Балканите са затънали в боклуци заради човешкото нехайство, липсата на достатъчно съзнание и средства, които са в основата на проблема с множеството нелегални сметища в страните от региона. Затова не е чудно, че навсякъде има нелегални сметища, те са едва ли не на всяка крачка.

Планината Радуша в Централна Босна можеше да е красива, стига да не беше осеяна с пластмасови отпадъци. Тук има близо 10 000 по-големи и по-малки нелегални сметища - и само пет легални, които отговарят на екологичните стандарти. В Босна се рециклират само три процента от отпадъците. Подобно е положението и в другите страни от региона. Другата негативна тенденция в тази връзка са градовете, които се давят в отровен дим. Миналото лято на сметището в град Винча на брега на Дунав избухна пожар. Отровният дим от изгоряла пластмаса, автомобилни гуми и електрически отпадъци стигна чак до сръбската столица Белград. На сметището се изхвърлят по 2700 тона боклуци на ден. Във вътрешността на камарите от боклук се образува леснозапалимият газ метан - истински кошмар за пожарникарите.

Реките от пластмаса не са вече запазена марка само на страните от т.нар. Трети свят. Безброй пластмасови бутилки замърсяват реките - както е край град Морава в Сърбия. Промишлени съоръжения и канализации замърсяват водата, като едва 8% от отпадните води се пречистват. За да се справят с проблема със замърсяването на околната среда,



сръбските власти трябва да инвестират 10 милиарда евро,



което е повече от годишния държавен бюджет на страната. Това обаче е "златна мина" за боклукчии и бездомници. Депото за отпадъци край Гостивар в Северозападна Македония прилича на нелегално сметище. Там безразборно и без никаква организация се изхвърля почти всичко. Местните власти обещаваха от юни т.г. да започнат да инвестират взет кредит в размер на пет милиона евро. Инсталация за рециклиране обаче не е планирана, така че сметището ще си остане "златна мина" за ровещите из боклуците.

Защо обаче се трупа такова огромно количество пластмасови боклуци? Отговорът на този въпрос трябва да търсим в супермаркетите - както е в македонската столица Скопие. Много чужденци често се удивяват от липсата на депозит върху пластмасови бутилки и кутии. А и в съседните балкански страни се връщат само стъклените бирени бутилки. Битката срещу найлоновите торбички също изостава значително. Страните от Западните Балкани се готвят да влязат в ЕС, но гражданите им трябва да се готвят за един малък културен шок: за борбата срещу найлоновите торбички, които в тези страни дават безплатно в магазините и се срещат буквално на всяка крачка. В Албания те ще бъдат напълно забранени едва от 1 юли. Човек може само да се надява, че летящите найлонови боклуци, като в Химара на Йонийско море, скоро ще изчезнат.

Сериозен проблем представляват и т.нар. вносни боклуци. Почти 80% от тези отпадъци, изхвърлени миналия декември на Хърватското крайбрежие, са от Албания. Така все по-често Старият град на Дубровник, който е включен в Списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, не изглежда много привлекателен за туристите и властите взеха светкавични мерки в тази връзка. Пластмасовите отпадъци бяха набързо разчистени - заедно



с една стара 800-килограмова морска бойна мина,



открита под пластмасовите бутилки.

Недалеч от туристическия град Сплит се намира единственото легално сметище в Далмация. Според Евростат членката на ЕС Хърватия произвежда 403 кг отпадъци на глава от населението и се нарежда под средните за ЕС 480 килограма. Като изключим Черна гора (533 кг), останалите балкански кандидати за ЕС също са под средното за ЕС равнище. Разделното събиране на отпадъци обаче не е познато в тези страни. Всъщност разделното събиране на отпадъци в повечето балкански страни е екзотика. На места има отделни кофи за пластмасови отпадъци, например в Белград или Скопие, но те са по-скоро изключение. Изпреварващ пример в региона е хърватският остров Крък, където 60 на сто от отпадъците се рециклират. До 2030 г. той трябва да стане първият остров в Европа, който сам ще покрива енергийните си нужди.



------------------------------------------------

Пием пластмаса, без да знаем



Рекламите представят бутилираната вода като чист продукт, който е полезен за здравето. А ние очевидно им вярваме - статистиката сочи, че пием все повече минерална вода: през 2017 г. са били консумирани повече от 390 милиарда литра бутилирана вода, което е с над 100 милиарда повече, отколкото пет години по-рано. Бизнесът с водата носи огромни печалби - браншът прави годишен оборот в размер на близо 119 милиарда евро. Но едно съвсем ново изследване на Orb Media, публикувано съвместно с "Дойче веле", може и да сложи край на този бум. От изследването става ясно, че бутилираната вода очевидно не е съвсем безвредна - в цели 93% от взетите проби са били установени замърсявания с пластмасови микрочастици. Въпросът е колко вредни за здравето са тези миниатюрни частици. Науката все още не е дала еднозначен отговор на този въпрос. "Не знаем колко от тези частици успяват да преминат в човешкото кръвообращение. Но има съмнения, че те могат да проникнат в тъканите на човешкия организъм", казва Ролф Халден, ръководител на Центъра за здравно-екологични технологии към Аризонския университет. Хедър Лесли от амстердамския университет "Врейе" от години изследва отровите в околната среда и тяхното въздействие върху човека. Експертката твърди, че ако проникнат в тъканта на човешкия организъм, миниатюрните пластмасови частици предизвикат т.нар. оксидативен стрес, който на свой ред може да доведе до различни хронични възпаления. Въпросното влияние вече е било изпитано върху мишки.

Шери Мейсън от Държавния университет в Ню Йорк е сред учените, участвали в изследването на Orb Media. Тя и екипът й са подложили на тестове общо 250 бутилки с вода, като са инжектирали в тях оцветяващ пигмент, способен да се задържа по повърхността на материали с петролно съдържание - тоест и по повърхността на пластмасовите микрочастици. След това водата била прекарана през изключително фини филтри, задържащи дори частици, които са по-малки от един еритроцит. При този експеримент учените открили средно 10.4 частици на литър, чиято големина била 100 микрона. Това отговаря на около 0.1 милиметър, колкото е например дебелината на човешкия косъм. Лазерният анализ на молекулярната структура на по-големите частици доказал, че действително става дума за пластмаси. Открити били и множество по-малки частици, които по всяка вероятност имат същия произход. Сред идентифицираните от учените частици били открити найлон, полиетилен-терефталат (ПЕТ), какъвто често се използва за направата на пластмасови бутилки, както и 54-процентово наличие на полипропилен - това е материалът, от който обикновено се правят капачките на бутилките. До подобни изводи стига и изследването на Дарена Шимански, която е подложила на тестове бутилирана вода, продавана в Германия. В тази вода също са били открити полиетилен-терефталат и полипропилен - тоест полимерите, които се съдържат в бутилките и в капачките. Изследвания като цитираните показват съвсем еднозначно, че колкото и чудесен материал да са пластмасите, те трябва да се използват предпазливо. "Сега на ход е потребителят, който трябва ясно да покаже, че не желае повече да използва такива материали", казва в тази връзка токсикологът Ролф Халден от Аризонския университет.

Смайващи фотографии на пластмасови парченца, гумени ластичета и други остатъци бяха открити наскоро в стомаха на зелена костенурка в Тайланд, което подчертава кризата с увеличаващото се замърсяване на моретата след широко разпространената смърт на кит този месец. Тайланд е една от най-големите страни, потребители на пластмаси в света. Този материал убива стотици морски бозайници и влечуги, плуващи край тайландските брегове всяка година. Проблемът грабна общественото внимание през първата седмица на юни, когато аутопсията на пилотен кит, открит близо до границата с Малайзия, разкри в стомаха му 80 пластмасови торбички. Зелената костенурка, която е защитен вид, претърпя подобна съдба след откриването й на плаж в източната провинция Чантхабури на 4 юни, предаде за АФП Уирапонг Лаувечпразит, ветеринарен лекар от Източния център за изследвания и развитие на морските и крайбрежни ресурси. Пластмаса, гумени ленти, парчета от балон и други боклуци бяха задръстили чревния тракт на костенурката, пречейки й да се храни и причинявайки смъртта й два дни по-късно. Ветеринарните лекари са се опитали да спасят костенурката, като я хранят интравенозно, но са успели да извадят боклука едва след смъртта й. В миналото само около 10% от зелените костенурки са поглъщали пластмаса или са претърпели инфекции, след като са влезли в контакт с отпадъците. Но тази година около 50% от инцидентите са свързани с боклука. Повече от половината от 8 милиона тона пластмасови отпадъци, изхвърляни в световните океани всяка година, идват от пет азиатски страни: Китай, Индонезия, Филипините, Виетнам и Тайланд, според доклад на Ocean Conservancy от 2015 г.



--------------------------

Успехи



От 2006 до 2016 г. рециклирането на пластмасови отпадъци в ЕС е нараснало със 79%, а само на опаковките от пластмаса - със 74%. В България темпът на растеж е още по-висок. През 2008-2009 г. например в София разделно се събират едва 4 на сто от домакинските отпадъци, останалото отива на сметището. През м.г. около 84% от отпадъците в града се рециклират и оползотворяват, а само 16% се депонират. През 2013 г. едва 6 на сто от отчетените в страната отпадъци са предадени за рециклиране. Към момента в системи за разделно събиране са обхванати 6.4 милиона жители в 183 общини. Преди шест години се рециклираха само около 29% от пуснатите на пазара опаковки. Към момента този процент е близо 65 на сто. По експертни оценки в България вече се рециклират близо 40% от всички пластмасови отпадъци, което е с около 10 на сто над средното ниво за ЕС. Само при пластмасовите опаковки рециклирането е 62-63% при средно 40% за ЕС.