|
01 Август 2003 13:32
Не мога да се сдържа да разкажа за един аналогичен случай в наше село, пък да става каквото ще!
Некъде около 93-94 год., през мандата на Янчулев и абсолютното мнозинство на СДС в СОС, някои членове на комисията по култура с изненада научаваме, че от наше име и зад гърба ни се водят тайни преговори с американското културно аташе (тъй ли му се вика, не знам), за преименуване на едно малко парченце от Кърниградска като площадче Мартин Лутър Кинг. Парчето беше прилежащо към американския културен център.
Тайните преговори, обаче, не бяха сговор зад гърба на съветниците. Напротив, там председателят на комисията Александър Димитров е свиквал по свой избор най-изявените тъмносини юнаци, които е представял като комисията по култура, за да обяснят на американеца, че не може да му се изпълни желанието, тъй като Мартин Лутър Кинг, бидейки почитан от комунистите през тоталитарното време, се свързва в съзнанието на българите с комунизъм (?!?!?!).
Тъй като надушихме тия нелегитимни преговори, всички останали от комисията (без един двама от посветените в заверата) вдигнахме страшен вой и се подписвахме под протестни документи до председателя на СОС за нарушаване на процедурата.
Докараха ни тогава, наистина, американеца и той много убедително ни обясняваше, че МЛК бил един от американците, който има свой празник в календара, май били всичко четирима такива, водени от Джордж Вашингтон.
Всуе, не му се изпълни мечтата на човека. Дори този въпрос не се постави за гласуване и пред сесия на СОС, щото нямаше решение на комисията по култура (неин основен ресор бяха преименуванията).
Страничен ефект от това неизпълнено желание беше смяната на председателя с по-мек син човек, тъй като онуй лице малко се изложи в борбата си срещу поверената му комисия.
Втори аналогичен случай в наше село. Преди първата визита на Хуан Карлос у нас, софийското кметство започва да бъде атакувано от испанското посолство, писмено и с посещения, където се иска - по случай визитата една голяма улица в София да бъде преименувана на бул. Мадрид. В искането беше посочена конкретната улица за преименуване, а тя беше Пиротска! Аман-заман, как Пиротска бе! - сините съветници тогава бяха много монархистично настроени и се опитваха да предложат някоя друга улица за целта. Но от посолството казваха - не щем някакви си там улици в покрайнините, искаме улица, която започва от самото сърце на града. Увещаваха ни, че като я прережел лентата Хуан Карлос на церемония, испански търговци щели да нахлуят масово на тая улица, да инвестират, и т.н. Това червейчето на въдицата с инвестирането, е много трайна стръв, размахва ни се под носа и досега, но все по малко риби се ловят. Та така, компромисното решение беше постигнато. Фактически Янко Сакъзов стана Мадрид, но пък и него уважиха, дадоха му Владимир Заимов, т.е. от пам. Левски до канала, а Мадрид взе частта от канала до гара Подуене. Нямаше май церемония, или беше много скромна, испански търговци и дюкяни не съм виждала по Мадрид, един за цер нема.
Но притеснението беше голямо. Пиротска, значи, а? Колко му е.
Друг номер, с изиграване на съветниците, беше паметника на Стамболов в градинката на Кристал. Стамболов, уважаван човек, заслужи да му се постави бюст в градинката, нямаше противници на това. Но ни направи впечатление странната дефиниця на паметника - глава на Стамболов. Някои буквоеди питаха по време на гласуването - що не сте записали бюст, каква е тая глава, ние в комисията за бюст гласувахме. Ей така, глава, бюст, то не е ли същото, отговаряха вносителите. Като видехме тая огромната глава, с цепнатината през черепа, дето плаши децата, ахнахме.
Тънък номер, наистина. Той човека си заслужава, ама паметник по-трудно се гласуваше единодушно, а номера с главата мина виртуозно.
Малко са се променили нещата оттогава, щом горкия М.Л.Кинг беше обявен за комунист, кво остава за Петко войвода, капитанина.. Но има положителна промяна все пак, ей го на, един е останал против само.
Тъй стоят нещата с общинските паралели. Десет години по-късно.
|
