Краят на продължаващата гражданска война в Сирия не се вижда и това не пречи на силните на деня да продължават да следват римската идеология "разделяй и владей". Това с пълна сила важи за различните райони край столицата Дамаск, където режимът на Башар Асад удържа стратегическа победа срещу различни бунтовнически групи в Източна Гута и изтласква остатъците на "Ислямска държава" от южните области. Малко преди това властите приеха нов закон на 2 април т.г., което направи възможно застрояването на региона, а това представлява фактическо отчуждаване на бившите собственици, повечето от които са противници на режима и са избягали или загинали. Законът предвижда във всеки район да бъдат създадени служби по възстановяването на сградите. След представянето на новите строителни планове собствениците на земи, къщи и жилища в съответния район са длъжни в срок от един месец да представят документите си за собственост. Проблемът обаче се състои в това, че много от хората, които сега са застрашени от отчуждаване на имота, са напуснали страната. Те изобщо



нямат възможност да се върнат в Сирия



в рамките на поставения срок от 30 дни. Много от тях вече нямат в страната и роднини, които да им помогнат в набавянето на документите. Освен това редица документи за собственост са унищожени или пък изгубени по време на войната. С други думи, дори и да бяха в близост до имотите им, много от засегнатите изобщо не биха могли да докажат правото си на собственост. Според оценки на ООН едва 9% от живеещите в чужбина сирийски бежанци притежават съответните документи, съобщи френският ежедневник "Льо Монд".

Това обаче не безпокои Рами Маклуф, който явно ще е твърде зает през следващите години. Частният холдинг Damascus Shams, който той ръководи, се е заел с възстановяването на разрушените от войната южни предградия на Дамаск. Маклуф е братовчед на Хафез Асад - бащата на днешния президент Башар Асад. Предприемачът е един от най-богатите хора в страната и отговаря за строителството на близо 12 000 луксозни жилища в района. Правата на собствениците на разрушените от войната къщи и жилища нямат да създават особени грижи на Маклуф и неговата фирма. Причината е, че много от бившите собственици едва ли притежават документи за собственост. Те са изправени и пред друга трудност, тъй като са задължени да се подложат на проверка от страна на сирийските сили за сигурност. Поради тази причина много от хората, които са опозиционно настроени срещу режима на Асад, не смеят да предявят правата си на собственици. "Който е избягал от Асад, няма да се осмели да се върне в Сирия. Това би означавало потенциален арест", казва сирийският журналист Самир Матар в интервю за "Дойче веле".

Освен това много от районите, предвидени за ново застрояване, са населени предимно от сунитското мнозинство, което по традиция е критично настроено към режима на Асад, който представлява управляващото малцинство - алевити. През 2011 г. голяма част от сунитите подкрепиха или направо се присъединиха към бунтовниците. От политическа гледна точка законът е



един вид наказание за онези, които са се бунтували,



изтъква Самир Матар. "Асад показва по този начин на противниците си, че отчуждаването на имотите им е последица от протеста им, дава им един вид урок, че който се надига срещу него, ще трябва да си носи последиците, включително и да загуби жилището си", посочва Матар. Но дори и да прокарат законните си права и да получат известно обезщетение, собствениците така или иначе губят. Законът предвижда имотите да се оценяват по стойността, която са имали, преди да бъдат включени в програмата за възстановяване. А това означава огромни загуби за бившите собственици. Фирми като тази на Рами Маклуф изкупуват парцелите на много изгодни цени, а след завършване на новите жилища ги продават на многократно по-високи цени.

Печалбите, изкарани по този начин, ще закрепят още повече режима на Асад, а част от тях, разбира се, ще потънат и в нечии частни джобове. Приходите от програмата за ново жилищно строителство ще помогнат на диктатора да остане независим от западните помощи за възстановяването на страната. Защото тези помощи ще бъдат обвързани с условия: от Асад ще се иска да гарантира защитата на малцинствата и на опозиционните представители. Същевременно отчуждаването на имоти дава на Асад възможност да възнаграждава политическите и военните си поддръжници. "Имотите се отчуждават, но не остават в ръцете на местните власти, а отиват в ръцете на близки до режима бизнесмени", пише Джихад Язиги - главен редактор на Сирийската икономическа информационна служба. На същото мнение е сирийският правозащитник Мишел Хамас. Според него новият закон позволява на режима да разпредели строителните поръчки между бизнесмените, които са близки до властта - без значение дали са сирийци, иранци или руснаци.

Същевременно законът позволява на режима да наложи значителни демографски, а с това и политически промени тъкмо в онези райони, които са по традиция опозиционно настроени.



В новите жилища ще се заселят главно привърженици



на Башар Асад и лоялни към режима кръгове от населението - предимно алевити и християни, но съвсем малко сунити, които представляват мнозинството от населението на страната, смята журналистът Матар. Така класическите гнезда на съпротивата ще бъдат неутрализирани и Асад ще се отърве от един от най-големите си проблеми. Неслучайно местни хора твърдят, че става дума за колективно наказание срещу цялата опозиция. ООН, германското и други западни правителства изразиха в тази връзка протеста си в необичайно остра форма, но в Дамаск се правят на ни чули, ни видели. Германия е особено загрижена, защото досега е приела няколкостотин хиляди сирийски бежанци и загубата на собствеността им означава, че няма да има къде да се върнат след евентуалния край на гражданската война.