Само за първите 5 месеца на тази година са се случили 2356 тежки катастрофи със 185 загинали и 3044 ранени. През първите 5 месеца на тази година са загинали 8 деца и са ранени 320.

Това е поредната суха статистика, отчетена от началника на Пътната полиция Бойко Рановски на заседание на Държавно-обществената комисия по безопасност на движението. МВР отчита, че в сравнение със същия период на 2017 г. пътните инциденти са с 58 повече, ранените са повече със 189, а загиналите били с 37 по-малко.

Най-много произшествия са станали в София - 347, Пловдив - 344 и Варна - 226. Най-малко катастрофи пък са станали в Ямбол - 15, Търговище -16 и Видин - 19.

Основните причини за инциденти на пътя били заради нарушения на водача -



шофиране с несъобразена и превишена скорост, неправомерни маневри,



отнемане на предимство, навлизане в лентата за насрещното движение, шофиране след употреба на алкохол и наркотици.

МВР се хвали с по-малко жертви на пътя - сякаш 185 загинали само за 5 месеца не е нещо достатъчно драматично. Все пак става дума за повече от един загубен човешки живот на ден. И тази продължаваща касапница идва след купища съвещания, мерки, обещания, закани и промени в законите.

Мине - не мине, на два-три месеца премиерът Бойко Борисов започва да раздава заповеди веднага да се спре безумието по пътищата, привиква съботно-неделно министри и полицейски началници, снима се с тях, дава им срокове, които обикновено са в рамките на ден, два, най-много четири. Поне от 2015 г. все е така. Тогава той например пусна стенограма от правителствено заседание, от която ставаше ясно, че дава само няколко дни на министри от правителството да се измисли и да му се даде "проект с драстични мерки, които да доведат до спиране на убийствата на пътя".

Същото се повтаря вече три години, все със същия успех: "Не може да продължава с това безогледно шофиране и неспазване на закона! Не може! Явно демокрацията не работи в сферата на движение по пътищата, не работи". Пак на Борисов е сравнението, че войната в Афганистан взема по-малко жертви годишно от това, което се случва по пътищата в България.

И кой не се възползва от тази реторика: Пътната полиция си извоюва какви ли не правомощия и екстри - да могат да спират всяка кола, когато си поискат. Да могат да проверяват возещите се дори на задните седалки дали нямат актове и електронни фишове. След това МВР си отвоюва законодателна промяна, с която да се премахнат знаците за поставени камери и радари и така



катаджиите да могат да се "крият в храстите"



Минаха куп законови промени - завишаване на глоби, възможности за спиране на автомобили от движение, сваляне на номера, отнемане на книжки за по-дълъг период, дебнене за неплатени глоби и какво ли още не. Купени и наслагани бяха още стотици камери. И накрая: повече катастрофи, повече ранени и поредните 185 отнети живота. При това става дума за напълно възможни за предотвратяване трагедии.

На фона на заканите и мерките, на всички огромни правомощия касапницата на пътя продължава с пълна сила. Хиляди автомобили карат с превишена скорост независимо от огромните глоби, коли постоянно минават по лентите за автобуси въпреки заплахата от стотици левове санкция, водачи карат надрусани или пияни...

Проблемът е във взривоопасната и кървавата смес от корупция и манталитет. В повтарящото се поведение на хора, които безобразничат по пътя, карат пияни, плащат подкупи още от получаването на шофьорските си книжки, та до края на живота си. В катаджиите, които вземат рушветите, спасяват провинилите се, като им крият актовете. Също и в провеждащите техническите прегледи, които пускат повредени коли. И не на последно място - в пътната агенция, която отговаря за качеството на пътищата.

Има съмнения, че



МВР изкривява статистиката с пострадалите при катастрофи



Наскоро Институтът по пътна безопасност беше цитиран от bTV, че има драстично разминаване в статистиките на здравното и на вътрешното министерство. МВР говори за 7000 тежки катастрофи за 2017 г. с 8680 ранени. През спешната помощ обаче са преминали 11 216 души. Или МВР посочва с над 20 на сто, или 2536 души, по-малко. "За 2016 г. има разминаване с 39 загинали. Информацията се събира от МВР, МВР само си я анализира и само предлага мерките", цитиран е Богдан Милчев, бивш шеф на КАТ.

От ГЕРБ твърдят, че "болниците, за да усвоят пари от пътеките, пишат, че определени хора са преживели катастрофа".

Всъщност за въпросното разминаване в статистиката алармираха още преди две години и от сдружение "Обществен съвет за пътна безопасност". Неговият председател Димитър Ганев обяви по време на представяне на "Бяла книга за състоянието на безопасността на движението по пътищата в България", че има огромно разминаване. Според него според статистиката на МВР пострадалите годишно у нас при ПТП са между 8 и 9 хил. В същото време Министерството на здравеопазването отчитало, че в лечебните заведения годишно се обслужват между 15 и 16 хил. пациенти, пострадали при катастрофи. Ганев се занимава с безопасност на движението още от 1979 г., когато е работил в Научноизследователската лаборатория по темата към МВР. Бил е секретар на Националната комисия по безопасността на пътното движение в Министерския съвет, както директор на Главна дирекция "Автомобилна администрация" и на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Или казано иначе, не би трябвало да не знае какво точно говори.

Именно по негови думи



се губят 5000-6000 души, ранени в катастрофи



"Излиза, че или или лечебните заведения подават фалшива статистика, за да им плати здравната каса за 7-8 хиляди несъществуващи пациенти, или всяка година около 3-4 хиляди тежки катастрофи се укриват от шофьорите с цел да се избегнат тежките санкции на КАТ, коментира Ганев.

Според друг представител на сдружението е възможно статистиката на здравното министерство дори да подценява броя на пострадалите, защото тя отчита само докараните с линейка от мястото на злополуката. Каквато и да е истината обаче, горко й на държава, която лъже и маже дори за ранените при катастрофи. И то с хиляди. Изобщо да не говорим, ако се окаже вярно, че примерно е плащано за несъществуващи пациенти. Или пък ако хиляди са могли да се скрият, че са причинили катастрофи и са били ранени при тях.

Провокирани бяха и съмненията, че дори и жертвите на пътя се натъкмяват като статистика. И ако това се окаже вярно, то би било скандално. И е крайно време прокуратурата да провери това.

Не по-малко скандално е и че въпреки суровите закони, въпреки армията от контролни органи, въпреки огромните им правомощия милионите, които отиват за тяхното поддържане и заплащане, въпреки шумните премиерски закани, въпреки стотиците мобилни и стационарни камери и десетки хиляди наложени глоби по българските пътища тече невинна кръв. И никой не носи отговорност за това.