|
Дотук добре, както беше казал падащият от 14-ия етаж, като стигнал до 7-ия, в онзи стар виц. Остава наесен идеите наистина да се претворят в дела и да се поздравим с успеха.
Но успех ли ще е това?
Отчасти да, защото все пак ще има промени. И то от списъка на належащите, очертан още миналата година. Успех е и понеже бе единственият начин България криво-ляво да изпълни европрепоръките за ефективно правосъдие, та да направим шанса си за влизане в ЕС през 2007 г. реален. В тази връзка най-безспорен е приносът на еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген. Решаващ бе ултиматумът му от 10 юли, че ако не ремонтираме конституцията в частта "съдебна власт" през септември, няма да видим Евросъюз след 4 години. Ферхойген, явно опознал родните нрави, отиде и по-далеч - заяви, че виновните за забатачването на промените трябва да отговарят и за заличаването на българските европерспективи. И така де факто сложи край на политическото суетене. Защото НДСВ, СДС, БСП и ДПС могат да се разсейват по теоретичните на вид препоръки, но няма как да се нагърбят с предизвестената вина за практическия провал. Нали са национално отговорни партии.
С похвалите дотук. Успехите от юлския парламентарен напън, ако наистина ги има, ще са частични. Защото конституционният ремонт ще е частичен, та дори и по-малко. И по никакъв начин
няма да реши докрай проблемите на Темида
А те са много. Най-близки на пострадалия от общуването с третата власт българин вероятно са безотговорността и безхаберието на магистратите към неговите тъжби и проблеми. Макар недоволните невинаги да са прави (ропотът е присъщ на загубилите дело даже когато това е съвсем законно и справедливо), недоволството има своите съвсем обективни основания. Не подлежи на разумно обяснение фактът, че призваните да те бранят от насилие и произвол или нищо не правят с обяснението, че не било тяхна работа, или отказват дела с мотива, че нямало данни за престъпление (в повечето случаи няма и как да ги има, ако е пропиляно сума ти време, докато започне търсенето). Необяснимо за нормалната логика е и обратното - да се образува дело за нещо, което очевидно не е престъпление и очевидно се прави за натискане на конкретен човек.
Обективно е и недоволството от безкрайното точене на дела, от което страдат и извършителите, и потърпевшите. А най-основателни са обществените критики спрямо магистратите, публично провинили се пред общоприетия морал или очевидно прегазили закона, на които не само нищо не се случва и запазват постовете си, но се и издигат в йерархията. С оправданието, че така било по закон. И ги бранела конституцията. За последните 13 г. така се създаде истинска каста на недосегаемите, колкото и да го отричат самите те.
Е, въпросната защита наесен донякъде ще отпадне с въвеждането на т. нар.
функционален имунитет
Витиеватият на вид термин (познат и в други държави) в нашите условия се свежда до няколко неща. Първо, отпада абсолютната защита на съдии, прокурори и следователи срещу наказателно преследване за леки престъпления (където наказанието е до 5 г. затвор). Както и необходимостта да се иска задължителното досега разрешение от Висшия съдебен съвет за всяко разследване на магистрати за тежки престъпления. Оттук нататък, ако инициативата мине, тружениците на третата власт
ще отговарят и за леки, и за тежки престъпления
И няма да се иска разрешение за преследването им, стига престъпленията да не са свързани със служебни дела. Тогава санкцията на ВСС пак е задължителна - но не за започване на самото разследване, а за повдигането на обвинение срещу провинилия се магистрат. Сиреч на един по-късен и по-доказан етап от делото.
Практически онагледена, промяната ще изглежда така: ако един магистрат гърми в такси, сгази човек, убие някого или го ограби, ще го разследват, обвиняват и съдят без специално разрешение. Но ако същият магистрат вземе подкуп, за да повдигне обвинение или да не повдигне обвинение, да чете оправдание или наказателна присъда, да нареди арест и т. н. (най-разпространените прегрешения са от този вид), по случая може да се започне разследване. Но не може да се повдигне обвинение на магистрата без разрешение на Висшия съдебен съвет. При този казус нещата ще вървят по досегашния ред. Сиреч обвинителят ще представя на ВСС данните си, че магистратът е престъпник, а съветът ще прецени дали представеното е достатъчно убедително.
Въпреки промените съдиите, прокурорите и следователите ще ползват и по-особена защита срещу задържане. Арестът се допуска само за тежко престъпление и за него задължително се произнася ВСС. Макар на пръв поглед да намирисва на излишен бонус, процедурата е разумна. Все пак става дума за служители на закона, спрямо които е недопустим произвол или натиск от когото и да било. Подобна защита е гарантирана и в еврозоната.
Промените по имунитета обаче носят и недъзи, от които
спечели главният прокурор Никола Филчев,
но не и реформата. Филчев де факто запази едноличната си власт върху свалянето на имунитетите. Понеже негово остана правото да го иска.
Вярно, комисията на зам.-шефката на парламента Камелия Касабова предлага подобно право да се даде и на една пета от членовете на ВСС - т.е. на петима висши магистрати. Подобен опит вече бе направен с промените в съдебния закон м. г., но Конституционният съд го отряза. И подсказа, че е редно това да се впише в конституцията.
Но сама по себе си (без допълнителни възможности и права) промяната за едната пета, дори и конституционна, ще е ялова. Какво ще се случи, ако петимата висши магистрати получат подкрепата на мнозинството във ВСС и се свали поисканият от тях имунитет на служебно прегрешил колега? Логичното е срещу човека да започне разследване. Но дали ще стане, решава прокуратурата. По-точно главният прокурор, защото ведомството си остава единно и централизирано. Ако обвинител N1 не рачи да разследва, всичко приключва безславно. Без последици за магистрата със свален имунитет.
В комисията имаше и друго предложение (и то жълто-синьо - на Константин Пенчев от НДСВ и на експерта Велислав Величков от СДС) - ако ВСС разреши обвиняване на колега по искане на едната пета от състава си, самият съвет да посочи прокурор, който ще разследва случая. За да се гарантира, че волята на ВСС ще бъде реализирана.
Това означаваше да въведем фигурата на независимия прокурор по подобие на челния чужд опит. За което отдавна пледират именно от магистратските среди. Но не би. Наскоро вносителят Пенчев оттегли предложението, подканен от Любен Корнезов от БСП. Пенчев обясни стъпката с желанието на жълтите да са "консенсусни", а Касабова стигна по-далеч в мотивацията. Изтъкна, че текстът можел да падне в КС, а въпросът със сигурност щял да се отнесе дотам. Вероятно така и щеше да стане. Но нима е сериозен аргумент? Не е ли по-сериозно и отговорно обратното - законотворците
да не вдигат белия байрак при всяко скръцване със зъби
откъм факторите от третата власт, а да отстояват реформаторските си намерения и да ги доведат до успешен финал? Нали промените все пак са в техните ръце и зависят от тяхната воля? Е, иска се и кураж.
Обвинител N1 надделя и в друго по линия на имунитетите - пак заради "консенсуса" комисията Касабова единодушно се отказа от обсъжданата идея не главният, а "компетентният" прокурор да иска падането на магистратската неприкосновеност. Без да обяснява с какво главният ще е по-убедителен от подчинения си, натоварен с практическия контрол над разследването и отговорността да напише и внесе обвинителния акт в съда. Очевидно пак бе въпрос на конюнктура.
По другите промени спорове нямаше - въведе се мандат от 5 г. за всички ръководни длъжности в Темида на районно, окръжно, апелативно и касационно ниво (промяна, също отрязана от КС в съдебния закон), за да няма пожизнени шефове. Вдигна се стажът за придобиване на несменяемост от 3 на 5 г. и се вписа ново условие - това да става непременно след атестация. За по-добър подбор в системата. Определи се изрична възраст за оттегляне от съдебната власт - 65 г., вместо досегашното общо основание "при пенсиониране". Очевидно за
да няма шефски пазарлък с "пенсионерите"
от типа: аз ще те оставя на работа, пък ти ще правиш каквото ти наредя.
Прави се опит да се разбие бетонирането на несменяемите магистрати и с вкарването на друго условие за уволнението им - "системно неизпълнение на служебните задължения или действия, уронващи престижа на съдебната власт". Но това, чува се откъм съдебните редици, е твърде общо и практически непреценимо основание. Критиците на текста смятат, че по-удачно ще е депутатите да се позоват на нарушаване на етичните кодекси на професията. Където срамните действия са по-детайлизирани.
И конституционната реформа свършва дотук. А тръгна далеч по-мащабно - с общото политическо съгласие от 2 април да се постигнат евростандарти на правораздаването, независимост, безпристрастност, компетентност и отговорност на магистратурата, реално разделение на властите и взаимен контрол, повишаване на обществено доверие в съдебната система. Което трябваше да стане чрез промени в конституцията, свързани с подобряване на структурата, правомощията и отговорностите на съдебната власт.
Днес изброеното е само химера
Депутатите кандисаха на най-минималното - да коригират козметично имунитета, несменяемостта и мандата на магистратите. Вярно, по-смелите идеи бяха обречени, след като на 10 април КС забрани на обикновения парламент всякакви структурни размествания и орязване на права в Темида, понеже щели да накърнят устоите на държавата. И си самовъзложи правото да отменя промените в основния закон, които го погазват (нонсенсът не е на автора).
Но имаше вратички за реално противодействие на дерибейството в третата власт, обсъждани включително и в комисията на Касабова. Например да се променят правилата за избор на членовете на Висшия съдебен съвет и на конституционните съдии от парламентарната квота - за издигане на висшите постове да се иска не обикновено, а квалифицирано мнозинство. Да се въведе някакъв ред в безнадзорното творчество на КС с изискването тълкувателните му решения и тези, касаещи конституционния ремонт, също да се вземат с 3/4 от гласовете на съдиите. Тези идеи не получиха "консенсус". Явно не им е дошло времето.
