МВР и съдът са на път да родят един от най-големите абсурди в последните години, опитвайки се да засекретят изцяло гледането и изобщо съществуването на съдебно дело, както и взетото по него решение. Като отгоре на всичко оставиха впечатлението, че са го правили с ясно съзнание и дори нарочно.
Задълбочаващата се през последните месеци тенденция институциите да се крият зад "националната сигурност" и "класифицираната информация" стигна върха с решението на Софийски градски съд (СГС)
по делото "Майкъл Чорни"
Процес, разгледан при пълна секретност и завършил с решение, взето при още по-голяма тайнственост. Нещо повече. След като все пак по някаква голяма случайност се разбра за наличието на такова дело и решението по него, изведнъж и МВР, и съдът започнаха да зариват още по-дълбоко главите си в пясъка. "Всичко е секретно", така повелявал законът за защита на класифицираната информация, "много искаме да ви кажем, обаче нали разбирате, че е тайна" бяха само част от "извиненията" на МВР и магистратите.
Председателят на съда Емил Марков обяви, че решението било тайна дори за него. Той даже призна, че научил за решението от медиите - т.е. три седмици след като то е взето и обявено. Странно, като се има предвид, че това е човекът, който разпределя всички дела, включително и секретните, и който води тайния регистър за разрешенията за използване на специалните разузнавателни средства.
Ситуацията стана обаче направо смешна, след като се оказа, че съдът е отменил заповедта на директора на Национална служба "Сигурност", с която бе забранено на Майкъл Чорни да влиза в България за срок от 10 години, на процесуално основание т.е. заради нарушение на процедурата по издаването на документа. Или казано по-иначе,
МВР и съдът дружно обявиха и законовите процедури за секретни
Накрая се оказа, че дори съществуването на делото е тайна, скрита зад секретни азбучници, книги и секции. Отгоре на всичко започнаха и задкулисни "игрички" между МВР и съда кой точно е засекретил делото. Едните внушаваха, че са го сторили другите и обратното.
Ей това наистина го няма никъде.
Случаят "Чорни" обаче е само последната част от една трайна тенденция.
Защото от седмици наред
управляващите крият всичко неудобно като секретно
Гърмят бронирани мерцедеси във и край София, хвърчат министерски снимки от яхти в Монако, върви някаква интрига с гражданството на премиера. Лошото е обаче, че няма как да разберем случващото се, защото всичко, което може да хвърли светлина, се оказва или класифицирана информация, или лични данни, или е част от националната сигурност.
Ето първо да вземем историята с Доктора и яхтените снимки. След като мерцедесът му бе взривен и в него уж се намериха някакви снимки от Монако, МВР и службите написаха някакъв доклад или докладна записка за организираната престъпност, които раздадоха на първите мъже в държавата. Там имало много важни неща, но те били страшно секретни, най-класифицирана информация и много важна част от националната сигурност. Нещата в записката се оказаха толкова "секретни", че МВР отказа да я даде дори на шефа на митниците и на финансовия министър. Нищо, че с пресичането на контрабандата се занимават точно митниците.
Скандалът
с гражданството на премиера Симеон Сакскобургготски
бе подхранен отново от пълната тайнственост, в която го обвиха управляващите. Първо чиновничка от правосъдното министерство обяви, че гражданството на министър-председателя е въпрос на лични данни, които не могат да се предоставят. После външният министър Соломон Паси пък обяви, че анексът към споразумението между България и Испания за откриване на консулски и търговски представителства в двете страни от 1970 г., в който се урежда статутът на Симеон, бил секретен по Закона за класифицираната информация.
Е, как да не се усъмниш, че крият нещо!
Институциите и чиновниците в държавата съвсем се самозабравиха. Първо пробваха да се скрият зад закона за достъпа до обществена информация, като си мислеха, че сложните процедури ще спрат хората и медиите да питат. След като видяха, че не става, започнаха да ползват паравана "класифицираната информация" и да заплашват със съд за издаването й. И ако доскоро си мислехме, че всичко това е поради мързел и глупавото разбиране, че "тайнственото винаги е по-значително", то отскоро усещането е, че зад този параван може да се случват и куп безобразия.
И това чувство става все по-силно. Защо не вземат да напишат един закон, с който да обявят цялата държава за строго секретна!
|
|