Поредният опит да се внесе някакъв ред в здравната система се отлага. При сключването на договори за финансиране на лечебните заведения тази година здравната каса няма да се съобрази с новата национална здравна карта, съобщиха от НЗОК. Проектът на картата предвижда касата да плаща за 6000 легла за активно лечение в болниците по-малко, но това ще стане в най-добрия случай догодина.

Причината е, че здравната карта се забави и в момента тя още е на етап обществено обсъждане, тепърва предстои да се приеме от Министерския съвет и да се публикува в "Държавен вестник". Затова касата ще сключва договорите си с болниците както и миналата година, т.е. би трябвало всички, които са работили с нея през 2017 г., да получат договори и през тази, като не се взема предвид това, че според картата има излишни структури.

Договорите с лечебните заведения се сключват в момента, а процесът ще продължи до края на месеца. Те са по рамковия договор за тази година, който е в сила от 1 април. Ако болниците нямат договори, нямаме основание да им плащаме, затова и не можем да чакаме новата здравна карта, мотивираха решението от НЗОК.

Според варианта на националната здравна карта, подготвен от здравното министерство и представен през април, 5892 са излишните легла за активно лечение в болниците у нас, като най-много са в София и Пловдив. Общо у нас има налични 38 803 болнични легла, като при 100% използваемост ще са достатъчни 24 723 легла. Предложени са обаче 32 913 легла със 75% използваемост. Очаквано проектът предизвика недоволство сред директори и собственици на болници, срещу него се обявиха и от лекарския съюз.

По закон от 2016 г. здравната каса трябва да се съобрази и да финансира само определените за нужни легла, като в кои болници ще са те, се избира по критерии от наредба на МЗ. Освен това в областите, където има излишък, нови лечебни заведения няма да могат да работят с касата. В оценката за въздействието на картата дори е записано, че се очаква договорите с болниците по новите критерии да се сключат още тази година, благодарение на което ще се постигне финансова дисциплина.

МЗ подготви нова здравна карта, тъй като предишната - от 2016 г., падна в съда по формални причини - не беше публикувана в "Държавен вестник". Тя беше по-малко рестриктивна - според нея излишните легла бяха 2429, но така и не произведе никакъв ефект. Въпреки че беше в сила, през 2016 г. НЗОК формално сключи договори за по-малко легла, но не отказа финансиране на нито едно лечебно заведение, нито намали парите на болниците, независимо че договорите на част от тях бяха за по-малко легла. През 2017 г. касата също не се съобрази с картата, тъй като се очакваше тя да падне в съда.

За задължителна здравна карта се говори от над десетилетие, но законът беше променен едва при втория кабинет "Борисов". При първото правителство на ГЕРБ отново беше приета здравна карта, но тя беше с пожелателен характер и не попречи на НЗОК да финансира още десетки нови болници.