По всички статистики инфлацията в България се движи в рамките на процент-два. Има месеци дори с дефлация. И управляващите се гордеят с това. И честичко го повтарят. Всичко това води до простата логико-математическа структура, че цените в държавата - при това на основни стоки и услуги, трябва да си все същите и дори да намаляват.

Да, ама не. Покачват се. На всичко - ток, парно, телефони...

Именно на тези алогични практики е посветена част от вчерашната преса.

Така още от 1-а страница "24 часа" накървавява с обагрената в червено дума "Скандално" обстоятелството, че "Вдигат цената на водата". Според проучване на вестника всяко ВиК в страната само си вдигало цените с колкото си ще, като се оправдавало с вдигането на тока. Материалът ползва като повод увеличаването на цената на водата с 30% в Габрово. (Същата новина е навряна само в колонка в "Труд".)

В "Монитор" пък под заглавието "96 ст. за кубик въздух плащат в Храбарско" се описва как 800 българи вместо вода получават въздух, който чинно си плащат.

Но да не си помислите, че драмата е само с водата. Така от страниците на "Труд" пък научаваме, че "до дни" се вдига цената на захарта. И не с процент и два, ами с цели "15-20 на сто".

На драмата със стоките от първа необходимост е посветен и репортаж в "168 часа" под наслов "Убийството на българското прасе". Та там се обажда, че в момента "ядем месо, замразено преди 30 г., или китайско въпреки заплахата от ТОРС". От контрабанда се оплакват и вносителите на алкохол, които твърдят, че 35% от продаваните в България питиета са нелегални.

И какво стана сега - по-скъпи ток, телефон, захар, парно, дълбоко и отдавна замразени прасета, нелегален алкохол. Ей това се казва "картина на истинския живот".

А в по-най-истинския живот няма управление, което да прави или позволява такъв алогичен "скок-подскок" с цените и да не "падне от стола".