Д-р Сакскобургготски даде диагноза на кризата в Европейския съюз - хванала го е детска болест. Българският премиер, който за пръв път бе поканен да участва в Европейски съвет, макар и само като наблюдател, с един поглед установи от какво страда ЕС. Дори направи оптимистична прогноза за развитието на заболяването: "Сегашната ситуация в Европа може да се сравни с детска болест, което е символ на младежта".

Никой от европейския консилиум в Брюксел обаче не сподели оптимизма на Симеон. Може би гостуващият стажант-интернист, бе погледнал повърхностно на проблемите, като бе сметнал, че по лицето на Стара Европа са избили младежки пъпки. Макар че като наблюдател той има право да се изказва или да мълчи и гледа, но не и да лекува (гласува), мнението му заслужава внимание. Не е изключено той да се окаже прав за детската болест - с тази разлика, че когато върху лицето на възрастен избият пъпки, това е основание за безпокойство, а не за оптимизъм. Лекари твърдят, че в сравнение с децата възрастните прекарват по-тежко детските болести, ако ги пипнат в късна възраст. Подобно нещо се случва, например, когато карат със закъснение дребна шарка - който не е добил имунитет в детските си години, след това може да страда сериозно и да му останат дълбоки белези от неизбежните пъпки.

Факт е, че



Европа се разболя, когато започна да интегрира младите демокрации



От първите приети почувства неразположение, а щом подписа договора за присъединяване на България и Румъния, направо й прилоша. Получава се несъвместимост. Старият организъм упорито отхвърля присажданите му нови органи. Лабораторните изследвания в Брюксел установиха, че проблемът е в недостига на хемоглобин (пари). Бюджетният спор напълно измести ентусиазма от обединяването на Европа, защото ентусиазмът е дело на политиците, а парите са дело на народите. Когато става дума за преразпределение на фондовете (земеделски или за регионално развитие), трябва да се взема от едни, за да се дава на други. Това е пресечната точка, в която политиците се изправят лице в лице със своите народи. Длъжни са да питат: Съгласни ли сте да бръкнем в джоба ви заради други? Но всеки желае да избегне този въпрос, защото знае не само отговора, но и възможната реакция.

Затова дебатите в Брюксел протекоха по такъв начин, че



всеки лидер да покаже пред своя народ как брани интересите му



пред другите. Тони Блеър се закле, че няма да се откаже от рестото от 4,6 млрд. евро, които ЕС връща всяка година на Великобритания, откакто Маргарет Тачър си го извоюва през 1984 г. Тогава тя скъса нервите на Франсоа Митеран и Хелмут Кол и те склониха. Жак Ширак пък се възправи като републиканска Мариана, за да видят неговите сънародници, които го поставиха на мушка чрез референдума срещу Евроконституцията, че брани техните земеделски субсидии и не е предател. Ирландия, която стана символ на европейското чудо благодарение на масираната подкрепа от ЕС, заяви, че няма да дели регионалната си помощ с България, Румъния и други подобни. Испанското правителство първоначално се опита да даде пример на жертвеност в името на европейската солидарност, но също бе дръпнато за краката от народа си и обяви, че ако се откаже от своя дял във фонда за регионално развитие, това би станало постепенно и в дълъг период. Германия, Холандия, Италия и почти всички от "старите", обясниха, че точно сега не могат да развържат кесиите, защото са ги налегнали болежки (безработица, поскъпване, социално напрежение) и се нуждаят от пари за лечение.

И какво излиза?



Д-р Сакскобургготски е бил най-здравият на срещата,



защото неговият народ не го спъва да ускорява евроинтеграцията, а го насърчава. В същото време българският народ е най-болният по всички показатели на Евробарометъра. След 15 години шокова терапия и в резултат на грижите на серия лечители като Сакскобургготски, той не се надява повече на родните политици. Задават се избори, но предизборното настроение е по-вяло откогато и да било. Народът не е склонен да си взема дори подсладените хапчета, които властта му гласи под формата на изборна томбола. Социологическите агенции, които през ден мерят кръвното му налягане, установяват, че е слязло на най-ниското равнище в сравнение с предишни избори. Народът е толкова отпаднал, че не му се ще да се разходи до урните, за да смени личния си лекар. Останала му е само тайната надежда, че с влизането в ЕС ще го поемат чужденци, които ще бранят неговите интереси по същия начин, както бранят интересите на своите народи, или че поне искрено ще се заинтересуват какво му е. Дотогава ще залага на козметиката, за да изглежда привлекателен.