|
И с него свършваха либералите у нас.
В края стана ясно, че либералите са хиляди, а пръв, и не равен на тях, е Симеон Борисов Сакскобургготски.
Между тези две епохи имаше СДС-Либерали, партия "Либерали" на Петко Симеонов, имаше един неуспял Либерално-демократичен съюз, имаше Желев, имаше Луджев и други либерали, имаше либерално Обединение за национално спасение, имаше даже един Либерално-консервативен съюз. А, имаше и ДПС, което се обяви за либерална партия, стана пълноправен член на Европейската либерално-демократическа партия и влезе в Либералния интернационал. Боже, даже имаше и един Социаллиберален съюз между БСП и ДПС, който не знам дали се състоя или тепърва иде.
Имаше и един Иван Костов, който твърдеше, че тия, които говорят за либерализъм в България, са доморасли политици. Е, впоследствие Костов обяви, че партията му е народен тип партия, която обединява в себе си консервативни, либерални и социалдемократически идеи, но това е друг въпрос.
Разбира се, пропускаме Петко Каравелов, Драган Цанков и П. Р. Славейков, които като заклети либерали печелят битката с консерваторите и налагат приемането на Търновската конституция. Пропускаме ги, защото след тях българския либерализъм никакъв го няма. То и в световен мащаб го няма - да сте чули някъде либерали да управляват?
Каква партия е НДСВ - дясна, лява или центристка?
Този въпрос е важен за политиците и по-специално за самото НДСВ. Позиционирането на царската организация в политическата ос, приемането на въоръжение на конкретни идейни постулати би помогнало на НДСВ да заеме своето място в семейството на европейските партии. Да получи европейско признание. Това е важно. За НДСВ.
Както всичко в НДСВ, така и идейната ориентация на партията не стана от раз. Нали знаете - при НДСВ всяко движение е процес. В случая процесът продължи две години.
В началото жълтите хлътнаха по християндемокрацията и затова се обявиха за дясна партия. Искаха да влязат в групата на европейските народни партии. Пред входа на ЕНП обаче своевременно се бе проснал СДС и хората на царя бързо разбраха, че в групата на най-големите европейски партии място за тях няма да се намери.
Не вървеше НДСВ да потропа на вратата на европейските социалисти - в София веднага много хора щяха да преведат този ход като "царят е комунист".
Тогава НДСВ се ориентира към либералните ценности. И без това европейските либерали ги канеха още през 2001 г. Въпреки идейната абракадабра трябва да се признае, че обявяването на НДСВ за либерална партия е правилен ход. Не защото Ахмед Доган е прав, когато казва: "Царят не може да е ляв или десен", и не защото френският "Либерасион" още през 2001 г. твърдеше: "Обещанията на царя са смесица от популизъм и неолиберализъм."
НДСВ се ориентира най-накрая правилно, защото самото движение бе замислено и
създадено точно като центристка, либерална организация
Жълтите бяха подкрепени през 2001 г. от хора, които стоят еднакво далеч от левия и десния край на политическия спектър. От хора, които не искаха да реформират нито СДС, нито БСП. Искаха нещо ново. Искаха да бъде разбит двуполюсният модел.
Преди царя експрезидентът Желев твърдеше, че само създаването на либерален съюз е "ключът и първата абсолютно необходима стъпка към изграждането на политическия център в България". На една конференция на ДПС Желев сподели:
"На страната е необходим такъв център. Не става дума за балансьор, който в рамките на двуполюсния модел да накланя везните на едната или на другата страна, а за истински политически център - трети център за взимане на политически решения. Трети център, който да преодолее, да разчупи компрометиралия се вече двуполюсен модел на нашето политическо пространство."
Това са думи на либерала Желев, но очевидно е, че така смятат и в НДСВ.
Друг е въпросът, че лявото, дясното и либералният център
се объркаха не само у нас, а и в световен мащаб
Либерализма го нямаше дълго време. Особено в Източна Европа, където за 50 години всякакви граждански и социални движения изчезнаха. Либерализмът закърня още в началото на миналия век и в Европа, през 30-те години се въведе понятието "неолиберализъм", което очевидно днес стига и до България.
Либерализмът изчезна, защото консерваторите умело използваха либерални решения в икономиката, а социалдемокартите днес са поели по "третия път", т.е. отказаха се от старите догми и завиха към децентрализираното разбиране за социалната политика на Тони Блеър, към гражданското общество. Което малко или много мирише на либерализъм. Не бива да се забравя, че консервативната Европейска народна партия, в която членува СДС, всъщност е либерално-консервативна формация. Европейските народни партии обединяват вечните либерални идеи с добрия консерватизъм и модерните идеи за социалното пазарно стопанство.
За да се разбере дали една партия като НДСВ е социалдемократическа, християндемократическа или либерална, най-добре е да се види как тя вижда развитието на икономиката.
Съвременният либерализъм се възражда като реакция срещу кейнсианството - основната икономическа школа на 20-и век, която след великата депресия в САЩ се обявява за по-силна регулация на икономиката. За да не се саморазруши, икономиката трябва непрекъснато да се регулира от правителството, смятат Кейнс, Харъд, Калдър, Хансен и т. н.
Либералите смятат точно обратно - те са за
минимализиране на държавната намеса в икономика,
за пълна свобода на монополите, за пълна свобода на конкуренцията. Благодарение на либералните теории и Ерхард Германия живна след Втората световна война.
Милтън Фридмън, икономистът, който се смята за основен теоретик на либерализма, казва:
"Когато някой харчи собствените си пари за свои нужди, той е много загрижен за това колко пари са изразходени и как точно. Когато някой харчи своите пари за някой друг, той все още е загрижен за това колко пари са изразходени, но е по-малко загрижен за това как. Когато някой харчи чужди пари за себе си, той не е много загрижен от това колко пари са изразходени, но е загрижен как. Когато някой харчи чужди пари за някой друг, той не е загрижен нито от това колко пари са изхарчени, нито от начина, по който са похарчени."
Ето затова Фридмън не смята, че държавата харчи смислено пари.
Ако НДСВ са либерали, те трябва поголовно да намаляват регулативната роля на държавата върху икономиката. Но трябва да заемат още няколко други позиции, които са характерни за либералите от цивилизования свят.
Те трябва да са стигнали до извода на Фридмън, че високите данъци не означават високи постъпления, т.е. че
данъците трябва да са ниски,
а кредитите трябва да са достъпни. Трябва да са стигнали до извода, че правителствените социални служби са вредни, а продължителната инфлация не снижава постоянно безработицата. Трябва да подкрепят борда. Трябва да трупат парична маса, но с достатъчно ниски темпове - за да не се създава инфлация.
Ако е либерална партия, в НДСВ трябва да са убедени, че МВФ е лоша организация, а Европейският съюз няма да просъществува по-дълго от 15 години.
Това ли прави НДСВ? Донякъде да. НДСВ е за ниски данъци, нисколихвени кредити, намалена роля на социалните служби, борд, ниска инфлация. Те се отказват от прякото финансово рамо на МВФ, а към Европа гледат с известно предубеждение.
Безспорно е, че попълването на либералната ниша допринася за
изчистването на политическия модел у нас
В първите години на демокрацията нещата на идейно ниво не бяха много ясни - в СДС се хвалеха, че от две алтернативни решения те знаят кое е демократичното. Но кое е либерално, кое е консервативно те така и не знаеха. Сините се обявиха през 1997 г. за християндемократи, въпреки че през 1992 г. Иван Костов недоумяваше как може в България да съществува католическа партия като Християндемократическия съюз в СДС.
В първите години на прехода бе ясно положението само в левицата - там бе ясно кой е комунист, кой е социалист и кой е социалдемократ. (Въпреки че и до днес в БСП немирно съжителстват и комунисти, и социалисти, и социалдемократи.)
СДС намери точното си място. Костов правилно потърси идейна формула, която да обединява радикали, демократи, земеделци, социалдемократи, християни, монархисти и т. н. активисти, които се нароиха след залеза на комунизма. Най-успешното, което Костов можеше да измисли, бе народен тип партия - партия, която обединява всички. Доопределянето като "християндемократическа партия" беше малко излишно, тъй като българинът никога няма да разбере ролята на клерикализма във формирането на западната политика. После СДС се отказа от християндемокрацията.
СДС като консервативна партия има допирни точки с либералния НДСВ. Либерален подход в СДС е принципът на субсидиарността - т.е. идеята, че решенията трябва да се вземат на възможно по-ниско ниво. Субсидиарността е принцип, при който държавата вдига ръце и оставя фирмата или човека да се оправя със ситуацията.
По това СДС прилича на НДСВ
СДС обаче прилича и на социалдемократическа партия - не забравяйте, че основният лозунг на сините преди две години бе "Свобода, солидарност, справедливост". Едно типично социалдемократическо послание. В програмата на СДС цели 43 пъти се споменава думата "социално". Сините, които през 1991 твърдяха, че социално и социалистическо е едно и също, сега са наясно, че трябва да се борят за социално пазарно стопанство. Консервативна партия като СДС прокламираше намаляване на данъците, отваряне на нови работни места, говореше за данъчни преференции и в същото време с приоритет работеше върху реформата в социалното и здравното осигуряване. Точно както би постъпила една социалдемократическа партия.
Общият проблем на НДСВ и СДС е общият гръбнак на тези две партии - средното съсловие, средният предприемач. Средната класа, електоратът на двете партии среща проблеми както по времето на сините, така и по времето на жълтите. По времето на Костов производители в Плевенско изливаха мляко по магистралите, крупен животновъд искаше да бяга в Турция с елитните си стада, родопчани плачеха за непродадените си картофи и тютюн, а съюзът на работодателите просто бе обявен за враг на синята партия. Сега е същото - долу-горе.
Вместо да залагат на индивидуализма, който се противопоставя на колективистичния дух на социалдемокрацията, и СДС, и НДСВ се разпаднаха до отделни семейства, до отделни роднински и приятелски връзки.
Да не говорим, че политическата практика показа разминаване с десните и десноцентриските морални ценности - някои крадат, други пожелават жената на ближния си, трети се кланят на парите, а четвърти лъжесвидетелстват.
|
|