:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,663,116
Активни 465
Страници 5,681
За един ден 1,302,066
Криза

Аve, Софиянски! СДС те поздравява

Надежда няма как да докаже, че партията й е пълна с бедни, но честни, гладни, но принципни политици
Снимка: Велислав Николов
От десет дни СДС се намира в най-неразумната политическа ситуация - сините сами решиха да играят игра, която няма как да спечелят.

За да стане играта, Надежда заговори за морала в политиката, за чистото лице, за чистите ръце, за чистото сърце и принципите на демокрацията. Все неща, с които няма как да кажеш: "Не, не съм съгласен." По времето на войната във Виетнам американското правителство агитирало така: "Ти подкрепяш ли нашите войници?" Не питало дали си съгласен с войната, а дали подкрепяш войниците.

Надежда сега пита: "Ти морален ли си?" Как да й отговориш: "Не, аз съм неморален?!"

"Левичарска фразеология", отвърнаха доста хора, включително и доказан седесар като Александър Божков. Повечето съзряха в думите или комплекс за чистота, или опит на СДС още отсега да формулира причините за предстояща загуба на местните избори. Готвят се да кажат след 3 месеца: "Паднахме, защото се наложи да сменим кандидата си, но да останем чистички..." Със съмненията си за нерегламентирани срещи на сини лидери



Надежда върна СДС в дебатите за корупцията



А не биваше, защото партията й нищо не може да спечели от този разговор сега. Не, не че СДС е безбожно корумпирана партия. Не, просто общественото мнение няма как да бъде убедено с празни приказки, че партията е пълна с бедни, но честни, гладни, но принципни политици. Няма как Надежда да докаже подобно нещо. А тя трябва да го докаже - нали тя иска дебат?

След като се изговориха хиляди думи и се изписаха тонове хартия за управлението на СДС, след като Иван Костов лично въведе думата клиентелизъм в българския политически речник, е, меко казано, ненужно за СДС да се говори сега отново по темата. Странното е, че СДС за втори път, откакто е в опозиция, се опитва да се вкара в тези пагубни разпри. Направо е странно, че такива велики лидери на синята идея държат да си направят такова харакири. Ако в СДС имаше човек като Огнян Герджиков, сигурно щеше да каже: "Михайлова и Костов са подставени лица в политиката."

Странно е кой дава акъл на СДС да затъне в блатото "Кой е по-морален".

А на "Раковски" просто трябваше да правят политика. Да критикуват слабостите на управлението, да посочват алтернативи и да разширяват присъствието си. Ето тези три неща.

Партията и до днес брои правителството на Иван Костов за успешно, така че няма какво да доказва. Вижте БСП - да си спомняте тази партия да е провела дебат с обществото за управлението на Жан Виденов? Нямаше такова нещо и въпреки това обществото подкрепя днес тази партия. БСП излезе от провала си. СДС също щеше да излезе, ако беше правел политика, а не бе акцентирал на миналото си. Времето лекува всичко.

Михайлова и екипът й, ако все още може да се говори за "екип на Михайлова", като че ли не прецениха последиците от "диалога с обществото". Те влязоха неподготвени в този диалог и сътвориха една камара политически грешки.

Първо, махнаха кандидат-кмета в София.



Махнаха Орешарски по най-недодялания начин,



който може да се измисли - без да обяснят защо. Оставиха поле за фантазията и логично бяха заподозрени в глупост. В СДС после дълго се учудваха защо никой не разбира, че нерегламентирани срещи не може да има. Ако искаха някой да им повярва на принципите, просто трябваше да кажат това, за което само намекваха: че Пламен Орешарски е ходил при Васил Божков да иска пари. Така поне щяха да дадат право на Орешарски да ги осъди и да защити името си от техните "подозрения".

Това, което се случи с него, не е страшно. Въпреки че убиха политическото бъдеще на човека, това не е учудващо - политиката наистина не е от най-чистите професии. Страшното стана после. После СДС влезе в абсурдна пиеса, достойна за Бекет, Йонеску и Пинтър взети заедно.

Какво стана после?

Вечерта след като Орешарски бе деноминиран, Надежда Михайлова замина за Гърция. Два дни по-късно се върна и обяви, че е обсъждала в Атина ситуацията около кандидатурата на СДС в София. Защо Надежда обсъжда кандидатурата с Костас Караманлис в Атина? Да бе казала, че е пазарувала на Синтагма, щото другото мирише на "нерегламентирани" срещи.

След това зам.-председатели на СДС като Екатерина Михайлова и Владимир Кисьов заговориха, че кампанията на Орешарски не вървяла по най-добрия начин, преди да го свалят. Това вече бе гадно. Това доказа за сетен път, че в СДС мълчат като конспиратори, не водят нормален диалог за грешките си до мига, в който някой биде свален. Когато са заедно мълчат, когато някой се отдели от глутницата -



моментално му се нахвърлят като куче върху кокал



Ако някой смяташе, че кампанията на Орешарски не върви, трябваше да го каже овреме. Същото се случи и в неделя, когато НИС на МСДС подаде оставка - моментално се намери Емануил Йорданов, който сподели: "Не се усещаше, че МСДС има някакво ръководство." И Иван Иванов: "Те не можеха да носят отговорност." Нещо от този род каза и Владимир Кисьов: "Възможно е да става дума за лични интереси." Нахвърлиха се. Без да подозират, че някой от тях може би ще е следващият отлъчен от глутницата.

В понеделник (14 юли) Надежда Михайлова допусна трета грешка. Поиска национална конференция, която да подкрепи политиката й. Афектирана, под пара, тя се върза като политик новобранец на въпросите на Георги Коритаров, че даже заговори за отчетно-изборна национална конференция. Груба грешка. Нали си представяте какво ще стане, когато в структурите започнат да спорят кой да стане местен вожд? Просто ще се избият и изборите ще отидат по дяволите. Има достатъчно представителни форуми като Националния съвет - в нормалния или разширения му вариант, които могат да гласуват подкрепа на "новата политика" на лидера.

Искането за национална конференция трябва непременно да се свърже с твърдението на Надежда Михайлова, че



политиката на честните принципи била по-важна от местните избори



Заместникът на Надежда Емануил Йорданов пък не предвижда лошо бъдеще при загуба на СДС в София. Дето се вика, изборите не са чак толкова важни...

Съвсем естествено, един куп депутати и местни лидери взеха да обясняват колко не е права Надежда в искането си за извънредна конференция. И Михайлова си отвори вътрешен фронт. Преди това тя си отвори още един подобен фронт, като допусна пета грешка - не спря конфликтите, които избухнаха с пълна сила в СДС-София. Докато тя говореше за принципи, хората на Антоан Николов бяха вкарани в "черен списък", а лидерът на сините в София Евдокия Манева разказваше, че вътрешнопартийните врагове я заплашват по телефона.

Друга глупост се случи по същото време - един от най-приближените на Надежда Михайлова хора в СДС - Петър Стоянович, подаде оставка, а в същото време Евдокия Манева твърдеше, че не го била виждала поне от 3 дни! Какво е това ръководство, дето не се вижда и не си говори? То работи ли пълноценно?



Най-големият удар нанесе Филип Димитров



Първият човек, на когото Надежда Михайлова се обади, след като свали Орешарски, предложи своето решение - СДС да подкрепи Стефан Софиянски. Разбира се, няма как СДС да направи това. Тук опираме до друга грешка - при сините не протече нормална дискусия за необходимостта от консолидация на дясното. Те казаха: "Нека всеки покаже какво може на изборите, а след това ще преговаряме." Е, след такива послания как да се завъртиш и да прегърнеш кмета? И ако някой си е мислел, че като се отърват от Орешарски, ще могат да направят политическа абракадабра и да кацнат при Софиянски, жестоко се е лъжел. Не че подобен ход не е правилен. Просто е политическо самоубийство. Плюене срещу вятъра.

Офертата на Ф. Д. е неосъществима. Точно както и непрактичната идея на политолога Иван Кръстев за първични избори в дясното софийско пространство през септември. За разлика от Кръстев Ф. Д. е член на партията, който не се съобразява с влязло в сила решение. СДС реши, че ще има свой кандидат, и знае добре това. Чудно е дали партията ще накаже човека, който получи най-голяма подкрепа на последната национална конференция. СДС вече отлюспи човека, който получи втора по значимост подкрепа на същата конференция - Едвин Сугарев. Що да не отлюспи и първия? СДС отлюспва кандидат-кмет на София за 20 минути, на Ф. Д. сигурно ще му отделят 10. Не са решили, не са го направили.

В резултат от несъстоялия се дебат за съдбата на дясното

(а той не се случи от страх да не лепнат на още някого етикета "ренегат") СДС остана без никакъв коалиционен партньор. Накрая дори БЗНС-НС реши, че няма какво да прави със СДС на изборите в София.

Не е ясно



как Михайлова се бори, за да отстоява "проветряването на партията"



Отвън се вижда друго - от партията си отиват само "нови" лица. Отиде си Асен Григоров, отиде си Димитър Аврамов, сега си отидоха Пламен Орешарски и Петър Стоянович. Отиде си и последният човек, който минаваше за част от кръга на Надежда Михайлова - лидерът на МСДС Мирослав Боршош.

Отиват си само хора на Надежда. Защо тя позволи това?

Защо онези, които доведоха СДС до три поредни изборни загуби, не си отиват? Искрена ли бе Надежда през 2002 г., когато говореше за нова политика? Хората, които й повярваха тогава, сега си отиват от партията - това на практика означава ли че Надежда никога не е имала "реформаторски кръг", или че някой друг винаги е определял правилата в партията.

През последните десет дни



всяка грешка на СДС работи за Стефан Софиянски



Какво прави синята партия сега - търси кандидат-кмет second hand, спори за идентичността си, прави списъци, плаши се по телефона и разни хора напускат партията. А Софиянски си седи там с неговите проценти и не се променя. В това време позицията на Филип Димитров звучеше като поздрав към Софиянски от страна на умиращия СДС.

За да стане още по-объркана и безпомощна ситуацията, синият електорат показа, че одобрява повече Стефан Софиянски, отколкото лидера на партията си Надежда Михайлова (данни на НЦИОМ).

Няма друг човек освен Софиянски, който да има полза от разпада на СДС. Доста хора казват, че Иван Костов също е на далавера от ставащото, но това едва ли е така. Да, ако трагикомедията на "Раковски" продължи, всички ще си подадат оставка и накрая партията ще се просне на земята и ще викне: "Командире, на кого ни оставяш?" И той ще се върне. Това е ясно на всички. Но за какво му е на Костов разпаднала се партия?
 
А още по-доволен е Иван Костов.
25
713
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
25
 Видими 
21 Юли 2003 22:43
само не разбрах от статията кога ще го погребват сдс-то.

21 Юли 2003 23:11
Както е тръгнало може и да не изкара до Коледа!
Старите муцуни си стоят там, явно чакат реставрацията,
а Надка добре работи за същата!
22 Юли 2003 00:47
R.I.P. UDF
22 Юли 2003 00:58
Абе, честно да ви кажа, не очаквах Надка да е чак пък толкова малоумна. То бива, то може, ама тая жена направо побърака СДС-то за има-няма 2 седмици. Тая вечер казаха, че няма да излъчват кмет днес. През септември щели да го излъчват. Абе, тия хора верно луднаха.
А Софиянски сигурно пак ще стане кмет. Тъкмо мислех да не гласувам за него.
22 Юли 2003 08:28
Цеков, как точо се е прочистила и обновила БСП след Виденов, нещо не разбрах...
Ти май нещо пак залиташ към стила си от времето, когато списваше свободния в. "Земя" ?
22 Юли 2003 09:24
Логично неиздържана, тоест невярна статия:
Нито преди, нито сега бедността е издигана като знаме в СДС-лъжа. Но честен-чети бе Цеков какво иска българина и тогава пиши глупости. А българина, прочел за нарастване на подкупите в България откакто Царя управлява, е още по-чуствителен по темата. В момента не се говорят "празни приказки" срещу корупцията, а директно се отстраняват подозираните в корупция в СДС. А е азбучна истина е, че една работа не може да се оправи преди да се рьзбърка съвсем. Е, в момента СДС е на тази фаза. СДС ясна обясни защо оттегля Орешарски. И в обясненията няма нито промяна според ситуацията, нито вътрешни противоречия. Само Цеков не разбрал. Откъде измисли консултации с Караманлис? И защо ратува за оставането на Антоан в СДС-сигурно защото им мисли доброто.
Поръчкова статия, бездарно изпълнение.
22 Юли 2003 10:23
Абе Камен дето си от тука, я посочи поне един крупен български бизнесмен за който СДС смята, че капиталите са му чисти (изключваме Славчо Христов). СДС обича богатството, но не и богатите.
22 Юли 2003 10:43
Дълбоко съм несъгласен с написаното в статията, но благодаря на автора, че по този начин ми дава възможност да изкажа принципното си несъгласие. Много от тезите на автора са типични и за много дясно мислещи политици и обуславят сегашния хал на СДС Нещо повече-абсолютно съм убеден, че случващото се в СДС маркира и сходни процеси в останалите партии, тъй като подобен начин на мислене сред политическите субекти се среща често-просто в СДС тези процеси са по силно изразени и СДС, като по-прогресивна партия ги изживява по-напред.
Разговорът в СДС за миналото не се състоя-имаше само имитация.Когато трябваше да се състои той не стана, затова сега отложените проблеми избиват. Колкото до клиентелизма на ИК, неговото назоваване беше съпроводено с толкова действия, колкото последваха и от "Иване кажи си."
Той не се състоя, защото голяма част от твърдия електорат беше омотана от постулати и пропагандата на времето, когато СДС беше на власт, а новите лидери нямаха куража да се разграничат и политическото "дупе" да посочат конкретния виновник, разви се нещо като Стокхолмски синдром-да викаш на похитителя "спасител".
Така се допусна да не се направят съответните изводи и оставят в политическата власт грешни хора, които изградиха лицето на партията сега. Тази свързана прислойка стана зависима от отношенията, в които бе набъркана по време на властването, тя сега иска да бъде обслужвана и от определена политическа позиция. НС е пълен точно с такива хора, които никога няма да си направят сами харакири.
Когато не признаеш, че си скъсал и си се разминал с хората през 98ма, че си сгрешил през 99, ти грешиш и през 2003-
от скъсването и разминаването с хората, дойдоха и погрешната самооценка, изолацията и разгрома тогава.
Сега пак идат по същите причини, защото се следва същото, единствено познато политическо поведение. Защото част от този несъстоял се разговор трябваше да бъде точно проблемът истина-лъжа
Да си спомняте тази партия да е провела дебат с обществото за управлението на Жан Виденов? Нямаше такова нещо и въпреки това обществото подкрепя днес тази партия. БСП излезе от провала си. СДС също щеше да излезе, ако беше правел политика, а не бе акцентирал на миналото си. Времето лекува всичко


Къде е Жан Виденов и хората му-няма ги те бяха отлюспени и са в забравата
При СДС, благодарение на липсата на този разговор те са в НС, а мнозина очакват връщането Му..
Когато не можеш да си отговориш къде си сбъркал, грешиш постоянно.Всеки греши, но при едни става навик. А болшевизмът и "приватизирането на революцията" не са навик-те са следствие от упражняването на власта и показват отношението към нея. Но това трябва да се каже, и да се демонстрира скъсване с него-инак хората го виждат и те игнорират.
Затова "
СДС не могат да критикуват слабостите на управлението, да посочват алтернативи и да разширяват присъствието

Когато се оплетеш в посоката, опираш до основните неща-морал, религия и принципи-верую. В животът е същото.
Ключът е и в разбирането на СДС за миналото-принципните различия, разговора за лицето, идентификациите, компромисите и грешките.
Кое е политически компромис, кое е ренегатство, къде е границата между политически решения, нужни на даден етап и принципите, които не бива да се нарушават, но затова трябва да има политическа идентификация, еднаква и възприета от всички.Тогава стават ясни и грешките, градят се мостове към миналото и настоящето и се търсят прошки и приятели. Тогава вече може да говорим за разграничаване и разделяне.Този разговор почна преди седем осем месеца, и приключи преди два, знаем как-с юмрук по масата, по ленински.. Знаем и от кого-от Жан.
Затова " При сините не протече нормална дискусия за необходимостта от консолидация на дясното."
По-добре ли беше да дойдат на власт комунисти, отколкото да се коалираш с някой, по добре ли беше Беров, възходът на мутризацията и финансови олигархии, отколкото да не се издига отново Фил за премиер през 92ра?
Сега самия Фил казва, че това беше грешка-вижте му писмото.
Според НМ-не било, защото така се запазило принципното лице на СДС
Голяма работа, че комунистите заметоха остатъците от синьото управление тогава и изхвърлиха хиляди привърженици на сините на улицата, че резултатът от Прехода щеше да бъде съвсем друг, ако не бяха пропуснати пет години безвремие и връщане назад, че се пропиляха надеждите на хората за промяна, изгоряха души и спестявания на стотици хиляди, които поеха кой-навън, кой към по- добрия свят, отчаяни от станалото.
По това време тя беше на специализация в Щатите. За разлика от нас, които сме описани в горните категории. Лесно е да си принципен от Манхатън, трудно е когато това ти струва хлебеца.

Спомняте ли си Лука Нотарас и статията на Райчев за падането на Константинопол и паралелите с настоящето?
" По-добре султански полумесец, отколкото папска тиара"-преди петстотин и петдесет години. Полумесецът си е още там..
Когато под принципни различия се проявява магарешки инат, прикриващ властта на егото над разума, когато се изтъкват несъществени, спрямо цялото различия само за да няма съгласие, когато светостта на идеята е заменена с днешни активи -резултатът е такъв.
Тук е мястото да припомним, че 98% от населението на Константинопол е било против усилията на последните Палеолози за съюз с Папата-същите се вдигат на бунт два месеца преди да погинат от ятагана, а църквите за чиито върховенство те не искали да се погодят, стават джамии.
Когато не кажеш да обясниш защо е по добре червен кмет от син такъв, много по-доказан демократ от теб, освен с категориите на морала, ти не можеш да кажеш и с какво Беров е по лош от Царя, а двамата от БСП.
Моралът на кой-на членовете от НС с приватизирани свинарници, фабрики и гаражи? На спечелилите по нашето време, вместо "комунистите"?
Но когато един милион софиянци почукат на кметските порти в общината и видят там да ги посреща Райдовски* ще се усетят, но ще е късно. Но няма да азабравят виновния и ще знаят от кой им е дошло.
Та, и по това се различаваме с Надежда и нейните членове от НС и затова не може да мелим в една мелница..
Не само по заводите, свинарниците и гаражите.
* Нямам нищо лично срещу човека-не го познавам, използвам името заради някаква натовареност от миналото.

Редактирано от - Зе Мария на 22/7/2003 г/ 11:10:08

22 Юли 2003 10:49
Всеки знае, че като се отворят всички прозорци и врати става течение. А когато отгоре на всичко задуха и вятър /дори вятъра на промяната/ вратите и прозорците започват да се блъскат, чупят се стъкла и други поразии.
Последствията за човек, който се изпоти/от много работа за обществото, разбира се/ и стои на течение е настинка.
Вярно, че "човека" е млад, смо на 14 години, ала явно има вродени малформации, постоянно преяждане, СПУН и други нелечими болести. Е, как беше? За някои като не можеш да кажеш нищо добро...
22 Юли 2003 10:57
И последните хлебарки напускат кораба, който щеше да ги отведе в отреденото само за тях бъдеще. Като видяха, че корабът не води натам, решиха, че Петър Цеков не описва правилно траекторията.
Когато човек е глупав, то е за цял живот.
22 Юли 2003 11:14
Искам малко да се отклоня от темата с разрешене на форума, разбира се?
Думата ми е за second hand - а. По едно време авторът отваря дума за кметска кандидатура "втора ръка" с упрек някакъв??? Защо бе брате? Та нима всичко не ни е втора ръка? Жените ли не ни са "втора ръка"? Мъжете ли? Колите ли? Оня ден едни отчаяни ентусиасти говориха за магазин за храна "втора ръка"! "Чистичък, спретнат, направен с чисти пари и от почтени български бизнесмени" (С които срещите са "регламентирани" Та представях си как влизаме в този магазин ние българите, а на рафтовете табелки: "Хилтън", "Шератон", "Риц" - и цените съответни! В хубави, парфюмирани пликчета и с описания преведени на български! "За изработката на тази храна са консумирани черен хайвер и френско шампанско. Запазени вкусови и ароматни качества (доколкото е било възможно) специално предназначено за българския пазар"
За българите с по-скромни възможности - храна "втора ръка" от общинските тоалетни в София, Пазарджик и други градове...
Така че...
22 Юли 2003 11:28
Провалът на СДС повлича и БСП в пропаст
21/7/2003 10:04
На СДС вече се гледа като на смъртник. Съдбата на партията с название съюз беше предначертана още след предишните избори за местна власт през 1999 г. Клинтелистките формации са силни, докато са на власт, но са политически безпомощни в опозиция. Клиентелата веднага се преориентира към партията, която е сформирала правителство.

Трагикомичната грешка на Надежда Михайлова с оттеглянето на зам.-председателя на СДС Пламен Орешарски само ускори процеса на падането в пропастта. Неизбежното щеше да се случи веднага след ясно очерталата се загуба в София, в Пловдив и още няколко от по-големите градове. Тогава, както и сега, за сините пак нямаше да има нито един полезен ход. Маргинализацията й до жалките 5-6% електорална мощ пак щеше окончателно да хвърли сините привърженици в пълно униние.

Кой печели от изчезването на СДС? Най-малко социалистическата партия. Защото двете са интимно свързани политически продукти на перестройката в нейния български вариант. Създадени са като сиамски близнаци, чиито жизненоважни органи не могат да бъдат разделени хирургически. Болестните процеси при единия задължително и много бързо се пренасят в другия организъм.

Конструирането на СДС и БСП имаше за цел българският народ да бъде измамен, вредно за себе си разделен на две враждуващи части, за да бъде ограбен, а държавата му – разрушена. Това и правиха докато бяха на власт, прикривайки се зад празни дума като “реформа” и “демокрация”, зад лъжливи лозунги като “Сполука!” и “Ние можем!”.

Лесно може да се видят множеството сходства между двете партии. Болшевишкият маниер прозира ясно, генезисът им е един – БКП. Жан Виденов беше свален от своите “другари”, които до края на 1996 г. подкрепяха всяко негово предложение или решение. Бисеров, Цонев и Бакърджиев бяха прогонени от Костов, без да са били нелоялни към него или партията. Сега политическата кариера на Орешарски е брутално пожертвана само, за да бъде удължено за много кратко пребиваването на Михайлова в стола на председателя. Подобни примери има велико множество.

Сега публиката е впечатлена от репликата на зам.-председателя на БСП Румен Петков: “Мъчно ми е за СДС и ще му ударим едно рамо”. Нищо ново и изненадващо няма тук. На доста места предизборно по страната се чува като парола репликата от “Позитано” 20: “Да помогнем на дясното!”. И правят каквото могат. Докато беше в опозиция, БСП главно това е правила по отношение на сините – да им бъде патерица. Да припомним една позабравена фраза на Иван Костов от времето, когато беше на върха на славата, а червените изглеждаха в нокаут. Преди конгрес на БСП той открито сподели, че неговият избор е Първанов. И му помогна. Те и сега си помагат яко.

Синьо-червената част на т. нар. политическа класа е окончателно провалена в очите на избирателите. БСП може би стои в организационен план малко по-добре от СДС, но въобще не може да се сравнява с периода непосредствено след 10 ноември. Тя от февруари 1997 г. е с пречупен гръбнак и не е в състояние да формира политика, да направи ефективно правителство и да управлява пълноценно страната. Времето на тези политически сиамски близнаци изтече, те са нежизнеспособни, трябва да освободят сцената. Така е по-добре за България.

ИЛИЯ ИЛИЕВ
В-к “Монитор”
21 юли 2003 г.

Според мен г-н Илиев е в дълбока грешка. Нивгаш няма да освободят сцената... Ако трябва не по едно рамо, по среден пръст ще си ударят...
22 Юли 2003 12:09
Варадине, всеки обича богатството и всяка партия би трябвало да иска да има богати в България. СДС каза че няма да прави спесък с честни бизнесмени, така че няма как да ти прочета имената, а ще ти кажа моето мнение.
1. България е малка страна т.е. големи пари едновременно бързо и честно не могат да се направят. Но не е работа на политиците да правят разследване кой е честен и кой не. Прави ги прокуратурата, но тя знаем не си върши работата.
2. Като следствие от 1. има основание да се смята, че нито един от големите богаташи у нас Павлов, Черепа, Дионисиев, Ганчев Манджуков, Дим.Иванов и др. не е спечелил честно парите си. Освен това те са емоционално свързани с БСП поради това, че на нея дължат парите си (дали са ги получили по акцията Луканов наготово, или са използвали властовите си позиции от "онова време". Не можеш да им кажеш-ти си разбойник, но можеш да не установяваш близки връзки с тях, щом хората са чуствителни към това(и с право).
3. Всички най-богати са склонни да дават пари на ВСИЧКИ политически партии, нищо че генезиса им е от БКП. Знаят ли кой ще дойде на власт? Разбира се бизнесмена помага с пари и очаква те да му се върнат "с лихвата" чрез услуги, фаворитизиращи тези бизнесмени ПРЕД ДРУГИ. Което настройва негативно и хората и другите бизнесмени към тази партия.
Извод: Ще спечели партия, която избягва да бъде свързана с КОНКРЕТЕН бизнесмен, още повече, ако той е от най-големите, т.е. най-компрометираните. Тоест контактите следва да бъдат
- публични
- по възможност с представител на дадена бизнес организация, а не с конкретен бизнесмен.
- други съмнителни моменти. В случая Орешарски това бе участието на известния с клиентелизма си Антоан Николов.
22 Юли 2003 12:43
Камене, много си прав но не се опитвай да спориш с предубедени хора или
такива, които крадт и викат "дръжте крадеца".
22 Юли 2003 13:32
Уважаеми Зе Мария,
Не съм привърженик на г-жа Надежда Михайлова и не тя е моят идеал за лидер на СДС, но в конкретния случай съм длъжен поне мъничко да я защитя от нападките ти, построени на базата на крайния, безпринципен конформизъм.
Виждам, построил си тезата си върху интерпретацията на тъжен исторически факт, който като червен байряк вееш пред участниците във форума. Чел си я Мика Валтари, я Стивън Рансиман, а по-вероятно само Райчеф. Но допускаш некои ошибки:
"Къде е Жан Виденов и хората му-няма ги те бяха отлюспени и са в забравата".
Няма ги само Жан и Премянов, заедно с Мими Виткова и Райдовски, т.е. най-тесния приятелски кръг. Основните играчи - Овчаров, Червеняков, Пирински, Цветко Цветков, Бокова - те са тук и са в ръководството на БСП.
"Когато се оплетеш в посоката, опираш до основните неща-морал, религия и принципи-верую. В животът е същото."
Демек за морал, религия и принципи-верую говорят (и с това се оправдават) глупаците, които не спазват правилото на Кисинджър, че политиката е игра на възможното. Възможното - това е оставането на власт или вземането на власт на всяка цена, в съюз с Доган, с Илийката Павлов и останалите черепахи, щото в противен случай ще изхвърлят симпатизантите на улицата и върху "Света София" ще стърчи петстотин и петдесет годи и мюсюлмански полумесец. Трагедия!
Всичко това гарнирано с пошли намеци за "свинарници" и "гаражи", "замитане на следи", изгаряне на "спестявания", страхотии всякакви без смисъл. Защо бе, джанъм? Заради ината да отстояваш морална позиция, което е глупост на търкалета, според теб, Зе Мария.
Защото, както казваш, важен е "хлебеца". Да захлебваме ежеседмично като колумнистите от в-к "Сега".
Това дори в комерсиализираното американско общество го няма.
22 Юли 2003 15:07
На мен статията на П.Цеков ми хареса. Добър анализ на нещата, които стават в СДС през последните 2 седмици. През 14-годишния период на най-новата ни история няма друг такъв уникален случай, една партия буквално за броени дни да забърка такава каша от грешки, вътрешни конфликти и самоизяждане, липса на каквато и идея за политика и то в навечерието на избори. Една партия в опозиция е логично да е във възход, когато управляващите имат редица проблеми, народът недоволства, управляващото мнозинство започва да се топи и противоречията вътре в него са видни и за слепците. Но това днес изобщо не важи за СДС-Н.Михайлова. Нормални бяха романтизма, емоциите, спонтанните реакции на ранния СДС от 1991-92г., но днес - това не е нормално. Днес това говори за сериозно болестно състояние. Едно е да се присмееш на появяващия се по БНТ страховито брадясал и с раздърпан пуловер Георги Спасов, друго е днес - безпомощната Надежда, въпреки опита си на бивши министър на външните работи, с десетки влиятелни познанства и дори приятелства сред световния политически елит, зам.шеф на Европейската народна партия, да не говорим за многобройните й участия в симпозиуми, семинари и всякви други, организирани за ръководни политици от християн-демократически партии и т.н., и т.н. И въпреки този опит, и въпреки изключително изгодната за СДС вътрешно-политическа ситуация, и въпреки изгодната позиция спрямо новия Голям брат, нещата не само че не вървят, напротив - стремглаво се сгромолясват надолу.
22 Юли 2003 15:21
И ти ли, Филипе?


Едвин Сугарев

Натиснете тук




Разменените послания между Филип Димитров и Надежда Михайлова не са поредният етап от кризата, която изживява СДС. Тези текстове са по-скоро чернови за смъртния акт, който следва да постави точка на десния политически проект в България и да уведоми пооределите български демократи, че са останали без политическо представителство. Защото това, което става в и със СДС, не е просто и само криза, това е шъткане и щъкане покрай политическия труп, по детски наивни опити да бъдат прикрити следите от престъплението.
.
Нека се взрем в патетиката на този епистоларен диалог или по-точно в посланието на Филип, тъй като отговорът на Надежда не надхвърля рамките на елементарната самозащитна реакция. СДС няма друг полезен ход, освен да подкрепи Стефан Софиянски. Всяка друга реакция в създалата се ситуация е глупава и абсурдна. Няма как Орешарски да не е бил най-добрият кандидат – “ако СДС е разумна партия”. А след като този кандидат е оттеглен поради съмнението във възможностите да събере достатъчно гласове на софиянци, то най-разумното е синята партия да си наляга парцалите като подкрепи Софиянски и постави по този начин “началото на края на обединението на десницата”.
.
Тонът е хладен и премерен, а анализът точен и безпощаден. Сякаш е правен от външен наблюдател, от човек, който няма и не е имал нищо общо със СДС. Наистина така изглеждат нещата отвън. Примерно от гледната точка на Вашингтон, откъдето, впрочем, е изпратено и писмото на Филип. Пропуснати са само някои дребни подробности.
.
Първата: СДС вече подкрепи Софиянски, защото софийският кмет едва ли би могъл да получи по-ценен политически подарък от дърварското и нескопосано оттегляне на Орешарски. Ако преди това неговият трети мандат изглеждаше само относително вероятна перспектива, то сега победата му е почти сигурна.
.
Втората: СДС съвсем очевидно не е разумната партия, която при съдбовния за самото й оцеляване избор залага на най-добрия си кандидат. Още преди номинацията беше ясно, че шансовете на Орешарски са нищожни, потвърждаваха го всички социологически проучвания, само че тогава лидерите на партията предпочетоха да заложат на шаманската вяра, че софиянци ще гласуват в синьо, както винаги досега. Стреснаха се, едва когато разбраха, че техният кандидат може не просто да загуби, а направо да отпадне от балотажа и предпочетоха да извлекат все пак някакви ползи от неговото политическо жертвоприношение, без да си дават сметка, че след подобен акт могат просто да останат без кандидат, тъй като всеки би провидял в съдбата на Орешарски своята евентуална бъдеща съдба. Тъй че няма как СДС тепърва да издигне кандидат по “олимпийски съображения”.
.
От две години насам съюзът трайно заседна на електоралното дъно и пропиля златните за всяка опозиция шансове, дадени от управленското безхаберие на сегашния режим.
.
Третата и най-съществена подробност: СДС просто няма как да реализира предложената от Филип рецепта “Подкрепа за Софиянски и бъдещо обединение на десницата”. Подобен акт предполага воля, решимост и способност на сегашното ръководство да взима и да налага радикални решения. Само че няма такова нещо, то просто не е в състояние да го направи. Вместо да се наложи като лидер Надежда Михайлова предпочете да търси баланс между различните вътрешнопартийни групи и интереси. Ефектът е налице. Липсата на политическа воля провокира избуяването на политическа митология, в която обезверените симпатизанти търсеха и намираха опора. Днес тази митология е персонифицирана и носи името Иван Костов. Той е чаканият с надежда да се върне на бял кон, когато свърши безнадеждното време на Надежда Михайлова. И докато тази митология съществува, всички пътища към обединение на дясното са отрязани. Ако твърдото ядро на СДС намира упование в нея, то партийният апарат просто се страхува от Иван. Поради което Надежда Михайлова съзнава много добре, че подкрепата за Софиянски ще струва главата й.
.
Последната малка подробност е много лично свързана с Филип Димитров. Всеки в СДС знаеше, че Орешарски не е най-добрата кандидатура и всеки знаеше кои са по-добрите от него. Бяха търсени нееднократно и когато се решаваше кой да бъде лидер на СДС в София, и сега, когато под дърво и камък се търси кандидат за софийски кмет.
.
Нямаше ги.
.
Оказаха се за месеци във Вашингтон, в момента, в който на практика се решаваше съдбата на СДС. Първият все пак се върна и възможността за неговата номинация бе сондирана: бившият президент Петър Стоянов, който в изборната нощ през 2001 определи своята партия като победени авари, а сега подкрепя Надежда Михайлова. Той, разбира се, е малко отстрани и малко като външен фактор.
.
Следващото калесване обаче беше със самия Филип, който поне до миналата седмица имаше с пълна сигурност потенциала да спечели в София. Предполагам, че при неговия отказ е бил използван старият аргумент за това, че номинацията на бивш министър-председател за по-нисък пост противоречи на партийната логика. И посланието да бъде подкрепен Софиянски е просто един допълнителен, но решаващ аргумент, с който СДС се праща по дяволите като нещо ненужно, вече изиграло ролята си.
.
Елегантно измиване на ръцете и съхраняване на личния политически капитал за по-добри времена. Спиш ли добре след това послание, Филипе?
.
Третата възможна и със сигурност печеливша кандидатура е тази на Иван Костов. Нея никой не се и кани да обсъжда сериозно. Защо? Просто защото никой не се съмнява в мощта на политическата му воля, а тя в момента е с обратен знак и предизвиква смазващи СДС резигниращи ефекти. Той още на 13 национална конференция декларира, че няма да извърви обратния път към хората, а ще остане като един жалон, който да показва докъде сме стигнали. Само че няма да има на кого да показва каквото и да било за в бъдеще. Политическата нирвана може би е хубаво нещо, но край смъртния одър на СДС звучи като обикновен егоизъм.
.
И още една четвърта възможност: някъде между олимпийската кандидатура на Орешарски и издигането на бялото знаме зад Софиянски – самата Надежда Михайлова, която вероятно би изгубила изборите, но би намерила достойния начин да слезе от политическата сцена. Уви, и тя се е застраховала предварително.
.
Нека си припомним. Лидерът на една малка партия като Съюза на свободните демократи може да се кандидатира за столичен кмет, докато лидерът на една голяма партия като СДС – само за премиерския пост, нищо, че поне в обозримо бъдеще не се очертава такъв. И че СДС никога вече няма да има шанса да управлява самостоятелно, защото златният политически резерв на СДС – че това е партията, призвана да въздаде политическа справедливост, биде профукан и никой не направи нищо, за да го възстанови.
.
Всички тези хора просто ги няма. Пасуват. Пазят себе си. Крият се зад политически мантри и комични морални жестове. Няма ги, когато СДС умира, когато каузата на демократична България умира. Защото много отдавна са се отчуждили от тази кауза, защото знаят, че тази смърт няма да е буквална, няма да ги засегне лично. Все ще остане там някаква партийка с някакви пет-шест процента, с които да влязат в парламента, или в краен случай някаква фондация, някакъв добре платен политически институт, някакъв пост в чужбина, някакъв шанс за политическо възкресение, след като поредният комунистически кабинет за пореден път досъсипе България. Животът е хубав, нали?
.
Само че има един проблем, един проснат пред очите на стотици хиляди хора политически труп, който е ужасно голям и пречи.
22 Юли 2003 16:33
Грешни изводи б.б. Но чуствам, че се вълнуваш и не ми се иска да те опровергавам сега.
С една дума-работите в средносрочен план са добре за СДС.
22 Юли 2003 16:34
Надежда няма как да докаже, че партията й е пълна с бедни, но честни, гладни, но принципни политици - е те такова животно нема - не се пъни Наде, щото мое да се изпуснеш, а нищо на никой не можеш да докажеш - СДС - капут.

22 Юли 2003 16:41
Камен, от твоите уста в божиите уши
Филип ми е любимия политик и не знам защо така се получи
22 Юли 2003 16:50
социалдемократ,
много хубава статия си намерил за контра....
не знам как ще изглеждаме след царя, ама дупе да ни е яко пак като дойде червено-синята мафия!
22 Юли 2003 17:06
Може би да не съдим? Филип със сигурност е честен - така мисли. И със сигурност отдавна и категорично отказа да се кандидатира, което също е честно. И също със сигурност се опита да направи повече от възможното за Надежда и за подкрепата й. Не ми се припомня това, което всички знаят - че всъщност той я намери някъде и я пусна на политическата писта. Десет години по-късно тя, която най-добре от всички знае, че Филип не е човек на сделките, се обърна и с невинността на капка бисерна роса му рече, че нямало да участва в сделки. Политиката е коалиционна култура, а някои нямат и некоалиционна - вж. какво направи с Орешарски.
22 Юли 2003 17:36
Уважаеми Голям Лебовски,
Изобщо не ме интересува госпожа Михайлова и самият факт, че не си много-много разбрал за какво иде реч, прави по нататъшните ми мераци за дискусия ексцентрични, но както и да е, както казва един форумен капацитет. Подразнил те е тона и позицията. Ти, разбира се, си млад човек, и си позабравил подробностите около "принципните позиции" на СДС през 92, или може би не си се интересувал толкова от политика, но младостта не е порок...
Историческия факт не ми се коментира-той обслужва част от тезата, че в СДС не се построи ни тогава, ни сега принципна политическа идентификация, не се формулира ясна ценностна система и правила и това позволи да се обсеби организацията от най-различни личности, за сметка на други. Как и защо-виж Вероника. Междувпрочем, тя има там едно твърдение, че "фалитът на Демокрация мирише на пране на пари"
Прането на пари е престъпление. Най-малко откъм морална гледна точка. Да си чул някому да направи впечатление това твърдение? Но за Илийката и черепахите всичко знаем, нали?
На отчетно-изборните конференции в един окръжен голям град през 98 и 99 имаше трима кандидати за общински лидери.
Единият-свидетел на прокуратурата през 88г. на процеса по чл.271 от тогавашния НК, срещу изтъкнат дисидент.
Работи( и досега) като директор, издигнат от СДС.
Другият-бивш бияч в полицията, бивш сътрудник, известен на целия град, човек с толкова отрицателен имидж, че сякаш изглежда написан от перото на сатирик. И той работи като директор. Добре, че не спечелиха, кръстихме се тогава.
Някои от хората, които ги издигаха, днес вече са царски депутати, по някаква незнайна воля-те никога не са си и представяли, че може и да им се случи такова нещо...Други обаче са си в СДС и се къпят с доверие, ако и да ги знаем всички. Тук.
В сегашния НС има ли хора от бившото обкръжение на Иван Костов, как ти се струва? Къде са Соколов, Божков, Тагарински и още десетки други? Много смешна контра, защото Жан и Иван не са поставени на един хал спрямо партиите си сега. Да говориш за адютантите и да премълчаваш за Чапаев.Само за Петка. Познато ми е..
Онези с приватизираните предприятия и т.-н имат имена-те все още са в НС и мога да ти ги кажа. Някои познавам лично-смениха две-три партийни бои преди това и сега са добре.По време на СДС бяха най-добре, обаче.Сега само папкат и слушкат. Е, пък точно те няма как да върнат доверието никому.
Относно спестявания и прочие нелепи твърдения-самия факт, че се отнасяш така към тези факти, показва недвусмислено ти от кои си и къде си. Аз лично-знам. Но вземи поне се огледай-полезно е.
Тогава можеш и да разбереш, че никак не иронизирам относно морала.
А с мисълта на Кисинджър съм съгласен, но по-скоро бих я оприличил с партия шах-винаги има полезен ход, има и най-полезен.Винаги може да се развият неизчислими комбинации с най-различна ефективност за едната страна, но това зависи от шахматистите, нали.
22 Юли 2003 20:36
Леле какви жалки нещастници дуднат тука в полза на умрялото СДС! Абе, пульовци, поне Сугарев прочетете, нали ви беше кумир довчера, нали оплюхте и охулихте всички нас, които ви казвахме истината. В средносрочен план работите им били добре!?!?!?!? Корабът потъва нормално. Лелеее, колко глупост има по тоя свят! Главо варовикова, Надка едно решение не може да прокара в НИС и НС, ей я днес пак се отказа от собственото си искане за конференция. Били й гласували доверие. А къде остана писъкът за морал, за пречистване, за ценностите и т. н.? Сега пак ще дуднете тъпо и упорито, че решението е правилно, в СДС стават все по-единни и скоро ще спечелят пак завинаги. Нещастници! Филип й бил любимият политик, ама как така стана, защо така се получи, мрън-мрън, ах-ох, въх, уби мъ! Глупостите каменни дочуй, Божке! Абе с Рейвън и много други форумци от лятото на 2001 ви казваме, че СДС е умряло, псовисало е, пукнало е, гътнало се е, опънало е петалата, гушнало е босилека и прочие, а те и досега рупат ли рупат. Досущ като изкукаклите бабки и дядки на Партията достойни синове и щерки. Мла-ди-сме! Сил-ни-сме! Спо-лу-ка! Айде те са одъртяли, склерозирали, да ги съжали човек и да ги разбере донякъде, ами вие, тиквеничковчета сини? Дето сте цъфнали в средносрочен план, а в далечна перспектива хептен ще вържете.
Ангелари, за нищо не стават и червените боклуци. Остави го Социалдемократа, нека се съмнява в прогнозата на Илиев, нека се радва на "завършилия преход". На някои от напусналите младежкото СДС им е дошъл акълът, казаха, че СДС се превърна в партия на третата възраст. Като БСП. Какво бъдеще могат да имат такива? Те могат да си се подкрепят тайно или явно, среден пръст по два пъти дневно да си удрят, но народът ги разбра и той няма да ги подкрепя вече. А без достатъчно гласове по изборите, янките ще им ритнат по един шут в дебелите крадливи дирници. Илиев пише за СДС като за смъртник. Същото пише и Сугарев, любимата им доскоро персона. И Дачков също. Ами то е очевадно, само тъп платен пропагандист не желае да го признае или отчаяна синя гаргамушка отказва да го забележи. Само че Илиев го писа още през октомври 1998 г. в статията "Родена от далаверата". Сега всеки може.
22 Юли 2003 21:40
Най ми хареса за Бекет, Йонеску и Пинтър взети заедно, особено Йожен Йонеску. Браво на Петьо Цеков. Театрото на абсурда е тотално и много по-големо от СДС и требе да се спре! А това става с действия – сиреч екшън.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД