Изборът за управител на БНБ се точи толкова дълго, че се превърна от властова интрига в пълна мистерия. Букмейкъри в градинката пред Народния театър отдавна събират залози в полза на кандидатите Искров и Гаврийски. Но развръзка не иде, а регламентът за кастинга всеки ден се обогатява с нови претенции. Междувременно



мандатът на управителя изтече



на 13-и в петък, този месец, и постави централната банка в положението на умник Гюро след срещата с мечката (дето всички шетали около него и се чудели има ли Гюро глава или няма). Досегашният управител на банката г-н Гаврийски бе поставен, напълно незаслужено, в края на успешния си мандат начело на БНБ в унизителното положение на неизвестност може ли той да упражнява правата на управител или тези права са се погасили с изтичане на срока, за който са му били възложени. Може и да е вярно, както тълкуват юристи, че щом законът на БНБ мълчи по този въпрос, трябва да се приложи по аналогия правилото в Кодекса на труда, че избраните изпълняват длъжността си и след мандата - до новия избор. Но не е ясно дали съдът би приел такава теза, ако не дай, Боже, действия на управителя с изтекъл мандат бъдат оспорени. Сега управителят главно



оглавява, но не управлява



централната банка в очакване народните представители най-сетне да решат - той или друг банкер ще води БНБ по пътя към Европа. В същата безтегловност виси и цялата институция. Както при всяка предстояща смяна, чиновниците изчакват накъде ще духне вятърът, вършат само неотложни задачи. Те са заети с по-важни дела: следят час по час котировките на слуховата борса, тръпнат край въртящата се безкрайно дълго парламентарна рулетка и гадаят на кого да заложат в това хазартно политическо разиграване. Добрата вест е само, че



и двамата кандидати са подходящи



за поста управител на централната банка. За досегашния управител то беше ясно. Съмнения пораждаше само политическият ангажимент на конкурента му Иван Искров като заместник председател на партията НДСВ. Предвид професионалната кариера на г-н Искров от служител в БНБ до постовете на ръководител в две от най-големите банки в страната бе ясно, че неговата кандидатура няма нищо общо с познатите ни политически назначения на нефелни бонзи на висши постове. Сега, след представената от него стретегия за управление на БНБ, поне за разумния човек съмненията в политическа пристрастност отпадат. Добра идея се оказа



битката на стратегиите,



които управляващите поискаха от двамата кандидати. Тези писмени обяснения за намеренията на двамата кандидати нямат обвързваща сила, защото БНБ не е ООД, където управителят сам решава каква политика да води. Решения по стратигечески въпроси в централната банка взема само управителният й съвет. Но пък управителят е председател на този съвет и глава на банката, затова е правилно идеите му да станат ясни за всички още преди да бъде избран. Изискването за писмено изложени възгледи за управлението реши още един важен проблем на проточилия се избор: с него отпаднаха безкрайните номинации за поста, защото случаен човек трудно би произвел смислена концепция в толкова специфичена материя. Противно на прибързалите в пресата коментари, които уж намират фрапиращи различия между идеите на кандидатите, според мен



консенсусът по главните въпроси



е главната констатация, която трябва да направим от представените им становища. Не че са еднакви, напротив. В няколко реда не ще направим смислен паралел, но нека поне отбележим, че става дума за разлики в предлагания стил на управление, но не и в следваните цели. Като стане дума за стил, всеки от нас си има своите предпочитания и вкусове. Моите например са в полза на заявката на колегата Искров за по-динамично, по-отворено към публиката и готово за диалог с участниците във финансовите пазари управление на БНБ. През следващия мандат, когато БНБ трябва да се превърне от валутен борд в истинска национална централна банка от европейската система, ще й е нужно тъкмо това: повече динамизъм, енергичност и диалогичност. Затова и моят залог е в полза на този възглед за управлението на БНБ. Но да видим какъв избор ще направи парламентът. Дано само да е по-скоро, защото и двете кандидатури са добри, грешно е само размотаването.

--- --- ---



С умиление срещам интереса на любимото ми репресивно ведомство, прокуратурата, към тази рубрика, която явно инспирира към буйни пориви на пеналната фантастика. Завчера съзрях в "Сега" цяла страница щръкнали в моя чест мисли на върховния касационен доцент Н. Манев. Фъркайки от инсинуация към конотация, тази интелектуална пеперуда стига висините на обвинителския екстаз с откритието, че вината за банковата криза от 1996 г. е в злата ми роля около "държавната софра" на БНБ от 16.01.1991 до 30.06.1993 г. С това откритие мъдрецът е номиниран за световната награда "Торквемада", която се връчва за епохални приноси в теорията на обвинението. Другите му размисли не струват да хабим мастилото.