Христо Панчугов е политолог, преподавател в НБУ. Председател на партия "Синьо единство".



- Господин Панчугов, публичната оценка на визитата на премиера Бойко Борисов в Москва премина в лутането между похвалите и "дипломатическото унижение". Вие как я видяхте?

- Аз се опасявам, че това е естествен резултат от начина, по който се прави политика като цяло в България. Като се започне от изпусната фраза на премиера: "Няма да ви се обяснявам тука какво ще правя с Москва" и се премине през неясните изказвания за резултата след завръщането. Резултатът от тази среща е липсата на каквато и да е идея в българското правителство, а и в голяма степен в българското общество, за това как изглеждат българо-руските отношения. Нито едно от правителствата в последните няколко години и особено сегашното правителство на Борисов не направи дори и бегъл опит да отговори на стратегическия интерес на България за ролята на Русия в Черноморския регион, ролята на Русия спрямо държавите, с които тя граничи, отношенията ЕС - Русия. Затова ми се струва, че това посещение бе по желание на Борисов като председателстващ ЕС - за да си направи някаква пиар акция.

- Какво ви кара да мислите така?

- Да видим новините, които дойдоха от там. Първата беше сключването на някакво устно споразумение за това как "Турски поток" ще включи и България чрез проекта за газов хъб. Едно споразумение, около което за пореден път няма един ясен параметър. Нито за това как ще изглежда самият хъб, нито какво ще представлява тази транзитна връзка - параметри, кой ще плати за нея. За сметка на това не бе поставен нито един от въпросите, които вълнуват ЕС - за санкциите, начина, по който Русия се намесва в политиката на Украйна, за това как Русия, Турция и Иран си поделиха Сирия, докато ЕС стоеше отстрани и гледаше.

- Защо цената на руския газ в България не беше изведена във фокуса на разговора, особено след като ЕК доказа монополното положение на "Газпром" в Източна Европа?

- Това е противоречив въпрос. Господин Борисов знае, че няма как да получи отговор и стана така, че ние не разбрахме дали този въпрос е бил поставен. Друго би било, ако премиерът беше обявил предварително своя дневен ред за визитата си в Москва - с яснотата как изглежда българския интерес в преговорите за цената на газа, в енергийните проекти, в гарантирането на сигурността в Черноморския регион. Опасявам се, че нито една от тези теми дори не е присъствала на заседание на Министерския съвет по смислен начин, за да очакваме конкретни резултати от тази среща. В Кремъл чухме извинение, че едва ли не ние сме виновни за провала на "Южен поток". Нека напомним, че проектът беше провален, защото не отговаряше на изискването на ЕС да има различни източници на природен газ, а не отново доминиращо участие на "Газпром". Нещо, което гарантира конкуренция и възможност за по-ниски цени на газа. Руската страна не искаше да види в наше лице партньор, а васал и това доведе до провала на този проект.

Крайно време е да спрем да разглеждаме Русия като враг или като приятел, да се делим на "фили" и на "фоби", а да обърнем процеса. Ясно да кажем защо България плаща най-скъпия газ, как изглежда един смислен руски енергиен проект у нас - на пазарен принцип ли ще се реализира, трябва ли да гарантира някакви стандарти на сигурност. Въпроси, които стоят от самото начало на изграждането на АЕЦ "Белене" и "Южен поток". Неясно е и колко ще струва включването на България към "Турски поток", кой ще е инвеститорът, колко ще плати българският данъкоплатец, ще има ли и кой ще даде гаранции. Това за пореден път вкарва българо-руските отношения в сферата на митологията. Не трябва да забравяме, че България не е сама. От години сме членове на две общности - ЕС и НАТО, които заедно могат да постигнат много повече в преговорите с Русия и Владимир Путин, отколкото България и Бойко Борисов сам.

- Очертава са много силна коалиция за изграждането на АЕЦ "Белене". Защо когато стане дума за много пари, се загърбват набързо всякакви различия в парламента?

- Тези различия нямат значение, а и никога не са били съществени. От години се подозира, че руските енергийни проекти в България се използват за преразпределяне на финансови средства около конкретни партии или политически лица. Дори и това да не може да бъде доказано, остава другият въпрос. Партиите в България много отдавна не изпълняват своите функции. В тях липсват както политическа цел, така и стратегическо мислене. Особено в мандата на този парламент управляващите и опозицията реагират ситуационно, подреждайки се около една или друга ситуация, колкото да изглежда, че си противоречат. В този случай обаче, очевидно, залогът е много голям и дори и тази ситуация не може да ги раздели. Така че лесно става видима липсата на разлика от двете страни на българския политически процес.

- Това звучи като да се тегли чертата под знака "всички са маскари".

- В някаква степен - да. Разбира се, не бих искал да генерализирам, но вглеждайки се в този парламент, няма едно политическо действие от последните година и половина, което да показва отстояване на ценности, воля за постигане на смислена промяна и да показва политически смисъл. Вземете скандала около Делян Добрев (ГЕРБ), който бе обвинен, че търгува с влияние. Самият премиер излезе и каза: "Ама той нищо лошо не е направил", легитимирайки тази практика. И стигнете до откровено безумното поведение на опозицията, тона, който се държи, епитетите, които се използват в парламента. Качеството на политическия процес е паднало толкова ниско, че дори да не искам да използвам определението "всички са маскари", ми е много трудно.

- Успява ли кабинетът на Бойко Борисов да покаже каква ще е посоката на управлението след края на българското европредседателство?

- Не. Това беше характерно и за самото председателство. Почти до началото му кабинетът нямаше план и програма какво ще се случи в рамките на самото председателство. Имаше програма с няколко приоритетни области, които обаче бяха толкова далеч от някаква истинска конкретика, че е много трудно да се даде оценка дали успяхме да изпълним нещо от заложеното. Същото важи и за политическата програма, около която беше сформирано това управление. Тя остана достатъчно обща и достатъчно неясна, за да може да гарантира оцеляването на един кабинет във всякаква ситуация. Това е и същината на проблема. Самият кабинет беше сформиран около мантрата да даде стабилност на българския политически живот, това беше най-често използваният епитет. А в същото време е едно от най-нестабилните мнозинства, които се тресат почти всеки месец от скандали. Вземете смяната на председателя на парламента, няколко пъти се искат оставки на депутати и министри. Начинът, по който се определят вътрешнокоалиционните отношения в кабинета, не показва, че има някакъв политически смисъл.

Да не говорим, че премиерът Борисов абдикира от българския политически процес. Толкова е запленен от факта, че председателства Европейския съвет, че всъщност забрави да даде политическа посока на неговото управление. Много видимо беше отсъствието му в обсъждането на Истанбулската конвенция, в дебатите за държавния бюджет, отказът му да ходи в парламента. В крайна сметка така беше подредена и самата коалиция. Всеки скандал, който възникваше, дали около Пирин, "суджука" или Делян Добрев, беше вкаран в мантрата, че цели да провали българското европредседателство. И едва ли не, това беше и най-голямата цел на този кабинет. Сега големият въпрос е, когато тази цел приключи, а това е след по-малко от месец, какво ще крепи този кабинет. И по-важното - какви действия ще осмислят управлението в рамките на тази коалиция.

- Как ще се отразят колизиите в патриотичното трио?

- Вече наблюдаваме вътрешни проблеми от страна на патриотите, те са все повече разделени на три групи. Парламентарната група в лицето на председателя й Волен Сидеров и другите две в лицето на вицепремиерите Красимир Каракачанов и Валери Симеонов. Често виждаме три различни позиции по големи теми, като например отношенията на България с Русия. Това няма как да издържи някаква по-голяма криза. Засега е трудно да се определи дали има такава и дали ще има. Но е все по-видимо, че няма политически смисъл в основата на това управление. Нито една от големите заявки, дадени от всяка една от участващите партии, към този момент не е изпълнена. Затова не очаквам при липсата на стимул от страна на европредседателството противоречията да могат да бъдат преодолени в името на обща политическа цел.