------
Марин Дамянов е писател и сценарист, изявява се най-вече в областта на трилъра. Автор е на книгите "Добро ченге, гадно ченге", "Сбогом, Джони", "Време за убиване" и др. Лауреат е на много награди в страната и чужбина за свои произведения. Автор е на сценарии и диалози за редица наши филми, сред които "Маргарит и Маргарита", "Козият рог" (1984), "Огледалото на дявола", "Лейди Зи" и др... През 1999 година печели първа награда на националния кръг на световния конкурс "Хартли - Мерил" за сценария "Събирачът на трупове".
-----
- Вие сте това, което се нарича "крими писател", но прави впечатление, че не ви интересува ребусът на престъплението, а по-скоро "екшънът" в човешката психика...Това ли прави от криминалното четиво по-високо изкуство? Или просто ви е по-забавно, а значи съответно - и на читателя?
- Моите истории не са точно криминални в жанров аспект. Криминална книга е тази, която изчитаме, за да разберем кой е убиецът - като например прочутия роман "Убийство в Ориент експрес". Книгите, които трябва да прочета само за да разбера кой е убиецът, ме отегчават. Отварям направо отзад и поглеждам, за да не си губя времето... Аз пиша крими-трилъри. "Трилър" това е преди всичко историята на убиеца или на жертвата, а не на полицая или на детектива. Несъмнено най-добрият автор на трилъри е Достоевски. Съвременният жанр на крими-трилъра е създаден от Дашиел Хамет и Реймънд Чандлър. Те са като Гьоте и Шилер за криминалните писатели от цял свят. А общото название за всички литературни жанрове, които разказват за тъмната страна на човешката душа, е "черен роман". Опитвам се да работя в този литературен жанр.
- Нашата литература през последните години има силен уклон към "борческите" перипетии, дори можем да говорим за известен романтичен ореол около такива типове и поведение. Тези хора ли са героите на съвременността и близкото бъдеще?
- Аз лично в никакъв случай не желая книгите ми да бъда свързвани с конкретни босове от престъпния свят. Бих се радвал, ако срещаме имената им само в съдебната хроника, и то като осъдени; те не заслужават нашия интерес. Нека не правим от тях романтични герои, увековечени в литературата!
- А кой ги прави?
- Ами бившият прокурор Татарчев например веднъж каза в телевизионно интервю: "Карамански беше престъпник, но беше истински мъж!" Не беше красиво от страна на господин Татарчев. Той е авторитетна фигура; колко ли момчета са му повярвали, че пътят на истинския мъж минава през насилие и бандитизъм, през трупове... Нека се разберем - в човешката история често се е налагало да бъде нарушавано табуто "Не убивай!". Въпросът е какви са били мотивите на този, който нарушава най-тежката забрана.
- И на война се убива, понякога дори се смята за героизъм...
- И Ботев, и Левски са убивали хора, но не за да забогатеят бързо. Яне Сандански също е убивал, Гоце Делчев също. Те дори са предвождали организирани групи от хора, които са нарушавали законите на тогавашната държава и са използвали насилието като инструмент. На всички тях сме кръстили и улици, и дори градове. Все пак те не са убивали, за да забогатеят бързо и нечестно, а са служели на благородни цели. Нека не правим герои от хора, които натрупаха богатство от това, че помогнаха на десетки хиляди деца да станат наркомани. И да не забравяме, че револверът на Левски никога няма да бъде в един музей с пистолета на Карамански.
Честността и почтеността трябва да станат "модерни"; обществото трябва да го наложи. Иначе обществото ни ще се размие, ще живеем все по-зле, а накрая - може и така да стане - в чужда държава...

-	Мракът у човека по-интересен ли е от светлината?

- Това е най-сложният въпрос на света... Изкуството създава тази илюзия, както и много други - например, че алкохолиците са приятни, забавни и интересни хора... Животът ни в голяма степен е доминиран от злото. Понякога, за да постигнем това, което желаем, се изкушаваме да използваме средствата на злото. Но с годините осъзнах, че не можем безнаказано да го използваме; всъщност накрая винаги се оказва, че злото ни използва за целите си.
- Но и в съвремието ни дори цивилизовани държави използват насилие, за да постигат своите, обявени като благородни, цели...
- Поговорката "Целта оправдава средствата" е дълбоко порочна. Историята изобилства от примери за режими, които са идвали на власт с намерението да променят всичко към по-добро, но след като избият опонентите си... Изглежда, че е невъзможно "добри" цели да бъдат постигнати със средствата на злото.
От духовна гледна точка човек винаги може да се разкае, да смени посоката и да избере доброто. Но не е лесно да се откажеш от желанието да властваш над хората, да ги считаш за нещо като стадо, а себе си - за център на света...
- Престъпникът не може ли да се разкае? Да се прероди?
- Истинският човек на злото никога не се разкайва на нищо... Хората на злото винаги обвиняват другите за неуспехите си, а заслугата за успехите приписват само на себе си. Доминират ги завистта и ненаситна лакомия за власт и пари, но най-вече - за власт... Те не знаят какво е любов, вместо това просто желаят да притежават другите хора, включително жените си, децата си, любовниците си. Понякога придобиват огромна сила и енергия... но понеже не обичат никого, даже себе си, никога не са щастливи. Затова пък умеят да мразят. Започват, унищожавайки другите, и завършват, унищожавайки себе си...
По-добре да не постигаме целите си на тази цена.
- Имате ли наблюдения над действителните промени у криминалния контингент? Ако да, какви са те за изминалите близо две десетилетия след политическите промени?
- Всеки автор на трилъри или на криминални романи трябва да извърши огромни проучвания. Често ми се е налагало да се срещам с хора от "криминалния контингент". Преди няколко години с режисьора Георги Дюлгеров правехме предварителни проучвания за сценария на един филм - "Лейди Зи". Двамата бяхме командировани първо в Софийския затвор, а после - и в Сливенския женски затвор. Записахме десетки истории. Но това, което ме впечатли, беше, че в затворите нямаше нито един престъпен бос, нито дори престъпник от средния ешелон на подземния свят. Имаше само "кокошкари", дребни сутеньори, сираци, откраднали едно видео, битови убийци от ромски произход... Говори се, че нещата постепенно се променят към по-добро, но наистина ще повярвам в това, когато видя с очите си как някой от престъпните босове сърба затворническа чорба. Непрекъснато изглежда, че аха-аха и ще опандизят някого, но "хората" обжалват или в последния момент се разболяват... Както знаете, българските престъпници са най-болните хора на света, като многострадалния Йов са... За един наркобарон чух, че прекратяването на съдебния натиск му е струвало 100 000 евро рушвет за съдията, но никой не може да го докаже. Засега неоспоримият факт е, че престъпните босове все още изглеждат недосегаеми за закона и продължават да си устройват вълнуващи екшъни по улиците.

-	Ето, ходили сте по затвори... А не ви ли блазни славата и тиражите на директните "описвачи" на бандитските групировки - такива като Хр. Калчев примерно?

- За мене това, което пишеше Христо Калчев, е литературният еквивалент на чалгата. Аз не обичам чалга. Казвам го без лошо чувство; уважавам Христо Калчев - той върна към българската литература хиляди читатели, които, ако не беше той, не биха прочели нищо или поне нищо българско... Критиката не го признава за "висша литература", но нека си спомним мисълта на Съмърсет Моъм, който казва, че "всяко изкуство, за което е нужна специална подготовка, за да го разбереш, не е нищо повече от залъгалка. Истинското изкуство е общодостъпно."

-	А какво мислите за наскоро убития летописец на родния криминалитет?

- Не смятам, че книгите му имат литературна стойност, но той все пак в една или друга степен се беше докоснал до "мутрешкия свят" и това го правеше интересен автор.
- Трябва ли да общуваш с престъпници, ако пишеш за такива?
- Писател, който никога не е изпитал поне една стотна от това, което изпитват героите му, не може да разказва убедително. Нека си спомним, че Достоевски е лежал в затвора; Хемингуей е участвал в три войни и е бил раняван. Личната емоция е важен източник на литературна енергия. Йън Флеминг е работил в разузнаването, а Дашиел Хамет е бил детектив.
- Сменят се МВР министри, но бандитите си остават... Има ли целебна държавна стратегия за тяхното редуциране, или те са неизбежен спътник на всяко съвременно общество?
- Престъпността е цената, която едно общество плаща за установяването на демокрацията. Не престъпността е плашещото, а безнаказаността...
- Вие сте "автор на диалог" за няколко филма. Как се прави кино-диалог? Какво се изисква? На какво учите студентите?
- За кинодраматургията се изисква повече предварителна подготовка, отколкото за литературата. В литературата писателят дава крайния продукт; в драматургията крайният продукт се получава с общите усилия на цял екип хора. В този смисъл литературата е като рисуването, а драматургията - като машинното чертане или дизайна.

-	Героите ви са доста живи, динамични и цинични. Такъв ли е днешният човек като цяло?

- Жанровете, в които най-често работя, имат нужда от такива герои. Познавам хора от подземния свят. Ако трябва да бъда честен, никой от тях не е нито особено симпатичен, нито особено интересен; никого от тях не бих желал да имам за близък приятел. Хората от престъпния свят са убедени, че всички, абсолютно всички - ченгета, следователи, прокурори и съдии - са продажни, просто цената им е различна; че изобщо хората са боклуци... Точно както сутеньорите, с които съм приказвал, са убедени, че всяка жена е потенциална проститутка... Това е един едностранчив и крайно депресиращ възглед за света, който напълно изключва съществуването на нещо добро, на морал, на действия, които нямат за цел придобиването на пари или власт... Всички тези хора - от "сенчестия бизнес" - постепенно се просмукват с озлобление и това почва да им личи. Понякога се страхувам от тях, дори от тези, които минават за мои приятели.