Незаслужено срещата на върха на Евросъюза в Порто Карас, курорт на полуостров Ситония, сам част от полуостров Халкидики, на 120 км от Солун, бе наречена Солунска среща. В Солун, където форумът трябваше да се проведе, това нямаше как да стане - 20 000 антиглобалисти не го позволиха. Впрочем, в неделя Солун беше техен. Връщащите се от Порто Карас автомобилисти обаче определено ще запомнят срещата именно като Солунска, защото когато тръгнаха да преминават през града, попаднаха на батални сцени и на най-големите задръствания, на които са били свидетели.

По-хаотичен форум от този в Порто Карас пресата не помни. Както много чужди медии отбелязаха, той се проведе в красиво място, което обаче се намира "в средата на нищо", както е изразът на английски. Настанени в хотели на средно разстояние 100 км, пътуващи с автобуси "совалки", чието разписание остана тайна до края на събитието, журналистите редовно пропускаха най-важните пресконференции, напразно опитвайки се да не пропуснат совалките.

За европейските лидери - тези от 25-те членки и почти членки на ЕС, за водещите преговори страни-кандидатки България и Румъния, за най-старата кандидатка Турция, както и на ръководителите от Западните Балкани - хаосът не беше по-малък. Оглушително бръмчащи военни хеликоптери току ги примъкваха и отмъкваха за "семейни снимки", на които до последния момент не беше ясно кой ще фигурира. Накрая, за конференцията за Западните Балкани, европейски лидери почти не останаха. Впрочем, нека разтълкуваме този измислен от Запада термин: "Западните Балкани", това е бивша Югославия без Словения плюс Албания, тоест Македония, Албания, Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина и по-развитата Хърватия. Косово също бе представено, макар и уж с по-различен статут.

Слава Богу, ние не сме част от този



див Запад на Европа.



Нито има опасност да ни прикачат към него, освен ако сами си го издействаме, затъвайки в движещите се пясъци на корупцията и престъпността. Ако България успее в реформирането на съдебната система, на основата на което ще се подобри инвестиционния климат, членството ни в ЕС през 2007 г. не е утопия. Подкрепата за датата 2004 г. за приключване на преговорите, уверенията, че финансовата рамка няма да бъде препятствие не са празни думи, но топката остава у нас. Впрочем, в Солун се роди и новината, че като наблюдател в Междуправителствената конференция за приемането на европейската конституция България ще има правото да участва в дискусиите. Пак в Солун брюкселският съветник по европейски въпроси на Сакскобургготски Константин Иванов поднесе новината, че Берлускони е поставил придвижването напред на преговорите с България и Румъния като един от 7-те приоритета на своето председателство.

Толкова за България, която засега е взела



добрата позиция и за Международния наказателен съд,



приемайки като своя осъвременената обща позиция на ЕС.

На Халкидическия полуостров се случиха поне две неща, които са много по-големи от всичко казано дотук. След 16 месеца хаос, след седмици на върховно напрежение, противно на всички песимистични прогнози, успешно приключи работата си Конвентът, изготвил проект на европейска конституция. Макар и тепърва да предстоят пазарлъците на лидерите на страните от ЕС на основата на този проект, извършеното е забележително. На 68 страници, на разбираем език, е заложена основата на една силна, прозрачна Европа, даваща значителни основни свободи и социални права на своите граждани, ръководена от президент, избиран от европейските лидери за срок от 2 г. и половина. Проектираната Европа ще има и в по-голяма степен развита обща външна политика, ръководена от общ външен министър на Евросъюза. Тази конституция ще се отнася за всеки от нас, макар че трябва да бъдат отбити всякакви



намеци, че не бива да пипаме нашата конституция,



докато не влезе в сила европейската. Такива намеци има, макар и двете неща да не са свързани.

И на това място може би най-важното. Европейските лидери обсъдиха документ, представляващ основата, върху която да се строят отношенията със САЩ след иракската криза. На Вашингтон се признава "доминантна позиция" от гледна точка на военната сила, но е очевидно, че и САЩ не могат да решат истинските проблеми на света в дълбочина, се казва в документа. Изхождайки от идеята за многополюсен свят, в документа е записано "ЕС е глобален играч, който трябва да бъде готов да споделя отговорността за глобалната сигурност", включително като провежда "твърда" политика за сигурност, досега монополизирана от американците.

Казват, че лидерите на ЕС са водили хаотична дискусия по този документ. За нейните резултати ще можем да съдим от срещата на върха на ЕС със САЩ идната неделя във Вашингтон.