- Г-н Фликеншилд, бяхте тук, за да се запознаете с намеренията на правителството. В контекста на предпазното споразумение с Международния валутен фонд какво ви увериха новите управляващи?

- Преди всичко правителството заяви, че е силно ангажирано с програмата с МВФ. Това е добрата новина. Разбира се, когато дойдем през октомври, ще обсъждаме някои по-специфични нейни детайли. По принцип всяко правителство се стреми да постави свои нови акценти, но като цяло в икономическата програма на управляващата коалиция се вижда, че основното нещо е приемственост на икономическата политика. Така че в това отношение не очакваме големи изненади.

- Заявихте, че правителството трябва да спести някои разходи, вместо да прави нови, за да покрие щетите от наводненията. Но има ли достатъчно възможности за такова преразпределение на вече планирани разходи?

- Определено има. По програмата, която договорихме с предишното правителство, увеличението на разходите е малко над 10% в номинално изражение. Така че спрямо миналата година ръстът е значителен дори в реално изражение. По тази причина смятаме, че има възможности за маневри в бюджета. Правителството трябва да види кои разходи може да съкрати през тази година и може би през следващата година да ги възстанови.

Една от тези възможности са онези разходи, които са предвидени, но не са направени. Такъв пример е програмата за публични инвестиции. Компанията "Публични инвестиционни проекти" бе създадена преди изборите, за да инвестира в инфраструктура. Изборите вече минаха и тези неизползвани пари трябва да бъдат насочени към преодоляване на щетите от наводненията.

- Кои са другите области, къде може да бъдат намалени разходите?

- Правителството трябва да ги определи. Бюджетът е голяма комплексна система, състояща се от министерствата и агенциите. Ясно е, че в него има много области, където може да бъдат спестени разходи.

- Кои са другите предизвикателства пред кабинета от гледна точка на разходите?

- Според мен основното предизвикателство е структурната реформа във всички нейни аспекти, включително и правителственият сектор. Необходима е реформа в публичната администрация, за да стане тя по-ефективна.

Правителството иска да харчи повече за образование, здравеопазване, социални помощи. Това са много привлекателни цели, но не трябва само да се хвърлят пари в тези области. Необходимо е да се следи и доколко ефективно се разходват те, за да се подобри качеството на тези услуги. Затова в здравеопазването и образованието са необходими реформи.

- Финансовият министър Пламен Орешарски заяви, че около 1 млрд. лв. няма да стигнат на страната, за да изпълни всички фискални критерии пред МВФ. Това ли е картината, която и вие виждате?

- Не, нашите впечатления са различни. Ние виждаме, че много доброто изпълнение на приходите се запазва и през второто полугодие. И оттук нататък всичко е въпрос на дисциплина при разходването. Необходимо е очертаното тук увеличение на разходите да бъде овладяно и да се стигне до много по-добър фискален резултат.

- Значи нямате опасения за фискалната програма до края на тази година?

- Не, доколкото правителството се придържа към поетите към нас ангажименти. Според мен е по силите му да го стори и затова не виждам проблеми.

- Обществото е с впечатлението, че 13-ата заплата и пенсия са основният проблем на фискалната програма. Така ли е в действителност?

- Не смятам. Първо, тези плащания не фигурират официално в бюджета. Обикновено те се финансират от излишъка в хазната, получен през годината.

Правителството трябва да види дали е в състояние едновременно да покрие щетите от наводненията и да изплати допълнителни бонуси в края на годината. Кабинетът може да заяви: "Бяхме ударени от бедствие, трябва да се фокусираме върху този приоритет и трябва да орежем други разходи." И този разход би могъл да е един от тях. Правителството трябва да реши, но би могло да изплати частични надбавки през тази година.

- През октомври освен втория официален преглед на предпазното споразумение ще обсъждате и бюджета за следващата година. Какъв бюджет бихте искали да видите?

- Уверени сме, че ще ни бъде представен отговорен бюджет. Един от принципите на сегашното правителство е да не позволи бюджетните разходи да надхвърлят 40% от брутния вътрешен продукт. Това е равнището, на което те се намират и в момента. Така че няма да има "експлозия" на разходи. А приходите, ако се запази намаляващият им ръст, трябва да са достатъчни, за да се осигури добър фискален баланс.

- Фондът склонен ли е да охлаби ограниченията върху използването на бюджетния излишък? Не само за тази година, но и по-нататък.

- Това зависи от макроикономическата ситуация. Винаги сме подчертавали, че не ни притеснява толкова състоянието на фиска, колкото общата ситуация - влошаването на текущата сметка и увеличаването на външния дълг. Заради тези опасения за уязвимост към външната среда може би ще се наложи отново да настояваме за бюджетен излишък и през следващата година.

Но зависи какво се случва в частния сектор. Ако тук се прекрати ситуацията с голямото търсене на стоки и суровини, тогава автоматично се отваря възможност за по-големи бюджетни разходи.

- Кой е по-консервативен в прогнозите си - фондът или правителството?

- От няколко години насам бюджетът се изготвя при много консервативни очаквания за приходите. В миналото голяма част от нашите дискусии бяха фокусирани върху договарянето на реалистични прогнози за постъпленията в хазната. И в крайна сметка числата, които намират място в споразумението, представляват компромис между нашето желание да бъдат заложени по-високи приходи и желанието на правителството за по-ниски.

Не е изненада, че и през тази година събираемостта надхвърли договорените числа.

- Изглежда, че МВФ и правителството отново се разминават за минималната работна заплата. Кабинетът и сега настоява за 160 лв. от догодина, докато позицията на фонда бе тя да се увеличи направо на 170 лв. от 2007 г.

- Да, запознат съм с плановете минималната заплата да се увеличи още от началото на следващата година от 150 лв. на 160 лв. Това намерение фигурира в писмото за намеренията на предишното правителство и не е новост за нас.

Ръстът е около 6,7% спрямо тази година. То не е толкова голямо, колкото беше в началото на 2005 г. (25% - б. а.). Като се вземе предвид и инфлацията, реалното увеличение е малко. Това вече не е същият проблем, който имахме в началото на тази година.

- МВФ промени ли прогнозата си за инфлацията у нас заради рязкото поскъпване на петрола?

- Да, леко завишихме очакванията си. Досега прогнозата ни беше за 4% средногодишно, сега тя вече е 4,4%. Инфлацията до момента е много близка до това, което сме заложили в програмата. Но през второто полугодие очакваме тя да е по-висока заради поскъпването на петрола и по-високите цени на хранителните продукти като следствие от наводненията.

- Имате ли оценка как цените на петрола са повлияли върху изпълнението на бюджета?

- Ефектът може би е положителен, защото част от приходите зависят от внесения петрол. Разходите за неговия внос се увеличават значително заради по-високата цена, а това води и до по-големи постъпления в бюджета (заради акциза - б. а.). И те надхвърлиха размера на разходите, които хазната е понесла заради поскъпването на петрола.

- В такъв случай какви са очакванията ви за икономическия растеж през тази година?

- Запазваме прогнозата си за 5,5% растеж на икономиката. Очакваме да бъдат обявени данните за ръста през второто тримесечие. Може би те ще покажат, че ръстът е над 5,5%. Но на този етап не променяме позицията си.