През миналата седмица една минибомба в общественото пространство хвърли професорът по ветеринарна медицина Григор Велев, директор на частния център за национални стратегии и водач на екипа, съставил липсващата ни и досега национална доктрина. Професорът поиска България да предяви претенция към новата държава Сърбия и Черна гора да й върне територията на Западните покрайнини. Основание - изчезнал е правният субект (Югославия), на която по Парижкия мирен договор от 1947 г. тази земя е оставена в държавната територия на някогашната ни западна съседка.

Дали изчезването на държавата, правен субект на международен договор, води до правна възможност да си поискаме откъснати територии, могат да кажат юристи международници. Мисля, без да съм много сигурен, че при разпадане на федерации една държава се определя за правоприемник и си разпределя с останалите държави на бившата федерация пасивите и активите на отишлата в небитието федерация.

Но нека да си припомним преди всичко



какво наричаме Западни покрайнини



Това са 1545 кв. км територия със 120 села и две градчета (Цариброд и Босилеград), откъснати от територията на България в 1919 г. съобразно клаузите на Ньойския договор. Дори Сърбия не е отричала българския им характер, но е настоявала да й принадлежат "по стратегически причини". Границата е прекарана безмилостно (не по стратегически причини), а с цел да се унижи България през средата на 19 села. Има и куриози - границата минава през средата на селски дворове, като оставя клозета и хамбара в България, а къщата в Сърбия. При граничния пункт Стрезимировци, вдясно от КПП, може и днес да се види едно такова произведение на някогашната международна общност. Българите в Западните покрайнини (около 100 000 души в 1918 г.) бяха подложени на обичайните сръбски репресии и през 1918-1941 г., и от 1944 до ден-днешен. Впрочем още в 1919-1920 г. близо половината от това население емигрира в България. В интерес на истината поради липсата на земя в тази планинска област хиляди семейства от Западните покрайнини още преди войните между 1878-1912 г. са преселени в равнините на България. Големи преселнически колонии има в град Козлодуй, град Антово и др.

В кралска Югославия западнопокраинските българи бяха обявени за сърби. Комунистическа Югославия ги призна за българи, но упражни



мощен натиск за сърбизация



- отмяна на образованието на български език, сърбизация на църквата, затрудняване на контактите с България и т. н. В резултат продължи изселването на българите в други райони на Югославия, където те бяха бързо сърбизирани. Най-сигурният опит (през 80-те и 90-те години на ХХ век) бе те да бъдат обявени за шопска нация, нямаща нищо общо с българската. Желязната хватка на сръбската държавна власт отслабна след падането на Милошевич, но дискриминацията продължава и днес. Все пак българите в Западните покрайнини имат два културни центъра (в Босилеград и Цариброд). Децата им могат да учат в български висши училища, могат да създават български обществени организации, които се карат помежду си кой е по-голям българин. Поминък няма и основен приходоизточник е дребна куфарна търговия с България (цигари, пластмасови изделия). Е, имаше и по-добри времена по ембаргото в Югославия, когато бензинът и нафтата направиха доста хора милионери.

Борбата за правата на българите в Западните покрайнини бе чудесна възможност за редица български политици да прибавят патриотична аура в имиджа си. Беше лесно - доскоро територията се управляваше от омразния на Запада Милошевич. Да се погрижат обаче за



правата на българите в Гърция,



където те не могат дори да се наричат с етническото си име - не.

"Няма как - казва високо българският политик. - Гърция е член на НАТО и ЕС. Може да спре приемането ни, ако повдигнем въпроса". Впрочем българският политик не направи нищо, за да спре тоталното рухване на икономиката и обезлюдяването на Предзападните покрайнини (мой термин за Трънско, Брезнишко, Годечко). Картинката там в този план е същата, ако не и по-лоша от Западните покрайнини.

Необходимо ли е днес българската държава да се вплита в битка за териториална реституция на Западните покрайнини? Според мен "НЕ", тъй като спорен въпрос от такъв характер може да спре приемането ни в ЕС. Има едно такова изискване за членство в ЕС - кандидатът да няма тежки спорни въпроси със съседите си. Разбира се, българските правителства трябва да реагират решително на всеки опит да се нарушат правата на българите в тази област, да подпомогнат дейността на културно-просветните организации, църквите, училищата. Да отпуснат повече стипендии по линия на т. нар. държавна поръчка за западнопокраински младежи, желаещи да учат у нас. И да връщат (а не да дават) българското гражданство на пожелалите българи за 2-3 дни, а не за 13-14 месеца.

А "връщането" на територията Западни покрайнини ще стане, когато и България, и Сърбия станат членове на Европейския съюз. Поне за нас този ден не е далеч, а и Сърбия ще ни последва след 3-4 години. Тогава ще изчезне най-сетне проклетата ньойска граница, разделила българи от българи и нагнетила дълбока омраза между българи и сърби.