Дебатът за това езиковите и хуманитарните гимназии да получават правото да приемат ученици след IV клас, а не както досега - след VII клас, е отново във фокуса на общественото внимание. Проблемът за националния елит е свързан с две тенденции - задълбочаваща се криза в основата за генериране на елити и износа на елити. Образователната система и нейното премоделиране с новия закон за предучилищното и училищното образование ще имат решаваща роля за това дали България ще има "елитарен" или "демократичен" елит. Фокусът в настоящия анализ е върху реалните ефекти от разделението в образованието на ученици с таланти и без таланти, съответно в елитни и неелитни училища. Данните показват, че усилията за реформа на училищното образование трябва да бъдат насочени приоритетно към осигуряване на солидна базисна математическа и езикова подготовка, както и към развитие на другите ключови умения за учене и за живота на всички деца, отколкото към обособяване на "елити" в образованието.

Ако образователната система успее да допринесе за намаляване на образователните неравенства, вместо да допусне задълбочаването им, могат да спечелят всички. Това ще даде възможност за формиране на повече, по-равномерно разпръснати и по-ангажирани с общностите си лидери, които не само не отстъпват по своята образователна подготовка и конкурентоспособност, но дори имат важни преимущества за собствената си реализация и за развитието на страната и отделните й региони. Този тип "обикновено" и "демократично" лидерство, както и учителите и училищата, където то се развива, не само не трябва да се омаловажава, но и да се оценява подобаващо като фактор



с решаващ принос за преобразяване на България към по-добро



Безспорно всички данни за резултатите в различните видове училища потвърждават очакването за общи средни резултати от обучението в училище в полза на профилираните гимназии. Това обаче донякъде е "самосбъдващо" се очакване, тъй като в тези гимназии приемът, в някои случаи още след начален етап, всъщност отсява част от най-добре подготвените ученици в профилираните училища. И наистина разликата в общата успеваемост на матурите между профилираните и непрофилираните училища надхвърля цяла единица от оценката. Например през 2013 г. общата средна оценка от матурите в профилираните училища е 4.99, докато в непрофилираните - 3.93.

Такава е, обаче, усреднената оценка от резултатите на държавните зрелостни изпити. Какво показва внимателното вглеждане в резултатите на профилираните гимназии (математически, природоматематически, езикови) и непрофилирани училища (СОУ и гимназии, които не са езикови или природоматематически) от майската сесия на матурите от 2012 г. и 2013 г.? Нека направим сравнение между приетите в "елитните" училища и същия брой най-добри, но непопаднали сред избраниците им зрелостници. Въпреки че в профилираните училища се обучават ученици, всеки от които е бил специално подбран на входа, това не пречи в непрофилираните училища при завършване да има не по-малко добри математици. Например профилираните гимназии като цяло нямат съществени различия в общия среден резултат по всички матури в сравнение с най-добре представилите се ученици от непрофилирани училища (0.28). В езиковите гимназии резултатите по математика са значително по-лоши в сравнение с резултатите на същия брой най-добре представили се ученици от непрофилирани училища. Подобна е ситуацията и с матурата по български език и литература - профилираните гимназии като цяло нямат съществени различия в оценките в сравнение със същия брой най-добре представили се зрелостници от непрофилирани училища. Нека споменем и че математическите гимназии имат по-лоши резултати на зрелостния изпит по български език и литература в сравнение със същия брой най-добре представили се ученици от непрофилирани училища. Нещо повече, ако вземем 2000 най-добри ученици от професионалните училища и 2000 най-добри ученици от математическите гимназии, първите ще бъдат по-добри от вторите по математика. Това състезание вече се е състояло многократно и се нарича матура.

Данните показват, че разликите между видовете училища са



несъществени по отношение на най-добрите ученици.



Това заключение заслужено връща самочувствието за постиженията на непрофилираните училища и учители, които са гръбнакът на образователната система. Успехът на най-добрите извън профилираните училища е напълно съизмерим от този с избраните в профилирани гимназии. Следователно от гледна точка на резултатите от външното оценяване талантите не е задължително да се погубват, ако не постъпят в профилирани училища. Заедно с това, обаче, не бива да се подценява и въпросът за ролята на училището като социален коректив на образователните неравенства пред най-уязвимите групи. Очевидните различия в резултатите между училищата са по отношение на най-слабо представящите се ученици. Това е област, в която е необходимо приоритетно да се инвестира в подобрения.

Подборът и конкурентното начало (което не винаги има само позитивни конотации) са в природата на селектиращите училища и те не престават след приема. В някои случаи това крие рискове от самоунищожаване на "елита". Далеч не всички ученици в профилираните гимназии стават част от олимпийските отбори, носещи славата на България. В някои случаи подготовката на отборите може да е за сметка на общата работа и мотивация на всички ученици. Косвен признак за демотивирането на немалка част от учащите в гимназиите, които съдържат в наименованието си "математически", е фактът, че много от тях не се явяват на втори държавен зрелостен изпит по математика - около 60% от явилите са на задължителната матура по български език и литература на майската сесия през 2012 г. и 2013 г. не са се явили на изпит по математика. В някои случаи дори са налице рискове в профилираните училища да се стига до тревожно дебалансирано и едностранчиво развитие на базови знания и умения и по-слаби резултати - например по математика в езикови гимназии.

Ранният подбор на учениците е свързан и с налагането като ценност на индивидуалното представяне или оцеляване, още преди да са формирани умения за екипност и ценности от типа "печеля-печелим", умения за справяне с неуспеха и др. Изпитите с висок залог



водят до засилване на натоварването на децата с частни уроци



още в начален етап. Освен това частните уроци дават техническо предимство пред онези, които не могат да си ги позволят - дори и да са по-талантливи. Ранният подбор е още по-несправедлив, тъй като не е дадено достатъчно време образователната система да изравни шансовете на всички таланти, независимо от семеен и социален статус. В непрофилираните училища за съжаление има много ученици, които нямат възможност да ходят на олимпиади, защото нямат пари да пътуват и плащат такси за участие. Има и такива, които пак поради липса на средства прекъсват рано образованието си, защото не могат да покриват разходите за транспорт или да живеят на друго място или трябва да работят, за да се издържат. Подборът се оказва "ускорител" на социално-икономическите неравенства.

Въпреки изложените данни високата популярност на профилираните училища е факт и това най-вероятно се дължи на скрития смисъл на селекцията, която изпълнява различни функции от тези, свързани с повишаване на качеството на образованието. Една от възможните й примамливости е свързана с капсулиране на елита или ескалиране на отсяването по-скоро с цел разграничаване от "неелита". Всъщност това увеличава допълнително разделението в обществото. Като добавим към това и "експортната ориентация" на немалка част от получилите "елитна" подготовка през последните години, се налага изводът, че лидерството в България трудно може да отговори на очакванията за консенсусно, приобщаващо, солидарно и демократично развиващо се общество. А общество, което не се основава на силни общности, е изправено пред проблематично бъдеще и се нуждае от бърза и непоколебима воля за промяна.