|
Сега, след като почва 16-ата година откак ни мотае и върти една друга Суматоха, често си мисля за героите на Радичков. Всеки от тях бе наясно колко е важно как ще влезеш в Суматохата. Араламбето пръв се сети: "Една Суматоха не може без знаме." С верния си усет, че "араламбенето му е майката", той смело издигна своето знаме, на което пишеше "Смърт на фашизма, свобода на народа". И както после споделяше, "ветъро не ме фана, апа други ги фана". Шушляка, "който беше ходил по другите народи" и не бе прост, някак не успя да влезе добре в Суматохата. Пак си остана с шушляк, но без ръкави. Милият Гоца Герасков мамеше ли, мамеше загубилото се прасе и слууушаше, слууушаше, за да разбере, че "нема нищо". На Ловджията Суматохата му се бе привидяла като огромно виме и той, от бързане да вземе всичко, простреля вимето и остана шашнат от това колко мляко се е разляло и загубило.
Сегашната Суматоха е по-друга. Ако онази - първата, си я представим като една вихрушка по посока на часовниковата стрелка, то сегашната се вихри сякаш обратно. Араламбето пак се ориентира правилно и написа на знамената си "Долу БКП" и "Червени боклуци". Само че времето на араламбенето много бързо свърши и в тая Суматоха... Сега на знамето на Араламбето никой не му обръща внимание и то виси като парцал. А самият Араламби едва свързва двата края и всеки ден слуша да му повтарят колко не е инициативен. А как се става инициативен той не знае. И Гоца Герасков не е по-добре - продължава да мами своята пърлица и да се сърди, че не му се обажда. Да бе слушал Андрей Райчев, щеше да разбере, че вече е загубил своя статус на собственик на прасе и е придобил нов - на собственик на нищо. Ама на - не гледа телевизия - и продължава да мами и да мами пустата му пърлица, а тя все не му се обажда, защото отдавна е загубила, както биха се изразили от политическата класа, своя интегритет и е изядена. Шушляка е малко по-добре. Все пак дрешката, макар и без ръкави, му е останала. Но той е ходил по другите народи при оная Суматоха, та сега ли няма да запраши нанякъде. Ловджията е много внимателен - при новата Суматоха е много важно как стреляш. Ако не свърши работата както трябва, ще стрелят по него...
Нова Суматоха имаме, но го няма Радичков. Няма кой да ни утеши с нова притча, та белким се залъжем, че не е толкова лошо. Гледаме нахалните и всезнаещи депутати как се джафкат все за наше добро и се чудим това ли са момчетата от митингите през 1989, това ли са ония, дето се клеха на стълбите на "Александър Невски" през зимата на 1997, че няма да ни предадат. Като в пиесата "Януари"... Минала е шейната на Петър Моторов, но след известно време се връща, само че Петър Моторов го няма, а вместо него в шейната лежи един вълк. Всички мъже от кръчмата наскачват, един отива с шейната да търси Петър Моторов, но и той не се връща. Връща се само шейната и в нея лежи един вълк. И така - все отива един човек, а се връща един вълк...
Та искам да кажа, че сегашната Суматоха, макар и кротка, е доста гадна. Освен споменатите клетви пред храма, освен обещанието за почтеност във всичко сегашната Суматоха роди още една гавра. Тя раздаде на всеки депутат от последното Народно събрание по един лист с фейлетона на Христо Смирненски "Приказка за стълбата". Помните ли този вълнуващ момент?
Това беше знамето на Новото Време. То сега виси като ненужен парцал - точно както виси и знамето на Араламбето.
И нашите.
-------------------------
* Авторът е участник в електронния ни форум.
