Преди години, когато българинът все още не беше психясал по игрите за щастие, една радиожурналистка правеше интервюта с победители от лотария. И често започваше с въпроса: "Какво почувствахте, когато го потъркахте". Всеки сам се потеше над отговора. Днес пресата сама си задава такива въпроси и сама си отговаря. "Стандарт" предвещава от 1-а стр. апокалипсис за българския спорт, ако замре търкането. "Ако поправките за хазарта минат: Тотото губи 3 милиона", гърми с тлъсти букви вестникът, който се позовава на "изчисления на финансови експерти, представени пред "Стандарт". Допълнителна тревога буди фактът, че атаката срещу търкането идва в предолимпийска година. Обикновената "жена зад щанда" - Ели Христова от Костенец, обяснява пред вестника, че с проектозакона държавата мачка малките честни търговци. И разказва: "Хората от третата възраст "купуват талончетата не защото са се пристрастили към хазарта, а с мъничката надежда, че могат да припечелят някое левче към мизерните си пенсии". Социологическа агенция "Сова Харис" пък е направила специално проучване с прекрасен извод: "Лотарийните игри са социален отдушник". Още кънти в главата на прелитащия тезата на друг социолог: "От рекламата на хазарта зависи свободното слово в медиите" - визирайки милионите, които получават телевизиите от игрите на щастието.

Вероятно случайно на страниците на "24 часа" по същия въпрос е кацнал и един истински олимпиец. От САЩ Йордан Йовчев дава интервю за вестника, разказвайки за промените в Закона за хазарта като за "удар по спорта". "Това, което се предлага, ще се отрази много зле на спорта. С "Националната лотария" си партнираме по много проекти, като мога да кажа, че това са изключително точни хора, когато става въпрос за спорт". Йовчев е голям гимнастик, но като администратор е склонен да вземе пари и от канибал - ако е за спорта.

Точни пари от "изключително точни хора" - и нека се съсредоточим в чувствата на тези, които "го търкат".