Странна е радостната приповдигнатост от решението на Конституционния съд за възможните промени в основния закон, свързани със съдебната реформа.

На няколко пъти предупреждавахме, че се възлагат прекомерни очаквания от решението на КС. Заради това, че част от поставените пред висшите съдии въпроси бяха несъществени, а и защото ред проблеми изобщо не бяха повдигнати пред тях. На път сме да се окажем прави.

На практика не бе преодоляно станалото вече прословуто предишно тълкувателно решение на КС по искане на главния прокурор Никола Филчев от април 2003 г. , заради което

бяха направени вече веднъж само козметични промени в основния закон. Защото по-големи реформи може да направи само ВНС.

При сегашното тълкуване Върховният касационен съд попита необходим ли е велик парламент, за да се приеме в конституцията, че:

1. съдилищата са основен носител на съдебната власт и единствени осъществяват държавно правосъдие;

2. правомощията на прокуратурата в рамките на съдебната власт са свързани само с поддържане на обвинението пред съда;

3. следствието участва в разследването, изпълнявайки функциите на съдии по разследването;

4. прокуратурата, следствието и МВР осъществяват единна държавна политика в борбата с престъпността и дейността им в тази насока се наблюдава от Народното събрание.

Петият въпрос бе свързан с нов начин на избиране на Висшия съдебен съвет.

Висшите съдии отвърнаха, че естествено, че няма проблем обикновен парламент да запише, че съдът единствен осъществява държавното правосъдие. Те иронично допълниха, че това е повече от очевидно и сега се подразбира от конституцията.

Отговорът по втория въпрос бетонира мястото и правомощията на прокуратурата, защото тя можело да бъде преструктурирана само вътрешно, но в никакъв случай не бива тя или нейни части да се вадят от съдебната власт, както да се пипат правомощията й. Ако се пристъпи към такова действие, то е в правомощията единствено на ВНС.

Що се отнася до следствието, то може да бъде реформирано, но трябва да се внимава много с наименования от рода на съдии по разследването или съдии-следователи.

Отговорът на четвъртия въпрос е повече от уклончив. Самият той съдържа повече въпроси, отколкото отговори. Висшите съдии обявиха, че няма проблем институциите да си съдействат в единната политика срещу престъпността под погледа на Народното събрание. В същото време обаче в отговора се съдържаха въпроси дали това трябва да се записва в конституцията и как точно парламентът ще контролира тази работа. Висшите съдии напомниха, че Народното събрание не може да контролира съдебната власт по начина, по който го прави с изпълнителната. Което означава, че главният прокурор или пък председателите на някое от двете върховни съдилища не могат да бъдат питани така, както се пита министър.

Петият въпрос - за ВСС, не събра мнозинство, за да бъде разгледан.

На практика излезе, че е позволено единствено обикновен парламент да прави специални отдели в прокуратурата, както и да запише, че в България съди само съдът.

Очевидно отпушване няма

Това, което съдът позволи на обикновено Народно събрание, е витиевато формулирано -

може да прави "промени в съдебната власт, които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти". И веднага постави ограничения, че промените не бива да нарушават баланса между властите и да бъдат съобразени с "основните принципи, върху които е изграден действащият конституционен модел на държавата - правата на личността, народния суверенитет, политическия плурализъм, правовата държава, върховенството на правото, разделението на властите и независимостта на съдебната власт". Всяко едно от горепосочените може да стане основание за отмяна на бъдещо изменение на конституцията от сегашния парламент.

Това блокира всички политически и парламентарни идеи за съдебна реформа

Не е възможно това Народно събрание да въведе избор на главен прокурор от парламента. Няма как да се преодолее силно критикуваната безконтролност на прокуратурата. Не се решава въпросът със следствието и досъдебната фаза, нито с мястото на прокуратурата, нито с искането за по-ефективно и бързо търсене на отговорност от магистрати за бавене или пък неизпълнение на задълженията, нито с гаранциите, че правосъдието ще стане по-справедливо. Нищо. А точно това са изискванията на ЕС. Защото проблемът в съдебната власт не е само кадрови, а вече 14 години ясно показва, че е системен.

Това, което парламентът може да направи, е да запише, че единствено съдилищата осъществяват държавното правосъдие (като че ли сега някой друг правораздава?!). Може да се стигне до конституционен текст за създаване на специализирана структура в прокуратурата за борба с корупцията и организираната престъпност (нима сега няма и дали точно в конституцията е мястото на подобна постановка?), може и да се стигне до конституционен запис да има съдии по разследването вместо следователи.

И какво от това? Как точно ще се промени статуквото? Никак. Може би отново се разчита, че пред ЕС пак ще мине номерът с козметичните промени в основния закон, както преди 2 години, когато затворихме глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи"?

Но радикалната съдебна реформа е неизбежна. Какви са вариантите? Да се намерят смели политици, които да попитат трети път Конституционния съд - този път директно и без възможност за шикалкавене. Или да съберат кураж да гласуват необходимите промени в основния закон и в сегашната ситуация. Да видим тогава дали кой ще си позволи конституционно-юридически цирк?