От десет дни СДС се намира в най-неразумната политическа ситуация - сините сами решиха да играят игра, която няма как да спечелят.
За да стане играта, Надежда заговори за морала в политиката, за чистото лице, за чистите ръце, за чистото сърце и принципите на демокрацията. Все неща, с които няма как да кажеш: "Не, не съм съгласен." По времето на войната във Виетнам американското правителство агитирало така: "Ти подкрепяш ли нашите войници?" Не питало дали си съгласен с войната, а дали подкрепяш войниците.
Надежда сега пита: "Ти морален ли си?" Как да й отговориш: "Не, аз съм неморален?!"
"Левичарска фразеология", отвърнаха доста хора, включително и доказан седесар като Александър Божков. Повечето съзряха в думите или комплекс за чистота, или опит на СДС още отсега да формулира причините за предстояща загуба на местните избори. Готвят се да кажат след 3 месеца: "Паднахме, защото се наложи да сменим кандидата си, но да останем чистички..." Със съмненията си за нерегламентирани срещи на сини лидери
Надежда върна СДС в дебатите за корупцията
А не биваше, защото партията й нищо не може да спечели от този разговор сега. Не, не че СДС е безбожно корумпирана партия. Не, просто общественото мнение няма как да бъде убедено с празни приказки, че партията е пълна с бедни, но честни, гладни, но принципни политици. Няма как Надежда да докаже подобно нещо. А тя трябва да го докаже - нали тя иска дебат?
След като се изговориха хиляди думи и се изписаха тонове хартия за управлението на СДС, след като Иван Костов лично въведе думата клиентелизъм в българския политически речник, е, меко казано, ненужно за СДС да се говори сега отново по темата. Странното е, че СДС за втори път, откакто е в опозиция, се опитва да се вкара в тези пагубни разпри. Направо е странно, че такива велики лидери на синята идея държат да си направят такова харакири. Ако в СДС имаше човек като Огнян Герджиков, сигурно щеше да каже: "Михайлова и Костов са подставени лица в политиката."
Странно е кой дава акъл на СДС да затъне в блатото "Кой е по-морален".
А на "Раковски" просто трябваше да правят политика. Да критикуват слабостите на управлението, да посочват алтернативи и да разширяват присъствието си. Ето тези три неща.
Партията и до днес брои правителството на Иван Костов за успешно, така че няма какво да доказва. Вижте БСП - да си спомняте тази партия да е провела дебат с обществото за управлението на Жан Виденов? Нямаше такова нещо и въпреки това обществото подкрепя днес тази партия. БСП излезе от провала си. СДС също щеше да излезе, ако беше правел политика, а не бе акцентирал на миналото си. Времето лекува всичко.
Михайлова и екипът й, ако все още може да се говори за "екип на Михайлова", като че ли не прецениха последиците от "диалога с обществото". Те влязоха неподготвени в този диалог и сътвориха една камара политически грешки.
Първо, махнаха кандидат-кмета в София.
Махнаха Орешарски по най-недодялания начин,
който може да се измисли - без да обяснят защо. Оставиха поле за фантазията и логично бяха заподозрени в глупост. В СДС после дълго се учудваха защо никой не разбира, че нерегламентирани срещи не може да има. Ако искаха някой да им повярва на принципите, просто трябваше да кажат това, за което само намекваха: че Пламен Орешарски е ходил при Васил Божков да иска пари. Така поне щяха да дадат право на Орешарски да ги осъди и да защити името си от техните "подозрения".
Това, което се случи с него, не е страшно. Въпреки че убиха политическото бъдеще на човека, това не е учудващо - политиката наистина не е от най-чистите професии. Страшното стана после. После СДС влезе в абсурдна пиеса, достойна за Бекет, Йонеску и Пинтър взети заедно.
Какво стана после?
Вечерта след като Орешарски бе деноминиран, Надежда Михайлова замина за Гърция. Два дни по-късно се върна и обяви, че е обсъждала в Атина ситуацията около кандидатурата на СДС в София. Защо Надежда обсъжда кандидатурата с Костас Караманлис в Атина? Да бе казала, че е пазарувала на Синтагма, щото другото мирише на "нерегламентирани" срещи.
След това зам.-председатели на СДС като Екатерина Михайлова и Владимир Кисьов заговориха, че кампанията на Орешарски не вървяла по най-добрия начин, преди да го свалят. Това вече бе гадно. Това доказа за сетен път, че в СДС мълчат като конспиратори, не водят нормален диалог за грешките си до мига, в който някой биде свален. Когато са заедно мълчат, когато някой се отдели от глутницата -
моментално му се нахвърлят като куче върху кокал
Ако някой смяташе, че кампанията на Орешарски не върви, трябваше да го каже овреме. Същото се случи и в неделя, когато НИС на МСДС подаде оставка - моментално се намери Емануил Йорданов, който сподели: "Не се усещаше, че МСДС има някакво ръководство." И Иван Иванов: "Те не можеха да носят отговорност." Нещо от този род каза и Владимир Кисьов: "Възможно е да става дума за лични интереси." Нахвърлиха се. Без да подозират, че някой от тях може би ще е следващият отлъчен от глутницата.
В понеделник (14 юли) Надежда Михайлова допусна трета грешка. Поиска национална конференция, която да подкрепи политиката й. Афектирана, под пара, тя се върза като политик новобранец на въпросите на Георги Коритаров, че даже заговори за отчетно-изборна национална конференция. Груба грешка. Нали си представяте какво ще стане, когато в структурите започнат да спорят кой да стане местен вожд? Просто ще се избият и изборите ще отидат по дяволите. Има достатъчно представителни форуми като Националния съвет - в нормалния или разширения му вариант, които могат да гласуват подкрепа на "новата политика" на лидера.
Искането за национална конференция трябва непременно да се свърже с твърдението на Надежда Михайлова, че
политиката на честните принципи била по-важна от местните избори
Заместникът на Надежда Емануил Йорданов пък не предвижда лошо бъдеще при загуба на СДС в София. Дето се вика, изборите не са чак толкова важни...
Съвсем естествено, един куп депутати и местни лидери взеха да обясняват колко не е права Надежда в искането си за извънредна конференция. И Михайлова си отвори вътрешен фронт. Преди това тя си отвори още един подобен фронт, като допусна пета грешка - не спря конфликтите, които избухнаха с пълна сила в СДС-София. Докато тя говореше за принципи, хората на Антоан Николов бяха вкарани в "черен списък", а лидерът на сините в София Евдокия Манева разказваше, че вътрешнопартийните врагове я заплашват по телефона.
Друга глупост се случи по същото време - един от най-приближените на Надежда Михайлова хора в СДС - Петър Стоянович, подаде оставка, а в същото време Евдокия Манева твърдеше, че не го била виждала поне от 3 дни! Какво е това ръководство, дето не се вижда и не си говори? То работи ли пълноценно?
Най-големият удар нанесе Филип Димитров
Първият човек, на когото Надежда Михайлова се обади, след като свали Орешарски, предложи своето решение - СДС да подкрепи Стефан Софиянски. Разбира се, няма как СДС да направи това. Тук опираме до друга грешка - при сините не протече нормална дискусия за необходимостта от консолидация на дясното. Те казаха: "Нека всеки покаже какво може на изборите, а след това ще преговаряме." Е, след такива послания как да се завъртиш и да прегърнеш кмета? И ако някой си е мислел, че като се отърват от Орешарски, ще могат да направят политическа абракадабра и да кацнат при Софиянски, жестоко се е лъжел. Не че подобен ход не е правилен. Просто е политическо самоубийство. Плюене срещу вятъра.
Офертата на Ф. Д. е неосъществима. Точно както и непрактичната идея на политолога Иван Кръстев за първични избори в дясното софийско пространство през септември. За разлика от Кръстев Ф. Д. е член на партията, който не се съобразява с влязло в сила решение. СДС реши, че ще има свой кандидат, и знае добре това. Чудно е дали партията ще накаже човека, който получи най-голяма подкрепа на последната национална конференция. СДС вече отлюспи човека, който получи втора по значимост подкрепа на същата конференция - Едвин Сугарев. Що да не отлюспи и първия? СДС отлюспва кандидат-кмет на София за 20 минути, на Ф. Д. сигурно ще му отделят 10. Не са решили, не са го направили.
В резултат от несъстоялия се дебат за съдбата на дясното
(а той не се случи от страх да не лепнат на още някого етикета "ренегат") СДС остана без никакъв коалиционен партньор. Накрая дори БЗНС-НС реши, че няма какво да прави със СДС на изборите в София.
Не е ясно
как Михайлова се бори, за да отстоява "проветряването на партията"
Отвън се вижда друго - от партията си отиват само "нови" лица. Отиде си Асен Григоров, отиде си Димитър Аврамов, сега си отидоха Пламен Орешарски и Петър Стоянович. Отиде си и последният човек, който минаваше за част от кръга на Надежда Михайлова - лидерът на МСДС Мирослав Боршош.
Отиват си само хора на Надежда. Защо тя позволи това?
Защо онези, които доведоха СДС до три поредни изборни загуби, не си отиват? Искрена ли бе Надежда през 2002 г., когато говореше за нова политика? Хората, които й повярваха тогава, сега си отиват от партията - това на практика означава ли че Надежда никога не е имала "реформаторски кръг", или че някой друг винаги е определял правилата в партията.
През последните десет дни
всяка грешка на СДС работи за Стефан Софиянски
Какво прави синята партия сега - търси кандидат-кмет second hand, спори за идентичността си, прави списъци, плаши се по телефона и разни хора напускат партията. А Софиянски си седи там с неговите проценти и не се променя. В това време позицията на Филип Димитров звучеше като поздрав към Софиянски от страна на умиращия СДС.
За да стане още по-объркана и безпомощна ситуацията, синият електорат показа, че одобрява повече Стефан Софиянски, отколкото лидера на партията си Надежда Михайлова (данни на НЦИОМ).
Няма друг човек освен Софиянски, който да има полза от разпада на СДС. Доста хора казват, че Иван Костов също е на далавера от ставащото, но това едва ли е така. Да, ако трагикомедията на "Раковски" продължи, всички ще си подадат оставка и накрая партията ще се просне на земята и ще викне: "Командире, на кого ни оставяш?" И той ще се върне. Това е ясно на всички. Но за какво му е на Костов разпаднала се партия?
само не разбрах от статията кога ще го погребват сдс-то.