Вторник, 11.33 часа.
- Щрак! Щрак!
Тези две отривисти прищраквания отекват на третия етаж. Издава ги брава Gerda Tytan. Само опитен фаготист би ги отличил от приглушения и също толкова успокоителен звук от изстрел на Макаров с шумозаглушител. Бравата заключва Продан - професор от Института по философски изследвания. Днешната му цел е да пристигне на работа за следобедната чайна церемония. Щом излиза от входа, над главата му надвисва облак. Издигнал се е на 80 метра. Прилича на Кумихо - лисицата от корейската митология с девет опашки. Облакът има изкуствен произход. Няма да споменаваме чия направа е, но създателите му имат луксозна почивна станция в лунното Море на спокойствието. Там сега се провежда онтологична олимпиада, а изтеглената задача е да се премоделират философските интереси на проф. Продан. Той е избран, тъй като е вещ познавач на Платон и има любовница - колоратурно мецосопрано. Още десетина кандидати са като Продан, но те безмилостно са отхвърлени чрез броилката "Илити-билити, доканка, павела, вкиси мити канела". Локалният контрол върху решението на задачата се извършва от нарочна лаборатория, маскирана в мандра "Пършевица".
Действието започва. Облакът дискретно следва обекта. Рутинно му измерва някои физиологически параметри, включително и аналната температура. Продан нито усеща, нито подозира тези интервенции. Силата на интуицията и сетивните му възприятия е притъпена от системната злоупотреба с философията на Платон. Щудирал е всичките му трудове. Не подозира, че част от тях не са негово дело. Например любимата на Продан гносеологическа залъгалка "Митът за колесничаря" е написана от Калекос - майстор на бойни колесници и ученик на софиста Протагор. По-късно древната присмехулна секта на Базиларните библиотекари вмъква текста на Калекос в платоновия диалог "Федър". За Продан това не е от значение. Той е доволен, че чрез Платон се хабилитира и отрупа с множество ангажименти в киното, театъра и с неделни акробатични философски сказки в цирка.
Професорските крака уверено следват обичайния маршрут. Наближава първата спирка - таблото с некролозите пред черквата. Продан ще подири сред тях своя. Няма ли го - следователно все още е жив. Нещо като бърз полеви тест, без необходимост от досадно посещение при личния лекар. Облакът знае тази негова привичка. Затова му е приготвил изненада - некролог, формат А3 с голям портрет на Платон. Продан жадно го зачита - "Днес се навършват 2365 години от смъртта на академик Платон, д-р на философските науки...". А най-отдолу чете: "От опечалените: д-р Бойко Борисов, премиер на България - неоплатонист-фламбист, балет Арабеск-балет, ..." Облаковият енцефалограф отчита пикова активност на мозъчните гама вълни у изследвания обект и овлажняване на дланите му. Минутка по-късно Продан е подложен на второ изпитание. Погледът му попада на две обяви, залепени на близкия електрически стълб:
- "Изгубена костенурка в района на Хиподрума. Отговаря на име Апория. Подире й тича Ахил. Голямо възнаграждение! Зенон";
- "Майстор-грънчар продава Диогенови делви, осем кубика, вграден климатик и кухненско оборудване."
Продан за първи път вдига глава и преброява деветте опашки на облака. А в лаборатория "Пършевица" отчитат, че експериментът върви успешно и може да се финализира чрез срязване на философската пъпна връв на Продан, свързваща го с Платон. Мигом в зоната на действие се появява моряче, което чрез сигнални флагчета в ръце предава съобщението: "Курс 270, отстояние до целта 290 метра". Професорът следва указанията, които го отвеждат до вратата на кварталната кръчма. Там той мигновената се инкарнира в обеден посетител. След втората бира Продан усеща, че в мислите му натрапчиво се настанява гносеологическата залъгалка "Митът за колесничаря". Позната му е още от детската градина. Алегорично описание на образа на душата като колесница, в която са запрегнати два коня. Единият, белият, е добрата лудост, теглеща към любовта, небесното и истината. Другият кон е черен и дърпа към плътското. Колесница си има водач категория А. Това е разумът, който удържа двата коня и мъчително придвижва душата към божественото. Тук Продан е осенен от изяществото на внезапно връхлетяло го видение. Ето го новия лекокрил впряг - без поводи и камшици! Той като същинска Венера се ражда от пяната, но не от морската, а от бирената. Стремглаво, целият обсипан в искрящи кехлибирени пръски, той понася душата към жадувани висоти.
Когато плаща сметката си, Продан прочувствено изрича:
- Платон ми е скъп, но бирата ми е дваж по-скъпа!
|
|