:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,265,087
Активни 76
Страници 15,965
За един ден 1,302,066
версия

Как да бъдем щастливи, ако не сме кокошки?

Ясен Бориславов
Миналата седмица българите бяха класирани сред десетте най-нещастни нации в света - България е на 147-о място от 156 държави. Индексът на съвкупното българско щастие е 3.9 по десетобалната система. След нас са Сиера Леоне, Бенин, Конго, Танзания, Бурунди, Того и опустошеното от земетресения Хаити. В челото на класацията са Дания, Финландия, Швеция и Холандия със среден индекс 7.6. България стои най-зле и на Балканите. В изследването, направено от Института за земята към Колумбийския университет в САЩ, е посочено, че държавите от челната четворка са 40 пъти по-богати от четирите държави в дъното на класацията. От което би трябвало да се разбира, че богатството е ключът към щастието. Истината обаче е по-различна и според самите автори на изследването по-важни от богатството са фактори като политическа свобода, липса на корупция, добро физическо и психическо здраве, добро семейство. Освен това щастието може да зависи от социалната среда, образование, климат, въображение, добра храна, религия и, разбира се, секс. Но дори когато всички фактори са благоприятни, може да се окаже, че щастието зависи от нещо друго.

През последните години темата все по-интензивно занимава науката, при това привлича не само психолози, но също икономисти и социолози.

През 2006 г. университетът в Лейчестър (Англия) публикува първата Световна карта на щастието. В челото на класацията са Дания, Швейцария, Австрия, Исландия, Бахамите, Финландия, Швеция, Бутан, Бруней, Канада, Ирландия, Коста Рика, Малта... Най-нещастни от изследваните 178 страни са жителите на Конго, Зимбабве и Бурунди. В тази класация България е на безрадостното 164-то място. Подобна картина очерта и Европейското социално изследване (ESS) за 2008 г., както и данни на Евробарометър. Ние сме и най-недоверчивата нация - 3.3 пункта е средното ниво на доверие между хората. 55% от българите са убедени, че в повечето случаи ги мамят. Поради което са склонни и сами го правят. В същото време две трети (72.4 %) от българите смятат, че животът им предлага по-малко, отколкото заслужават. Само 7% от хората у нас се признават за щастливи, според "Галъп". Ако наистина е така, изглежда сме нация от социопати. Или просто обичаме да ни е гадно. Някой трябваше да го обясни на изследователите по проблемите на щастието. У нас много неща са наопаки, както клатим глава за "да" и "не" обратно на общоприетата в Европа и по света логика.



От какво зависи щастието?



Този въпрос занимава хората още от времето на Аристотел. Той го определя като висше благо, но без да посочи рецепти за постигане. Според епикурейците мотор на щастието е хубавият и изпълнен с радости живот и все още никой не го е опровергал.

В епохата на Просвещението щастието е превърнато в политическа категория. Първият държавен документ, който третира тази тема, е Декларацията на независимостта (1776). В нея като неотменими човешки права са прогласени "правото на живот, свобода и стремеж към щастие". Авторът Томас Джеферсън всъщност е перифразирал Джон Лок, който дефинира естествените права на човека като "право на живот, свобода и имущество", но явно подмяната на "имущество" с "щастие" се е видяла приемлива. Какво точно е щастие остава все пак неясно, както личи от многобройните афористични сентенции на тази тема: "Единственият начин да бъдеш щастлив, е да обичаш страданието" (Уди Алън), "За мен щастие е, когато съм просто отчаян, но не планирам самоубийство" (Боб Фоси), "Щастието е да имаш голямо, любящо, грижовно и задружно семейство в друг град" (анонимен автор), "Щастието е добро здраве и лоша памет" (Ингрид Бергман) и т.н. Според един метафоричен разказ, когато Бог създал човека, му останало парче глина. Чудел се какво да го направи, а човекът му подсказал: "Извай ми щастие." Тогава Бог мълчаливо поставил глината в шепата му.

Изглежда липсата на ясни критерии дава простор за появата на безброй рецепти и самоучители по щастие. Книжарниците и сайтовете са пълни със заглавия от типа: "Пет правила за щастлив живот", "Разгаданите тайни на щастието", "Десет стъпала към успеха" и т.н. Най-често правилата варират от екзистенциални императиви с религиозна окраска като "Освободи сърцето си от омраза", "Освободи ума си от тревоги", "Живей просто", "Не очаквай чудеса", "Примири се с миналото" до практични съвети: пътувайте, сменете си прическата, запишете се на танци, правете секс, пазарувайте, ходете на театър, яжте шоколад (защото съдържа серотонин и допамин, два хормона на щастието) или фъстъци, извара, риба, фурми и овес (защото съдържат триптофан, друг хормон на щастието). В общи линии цялата тази книжнина напомня за прозрението на Хенри Торо, че всеки глупак може да формулира правило.

"Хората с по-големи доходи са доволни от живота, но не са много по-щастливи от останалите, твърди нобеловият лауреат за икономика Даниел Канеман (Science, юни 2006). - Обикновено са напрегнати и нямат време за забавления." Освен това, добавят американски психолози, повечето пари създават у хората усещане за самодостатъчност, те дават достъп до повече стоки и услуги, но отслабват връзките между роднини и приятели и така ощетяват социалната мотивация, което прави богатите и нещастни.

Доказано е също, че харченето за други хора доставя повече щастие от харченето за себе си.



Иначе казано, щастливите хора не са егоисти



Според британски психолози щастието е до голяма степен (50%) генетическа предопределеност. 10% зависели от обстоятелствата и останалите 40% - от самия човек. Подобни изводи предлага и френско изследване върху 4000 двойки близнаци. Изглежда поради същите причини циганите владеят изкуството на радостта.

Говори се, че на някакъв тихоокеански остров психолози открили най-щастливите хора на света. След няколко години ги посетили отново, повторили анкетата и установили рязък спад в нивото на щастие. Потърсили причината и я открили. Оказало се, че някой е занесъл на острова телевизор.

Днес е модерно хората да са щастливи, както през XIX век по времето на декаданса в артистичните среди е било модно да си нещастен - прокълнат поет, отритнат талант или някакво друго "цвете на злото". Щом нещо е модерно, индустриите се втурват да го произвеждат. Индустриалният свят е склонен да превърне прогласеното от Просвещението право на човешко щастие в повинност. Усилието може да бъде и перверзно. Преди няколко години медиите разказаха за американката Арлен Флок, която, след като поела управлението на малка компания, решила да назначава на работа само щастливи хора, тъй като са по-продуктивни, по-рядко се разболяват и мозъците им работели по-добре. За целта назначила и мениджър по проблемите на щастието. Ето как щастието може да се превърне в признак за дискриминация. Изглежда това усещане кара един от героите на Селинджър да каже: "Аз съм нещо като параноик наопаки. Подозирам хората в заговор да ме направят щастлив." Възможно е подобни мисли да се въртят и в главите на щастливите кокошки, поради което започнаха да снасят по-скъпи яйца.

 Херман Щрук, "Тихо щастие", 1888 г.
49
10342
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
49
 Видими 
12 Април 2012 19:07
Лейчестър

Що си съсипвате материала с такива грешки?
12 Април 2012 19:21
Е, няма страшно - не може всички да знаем, че Лейчестър било Лестър, Гросвенър било Гровнър, а Уорчестърширският сос бил Уъстъширски... пък и тия - дето знаехме - започнаха зорлем да ни избутват навън... -
12 Април 2012 19:21

Тук май е по-лесно да се каже за нещастието. Да се чете това горното е нещастие. Може би и да се напише също.

12 Април 2012 19:28
Дефиницията на Световната здравна организация (СЗО) за здраве е : състояние на комплексно физическо, умствено и социално благополучие, а не само отсъствие на болест или недъг. . Дефиниция за щастие няма, но категорично не-здравите няма как да са щастливи.
12 Април 2012 19:30
щастието на българина би се повишило, като се изритат всичките му там сорофски организации, отворени изатворени общества, които налагат чрез медиите сбъркани ценности и тровят на живота на хората.
12 Април 2012 20:17
То не бя демокрация, Ран Ът, сорофски общества, атлантически ценности, НАТО-мато, ЕС и "Ода на радоста" .
12 Април 2012 21:18
Щастието при датчаните не е по-различно от , СЪЩОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ , при българите !!! Дефинирането му е "тънката" задача пред нямащата общо с "хлибералното" , Наука , в съставянето на обективни Критерии за неговата оценка и измерване . До тук , толкоз ...
12 Април 2012 22:03
Как да бъдем щастливи, ако не сме кокошки?
ЕС засега изисква от държавите-членки щастливи кокошки и щастливи прасета.
Така че избор има...
12 Април 2012 23:20
Сообщение: Экономисты и социологи долгое время пытаются найти связь между счастьем и деньгами. Уровень удовлетворенности жизнью и счастье - понятия субъективные и измеряются с помощью опросов. Ученые пытаются измерить счастье доходами, ВВП, уровнем развития страны.
Закономерности неявные:
- жители богатых стран в среднем ощущают себя более счастливыми, чем жители бедных стран,
- но повышение уровня дохода (выше $15 000 на чел.) жителей бедных стран, счастливее их не делает,
- ощущение счастья растет при росте доходов, но лишь до определенной границы (до $15 000 на чел.).

Вывод:
- счастье зависит от денег только до уровня разумных потребностей,
- больше денег на ощущение счастья влияет сравнение себя с другими.
12 Април 2012 23:38
" ...и, разбира се, секс. " , ако погледнем на щастието от тази гледна точка хич не съм учуден че шведките например са щастливи ,на скандинавките им стига един успешен секс месечно и черпят комшийките със сладкиши
12 Април 2012 23:41
че по тоя показател ние требе сме най-щатливата нация на света - нас ни таковат ката божи ден откак сме живи
По неколко пъти.
12 Април 2012 23:51
"Доказано е също, че харченето за други хора доставя повече щастие от харченето за себе си. "
Най-голямото щастие е друг да харчи за мен.
12 Април 2012 23:54
Най-голямото щастие е друг да харчи за мен.


Лукът на пазаря е 0.50 лв, така че бъди щастлив
12 Април 2012 23:55
kaily 2012-04-12 23:20:08
Попитали Шварценегер дали парите правят щастието. Той отговорил категорично "НЕ" и пояснил: "Миналата година имах 80 милиона, тази година имам 90 милиона, и не съм по-щастлив"
12 Април 2012 23:55
тия - дето знаехме

Но няма как да останем безучастни - писаното слово не само информира, то възпитава!
13 Април 2012 02:02
Но няма как да останем безучастни
- сполай ти за добрата дума
13 Април 2012 04:07
Блажени са верующите. Или казано иначе, знанието носи печал.
13 Април 2012 04:10
Щастието в малка степен зависи от парите,но достатъчно,за да направи гладния перманентно нещастен!Докато Шварценегер сигурно си мисли,че не е получил нужната роля,че мацката му е изневерила и новата къща му е омръзнала..то българина си мисли,че не може да си плати сметките и няма какво да яде!А дори ония,които могат да се справят с това,и те нямат сигурност,че утре отново ще са на работа и ще могат.Или са отчаяни за близките си,които са в трудно положение и на които няма как да помогнат.Някои дори мислят и за държавата....Да,щастието е в любовта и добрите приятели и семейството.Но народа ни е казал:Когато нямането влезе през вратата-любовта излита през прозореца!Повечето ни приятели ни напускат като изпаднем зад борда,част от тях го правят,защото не са истински и са се въртели от интерес,други,защото вече нямаме общи неща,а трети просто не са в състояние да гледат как се гърчим.По отношение на семейството,то ще подкрепя,докато издържи.Но да имаш деца,които да няма как да нахраниш и облечеш,от това по-голямо нещастие няма!Т.е. когато имаш хиляди причини да си нещастен,не стигат една-две,за да се чувстваш щастлив.Аз подозирам,че кокошките също не са щастливи,но те не могат да говорят и за това разни чиновници им определят правилата,по които трябва да се чувстват така.Те се опитват и с нас да правят същото.
13 Април 2012 04:17
"Най-голямото щастие е друг да харчи за мен."
Не, бе Цанев, аз просто искам другите хора да са щастливи, и най-добрия начин е като харчат за мен. Така че аз в същност съм филантроп.
А аз ще поема на бедната си глава тягостното задължение да приемам техните пари. Какво да правиш, някой трябва да се жертва.
13 Април 2012 07:39
...
13 Април 2012 07:40
...
13 Април 2012 07:41
Основните причини за "нещастното съзнание" (Хегел) на българите като цяло са две: липсата на стабилен поминък и респ. самоуважение, т.е. лумпенизацията им, и тровенето на душите им от комерсиалните медии. Тези две неща са причина и за избирането на Герб и Чехльо.

"Нещастието на българите" се проявява главно в отчуждеността им от условията на живота им, която те самите ентусиазирано отстояват, например с ината си да проумеят, че политиката е рационален процес, от който зависи животът им, а не чалга "шоо" (развлечение), дето ни кефи някой (Цветанов), чиято охрана били едни едри, късо подстригани.

Нещастието не зависи само от сравнението с другите (особено с тия от телевизора), но и от сравнението със себе си някога. Нещастието на българите значи, че дереджето им се е влошило, особено много през последните близо три години по вина на катастрофалното управление на Герб, но ретро-илюзията на нещастното им съзнание ги кара да виждат непрекъснато влошаване от 1989 г. досега.

Пазарният фундаментализъм донесе нещастие в цял свят и цитираните от автора изследвания нямат историческо измерение, не показват развитието на нещастието във времето, от 1990 г. досега. Историческите епохи се отличават по "знака на производната" си, и поне от около 2000 г. досега знакът е отрицателен в цял свят.

"Нещастието на българите" е феномен на социалната психология, на колективното съзнание. Индивидите, разбира се, могат да бъдат и щастливи, поне за известно време. Спечелиш пари, влюбиш се, преодолееш някоя трудност (научиш се да караш кола, преведеш хубаво Яворов на румънски), направиш нещо добро. (Истина е, че растежът на дохода не носи допълнително щастие след определено равнище, на "рационалните потребности" - има много изследвания.)

На англ. думата "happy" e с по-широко значение от бълг. дума "щастлив". Happy е и радостен, весел, "на кеф" - моментно състояние, не толкова задължаващо.

Много заблуди са полепнали още от древността по фасона т. нар. епикурейци. Самият Епикур учил, че щастието е в ясния разсъдък и невъзмутимостта на духа, а съвсем не "в насладата от риба и удоволствията с момчета и жени".

Думата "щастие" в новобълг. език е русизъм, счастье, според общите норми на нашата фонетика (щ заменя праслав. *tj), но пък руската дума произлиза от старобълг. съчѧстьнъ (съченстенъ или съчястен = съучастен, съпричастен), съчѧстье = (съ)участие. С последната дума е "спрегната" и новобълг. дума "честит", синоним на "щастлив". "Царю честити" в приказките значи "щастливи царю", felix, от античността, когато да си щастлив (късметлия) е било добродетел, значи боговете са с тебе. "Sulae felici, Epaphrodito", "на щастливия Сула, любимеца на Венера", надписа на венеца на диктатора Сула от романа "Спартак".

"Съучастен, съпричастен" помага да се разбере по-добре значението на "щастлив" - то е когато човек се приобщава към другите по някакъв начин, "разширява обсега на аз-а си". Тук много важни са децата. Егоцентричният човек не е щастлив, и за съжаление пазарният фундаментализъм ни учи да сме егоцентрични. Затова Круелка спря да пише.
13 Април 2012 08:26
Как да бъдем щастливи, ако не сме кокошки?

За кокошки не ставаме, но щом за едните банани си дадохме безплатното медицинско обслужване, образование, наука, достъпна и качествена култура, спорт, др. придобивки и самоуважение. Приличаме на един друг биологичен вид.
13 Април 2012 08:30
Ето и една истинска статия по въпроса:
Българският парадокс
Защо българите не са толкова щастливи, колкото могат да бъдат и защо за това не е виновна икономиката
13 Април 2012 08:51
Не, котка, не си ги дадохме. Взеха ни ги. Но се постараха преди това да ни убедят, че това е за добро.
13 Април 2012 09:01
Но иначе е наистина много чудно как така хората са нещастни - нали ни управлява човек от народа, строител на България, най-загриженият за хората управник за последните 1300 години ?
13 Април 2012 09:22
Kotka
13 Апр 2012 08:26
За кокошки не ставаме, но щом за едните банани си дадохме безплатното медицинско обслужване, образование, наука, достъпна и качествена култура, спорт, др. придобивки и самоуважение. Приличаме на един друг биологичен вид.


Нормално колега! Запознайте се с Теорията на деевюцията!
13 Април 2012 09:36
Щастието е относителна категория.И откъде-накъде трябва непрекъснато да си щастлив.Вижте братята цигане по време на избори.Тогава те са щастливи,защото всички ги обичат и им правят неприлични предложения.Има и поговорки:Днека Ихуу,утре тихуу..
Категорията щастие наистина е философски въпрос,защото се разбира различно от всеки.Искате поговорка?Ето ви още една-Не сакам на мене ми е добре,сакам на Вуте да му е зле.
Не може да се направи "снимка на щастието",както навремето съм правил "снимка на работното време".
В един момент хубава госпожа те погледне с интерес и ти се усмихне,в следващия момент благоверната ти просъска-Стига си зяпал чуждите жени.Има ли баланс в тази ситуация?
13 Април 2012 09:38
Как да си щастлив когато не виждаш пред себе си перспектива за нещо по-добро?
Когато работиш като луд и за труда си получаваш толкова, колкото да не умреш от глад.
Когато не можеш да си позволиш дребни гъделчета за да разпуснеш и продължиш да се трудиш.
Щастие е когато осъществяваш мечтите си. Но колко хора могат да се похвалят с това? Става въпрос за хора, които не чакат на готово, а правят всичко по силите си да променят условията, в които живеят. Търсят начини за по-добър живот без да нарушават правилата.
В нормалните страни има условия да работиш, да се усъвършенстваш и вървиш бавно нагоре до където са силите ти.
В България това го няма! Там е разликата и затова според мен ние сме нещастни.
13 Април 2012 09:50
"Щастието се корени не в парите, а в тяхното количество"! Елементарно, Уотсън! Вижте щастливите хора - Гейтс, Бъфит и още стотина други американски милиардери. Имат си количеството пари и помагат на други хора да са щастливи - впрегнали ли са ги да работят за тях! И те раздават ли, раздават ... парите си (по ЧФ). А кокошки не можем стана никак. Дори и прасета не можем... Перспективата пред тези видове е тенджерата (котела по Коледа)
13 Април 2012 10:56
Щастлив съм когато виждам хора в полето как вършат кърската си работа. Щастлив съм да виждам безкрайни стада овце и крави да пасат по ливадите, да срещам в града, рано сутрин, реки от хора отиващи на работа, да виждам усмихнати младежи с книги в ръце. Да чувам весели закачки на съседите от прозорците на техните домове... да гледам как млади майки се рахождат в парка хванали за ръчички по две деца всяка. Как пуши комина на всека селска къща... май това съм го виждал някъде
?
13 Април 2012 11:39
не е Сороф, а Шорош.
основното значение на happy на български е доволен.
английските имена са вече коментирани.
и така нататък.
13 Април 2012 12:17
Поглед_отстрани
"Щастието се корени не в парите, а в тяхното количество"!


Грешиш драги/а!
Щастието не е в парите... Векове наред хората са живели без пари. Допускаш ли, че сред тях не е имало щастливи?
13 Април 2012 22:48
На времето имах едно гадже, дето избяга с един датчанин. Ани, Ани, ако ме чуваш, щастлива ли си там, във датско!
13 Април 2012 22:50
"Съучастен, съпричастен" помага да се разбере по-добре значението на "щастлив" - то е когато човек се приобщава към другите по някакъв начин,


Което автоматично прави всички гангстери, банкстери, политици и обикновени бандити щастливи (съпричастни). Дори да попаднат в местата за лишаване от свобода, гдето им е мястото на всички тях, те пак са щастливи.
13 Април 2012 22:52
ние требе сме най-щатливата нация на света - нас ни таковат ката божи ден откак сме живи
По неколко пъти.


А това е пример за щастлива жена (.)_(.)!
14 Април 2012 02:38
Епигон:"Щастлив съм когато виждам хора в полето как вършат кърската си работа. Щастлив съм да виждам безкрайни стада овце и крави да пасат по ливадите, да срещам в града, рано сутрин, реки от хора отиващи на работа, да виждам усмихнати младежи с книги в ръце. Да чувам весели закачки на съседите от прозорците на техните домове... да гледам как млади майки се рахождат в парка хванали за ръчички по две деца всяка. Как пуши комина на всека селска къща... май това съм го виждал някъде
? "

Виждал си го! В моята - Живковата България! Ама нея вече я няма!...
14 Април 2012 07:54
И , слава Богу, няма да я има.
14 Април 2012 09:04
В нормалните страни има условия да работиш, да се усъвършенстваш и вървиш бавно нагоре до където са силите ти.
В България това го няма! Там е разликата и затова според мен ние сме нещастни.


Май нормални държави не останаха...Което от друга страна е най-лошото:да нямаш на какво да се надяваш!Хубавата приказка ЕС свърши и се оказа,че края е кофти.Гледаме и братята зад океана са я зъкъсали.Българина винаги е мислил за децата си и тяхното бъдеще,ние не сме приучени да живеем ден за ден.За това и сегашните условия няма как да бъдем щасливи!
14 Април 2012 09:44
***
14 Април 2012 10:27

1.10. Потребители, които предизвикват спорове и скандали и насаждат неприязън към потребител или група потребители, подлежат на директен бан.

14 Април 2012 13:30
В нормалните страни има условия да работиш, да се усъвършенстваш и вървиш бавно нагоре до където са силите ти.
В България това го няма! Там е разликата и затова според мен ние сме нещастни.

Някои и в България го могат, други пък от чужбина плачат.
14 Април 2012 16:46
lukcho2:"И , слава Богу, няма да я има."

Сигурен бях, че все трябва да има неколцина, който да се радват на това, което наричат България днес, само ме е страх, че силно страдащото мнозинство скоро ще ги припознае като виновни за настоящето дередже и ще ги погне!...
14 Април 2012 16:54
Към Чичо Фичо и значението на щастие:
"Я счастлив тем что в жизни к главному причастен" - не помня от кой филм беше, но много ми хареса.
14 Април 2012 17:00
Доволен е хубав превод на happy, също и моментно, и дългосрочно.

Сравняването с другите най-вече включва сравняването с новобогаташите. Голямото неравенство е основен фактор за нещастието, а също и са слабата икономика, понеже бедното мнозинство не може да поддържа търсенето. Но и телевизията с постоянното си натрапване на измислени модели на потребление, предназначени да продават, реално само тормози хората, които ги мислят за реални, но недостъпни.
14 Април 2012 19:01
Я счастлив тем, что в жизни к главному причастен...


изгледайте видеото тук

Натисни тук



14 Април 2012 20:19
Бай Чичо Фичо, след чудесното филологическо отклонение, примесено с политически попръжни разбирам, че си нещастен.
Ако отмеря с философския ти аршин, то сравнено с вчера ти си по-зле.
Изводите за нещастието ти са 2:
-- не си се приобщил към мнозинството БГ гласоподаватели, което на всички избори досега счита, че ГЕРБ управлява много добре
-- останал си без службица и днес си по-зле, отколкото при управлението на БКП
Следователно ти си (бил) някакъв вид държавен служител.
Ако съм прав, значи теоретично си подкован много добре, а аз съм разбрал това, което се опитваш да ни кажеш.
При всички случаи обяснението за етимологията на думата беше много интересно.
14 Април 2012 20:27
Аз имам друг въпрос - а задължително ли е да сме щастливи, за да не бъдем нещастни? Иначе защо говорим толкова много за щастие, а се оказва, че просто сме нещастни? Така разсъжденията на автора, дори заглавието на статията са голямо недоразумение.

Ето, примерно от това да си нещастен дори по-лошо е да си частично щастлив, с други думи ту да си щастлив и еуфоричен, ту нещастен и депресиран. По случайно време и необясними причини.


15 Април 2012 22:44
Уважаеми г-н Бориславов! Нямаме нито едно основание да бъдем щастливи, освен ако сме кокошки.
Това не е единственото изследване, което ни поставя на дъното. Преди две-три години имаше изследвания на ООН, които посочиха мястото ни под слънцето, сред 134 изследвани държави:
- 102-ро място, по ефективност на администрацията;
- 114 -о, по състояние на базисните инфраструктури;
- 126-о, по компетентност на бизнеса.
Тъй че, народът си дава точна сметка в каква именно "робска люлка се люлее"
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД