И до нас откриха магазин, на чиято витрина в червено и жълто грее "Всичко по 1 лев". Повечето стоки са китайски. По пътя на коприната те са повлекли и местни производства - търговията е невъзможна без регионална солидарност. Собственикът говори криво-ляво български; питаш ли защо продават по-скъпи неща, отвръща като деец на Световната банка: "О, това е идеология за реклама, всичко на лев е утопия." После реди джунджуриите и следи посетителите, без да го е грижа за отношението между идеология, утопия и магазин в светлината на нашия - къде европейски, къде български - опит.

"Идеология" е неологизъм от края на XVIII век, заглавие на тритомник от Дестю дьо Траси за строежа на познанието. "Утопия" е по-стар - в началото на XVI век Томас Мор описва съвършена законодателна система на едноименен остров, за да уязви тази на родния си. Иронична истина е, че авторите на неологизми страдат от засяганите предмети. Мор е обезглавен по присъда на уж неефикасен съд, а името на измисления остров става клише за неосъществими мечти в съществуващи места. Тогава повечето европейци вярват, че светът се състои от родно място, няколко поселища наоколо и море. Все пак най-отчаяните отплават с мечтите си по-далеч от родината - и създават Новия свят, както наричат полуоткритите Америки.

Идеолозите около Дьо Траси пък сплетничат в парижките салони срещу френския износ на революция в Европа и Русия. Затова в реч пред държавния съвет Наполеон клейми подлостта им към Франция и осмива идеологията с "объркана и тъпа метафизика". Бонапартисти като Хегел, Хайне, Маркс и Енгелс споделят това значение - за тях идеология е илюзорно съзнание, приемащо желаното за действително, думите за дела и знаците за сила. Но политическата коректност след Ватерло налага първичния смисъл на думата, отвеждащ към "истинно знание за идеи". Ето защо немски журналисти и руски марксисти (а при Плеханов, Ленин и Троцки това е едно и също) изковават в края на XIX век словосъчетанието "научна пролетарска идеология". Тя ще помага социализмът да се преобрази от утопия в наука.

В началото на XX век



Карл Манхайм хитроумно събира идеологията и утопията



Той съветва свободно витаещата интелигенция да обърне оръжията на марксизма срещу самия него, противопоставяйки на пролетарската идеология рационалната утопия. Тя има убедителността си в научното производство на невиждани и нечувани предмети, като най-добрите влизат във всекидневието. С появата си тези предмети - от балетни партитури до електрически четки за зъби - свидетелстват за успореден свят, където чудесата са реални и удовлетворяват най-причудливи потребности. По принцип това се знае още от романтиците, за които причудливото е "китайщина", chinoiserie; тя винаги е възбуждала въображението. Ролята на идеологията е да не спира творческата му сила със сметки за усреднено планирани и произвеждани предмети, а да му представя идеи за производство. В средата на XX век председателят Мао ще подхвърли, че хилядите цветя действително цъфтят, когато има кой да ги сади, а не да ги мирише.

По различни външни и вътрешни причини и интереси - източно православие, петвековно робство, преразкази и преводи на упоменатите бонапартисти от руски, семинари върху колективното творчество на Тодор Живков, актуалност на разни Фукоями и Хънгтингтъни и т.н. - не ни върви много в производството на идеологии и утопии. За сметка на това със сигурност ни върви в опровергаването им, върнем ли се с тези бегли бележки към магазина. Примерът с него може и да е частен, но помага в разбирането.

Според Хюм единственото сигурно твърдение за действителността е, че всичко ще поскъпва. Тъй като идеологията е обърната действителност, може да се каже, че нейното отрицание става все по-евтино както по света, така и у нас. Някога корекомите бавно и скъпо рушаха идеологията на реалния социализъм и развиваха въображението с чудесните предмети на паралелно съществуващия капитализъм. Днес идеологията на евроинтеграцията доста



по-бързо и евтино се разбива в магазини "Всичко по лев"



с мечтаната неизчерпаемост на новия Ориент и задоволява потребности с действителността на паралелно съществуващ ред. Негов двигател е печалбата от нискокачествено потребление, съчетаващо масова бедност и безогледна производителност. Последната изразходва природни и човешки ресурси, за да удовлетворява въображение, което не може да си въобрази само едно: че предметите все някога свършват. Предоставяйки му стоково удовлетворение на ниска цена, потреблението го отклонява от старата и скъпа Европа, която се натрапва по идеологическо задължение и започва да изглежда като утопия.

Може би затова в нейните покрайнини не садят хиляди цветя, а предпочитат изкуствени. Може би затова феновете на евроинтеграцията не пазаруват в тия магазини, а се отбиват по-често в ония от "втора ръка". Това обаче са хипотези за исторически и социологически изследвания, много по-сериозни от настоящите бележки в любимия вестник, вървящ в съботите - какво съвпадение! - за един лев.