----

Детската писателка Юлия Спиридонова-Юлка е родена в София в семейството на художници. Работи като сценарист и писател на свободна практика. Голямата й любов е литературата за деца. Нейни книги са "Гугулетата" (1999), "Приказки за гугулета" (2000), "Приключения с Джиго" (2003), два романа за тийнейджъри - "Тина и половина" (2009) и "Графиня Батори" (2010), първи роман от фентъзи трилогията "Страната на сънищата. Любими попътечо" (2009), както и "Кръстьо, частен детектив. В Долната земя" (2009). В края на февруари ще излезе последната й книга: "Кралска кръв"- втора част от трилогията "Страната на сънищата". Тя се понрави на младата публика с това, че смело въведе тийнейджърския жаргон в произведенията си.

----

- Какво чете една детска писателка в момента?

- Може би ще ви изненадам, но в последно време четях само чиклит - на английски, заради езика. Чиклитът е лесно четиво и знам всички думи. Мога да кажа, че за 2 месеца ми се стопи ума направо. Харесах само Софи Кинсела. Освен нея (отпреди) ми допада рускинята Елена Колина. Рускините пишат страхотно! Като любимата ми е Татяна Толстая (която не пише чиклит). Сега вече преминавам към "по-сложна" литература на английски. Иначе чета всичко. Чета и много детска литература със същата страст, както някога, когато бях дете.

- А кое е най-важното, за да се хареса на едно дете книга?

- Всяко нещо е важно, що се отнася до детската литература. Възрастният човек би купил книга на любим автор във всякакъв вид, дори с отвратителна корица, да речем. Но едно дете няма да го направи. Децата обичат хубавите книги, с едър и четивен шрифт, с красиви илюстрации. Някои наши издания имат просто ужасни картинки! А това отблъсква. Нерядко и преводите не са на ниво.

- Това ли е причината постоянно да се говори, че днешните деца не четат?

- Аз не съм убедена, че не четат. Мога да говоря със сигурност за моите книги - непрекъснато родители ми казват, че техните деца са ги прочели и питат кога ще излязат новите. По-странното е и че по-големите тийнейджърки - 30-40-годишните - също много харесват "Тина и половина" и "Графиня Батори", но ги приемат като чиклит. "Истинските" тийнейджъри усещат по-дълбоко нещата, което много ме радва. Често ме питат "Не те ли е страх да пишеш за тийнейджъри"? Ами не, не ме е страх.

- Защо има толкова малко детски автори у нас в днешно време?

- Много автори се страхуват да пишат за деца (особено за тийнейджъри), защото знаят, че там няма прошка. Детските автори пък не подхождат с уважение, мислят, че всичко може да мине - някакви цветенца, зайченца, тра-ла-ла, и ето ти детска книжка. Личи си, че нашенските автори не четат чужди детски книги, оправдавайки се, че няма смисъл да следят "модните вълни", а искат да вървят "по свой път". На мен това ми звучи много глупаво. Ако погледнете книгите за деца преди двадесет години и тези, които излизат сега... Има огромна разлика. В повечето случаи е за добро. В момента в световен мащаб т.нар. детско-юношеска литература е в невероятен разцвет.

Преди време бях на среща с деца и мои колеги. Бяха се насъбрали няколко класа 9-10-годишни деца. Едно момиченце се изправи и каза съвсем сериозно: "Няма ли най-после да престанете да пишете такива стари неща. Хайде, стига с тия принцеси! Огледайте се, светът се променя!" Това да ти го каже малко дете, и то много ядосано... Леле! Аз се шашнах, очаквах колегите да се объркат след тази критика. Но те въобще не я чуха! Не й обърнаха внимание и продължиха да си говорят за принцеси. Е, как децата да четат. Те смятат новите детски книги за "поредната простотия".

- Във връзка с това не отнасяте ли критики, че пишете за "скритата" част на училището - негативното отношение към учението изобщо, начина на обличане, пушенето на скришно място, купоните, че дори и наркотиците...

- Никога не съм се интересувала какво ще кажат родителите или учителите. Моето писане си беше между нас, така да се каже. А сега родителите се радват. Казват ми, че чрез книгите имат добър повод да поговорят с децата си за важни теми като наркотиците или секса. Същевременно и момичетата например могат да се обърнат за съвет към тях - уж става въпрос за някоя от моите героини.

С учителите положението е малко по-сложно. Сега имам възможност да се запознавам с много учители и когато видя добри, направо не мога да повярвам. Защото истинският, призваният, добрият учител е изчезващ вид. Една учителка дори ме попита как съм могла да напиша такъв вулгарен роман ("Тина и половина"). Според нея децата не говорели по този начин, не измисляли прякори на учителите си... Дори си бе извадила бележки страница по страница за нещата, които не са правилни! Тя сякаш не живееше в този свят!

- А какво ще стане, ако книгите ви бъдат включени в учебната програма, каквито призиви има в интернет?

- Не, благодаря! Децата ще ме намразят! Влезеш ли в програмата, край. Няма по-мразени книги от задължителните. Не искам да съм задължителна. Искам да съм "по желание".

- Като споменахме интернет - в тийнейджърските си романи използвате емотикони, характерни за чат комуникацията, защо?

- Идеята ми хрумна покрай форума "БГ мама". Докато гледам децата си, ми остава време само за виртуално присъствие там. Когато започнах да пиша "Тина и половина", емотиконите сами прескочиха в нея. Просто имах нужда да сложа там и някое човече, което стреля с автомат. Или крещи. Или лудо се смее. Мисля, че това е и една от причините за успеха на книгата - младите хора се чувстват уютно с тези емотикони.

- Освен забавните страници книгите ви имат великолепно оформление, имате ли пръст в това?

- О, да, дори съм плащала от джоба си веднъж за корица. Първите си две книги илюстрирах сама, а майка ми, която беше художник, направи шрифта на заглавията. Издателствата у нас често просто взимат картинка от интернет или някоя компютърна игра, а аз не мисля това за нормално. За мой късмет, моите издатели много държат на авторската и красива корица.

- А как се отнасяте към ърбън фентъзитата, по-популярни като "романите за вампири"?

- Аз чета всеки жанр, но се стремя да подбирам добрите образци. Ърбън фентъзито си има добрите заглавия, има си и лошите. "Здрач", която навярно визирате, определено е от вторите. Не я харесвам. Много ми допадна "Прелестни създания" например. Тук е мястото да кажа (покрай "полемиките" в нета), че много мразя неприемането на чуждия вкус и мнение.

- А какво е отношението ви към електронните книги?

- На мен лично ми е трудно да ги приема, но смятам, че това е логичната стъпка напред. Аз все още не чета електронни книги, но сигурно в един момент ще се престраша.

- Мислите ли, че инициативи като "Малкото голямо четене" по БНТ биха "примамили" деца към книгите?

- Като цяло съм скептична. Силно се надявам да не съм права и полза да има. Смятам, че децата ще започнат да четат, когато и родителите започнат да четат. За мен нещата започват от дома - не може от къща, в която няма нито една книга, никой не чете, вечер цялото семейство гледа телевизора с ням възторг, детето ей така, да започне да чете. Може и да има някъде една малка Матилда (по Роалд Дал), но колко са такива деца? Вечер е времето, когато детето трябва да прегърне своите родители, да усети, че те му обръщат внимание. Аз съм сигурна, че децата биха гледали всичко по телевизията само и само да са с родителите си, да са гушнати. Но да сложиш детето си пред поредното риалити или сериал... Разбирам, че хората са уморени и искат да разпуснат, но това не бива да е за сметка на децата им, нали? Най-прекрасното време от деня в нашето семейство е вечер преди лягане, когато четем на децата.

- Имат ли реални прототипи героите ви?

- По принцип не, но имах едно едновременно хубаво и страшно изживяване в Борисовата градина. Бях там с децата, точно завършвах "Тина и половина". Край мен мина една групичка момичета - едно много пълно русо момиче, едно много шантаво чернокосо и около тях група смеещи се тийнейджърки. Просто това бяха те - моите две героини и техните приятелки! Говореха по същия начин, изглеждаха точно както в книгата ми.

- И последно - разбрах, че песен на Iron Maiden звучи в аудиоверсията на романа "Кръстьо - частен детектив. В Долната земя"?

- О, да! Много обичам тази група, тя ми е една от най-любимите. Така че не е чудно, че когато трябваше парче, което да бъде хем страшно, хем приказно, в главата ми зазвуча Fear of the Dark. Страхотно е, че групата даде съгласие да включим парчето в аудиодиска. Мисля, че ритъмът на песента се напасна чудесно с ритъма на книгата. Сега ми остава само да се повозя на самолета на "Мейдън"!