В началото на март Евростат обнови данните за бюджетните разходи на всички страни от Европейския съюз, включвайки статистика за 2015 година както за общия обем, така и за структурата на бюджетите на отделните страни - по функции, по икономически елементи, като дял от общите разходи, дял от БВП и т.н. И макар че националните специфики са твърде големи и невинаги се получава пълна сравнимост, тези данни са добра отправна точка за анализ.

Традиционно България е на първо място в Европейския съюз по разходи за вътрешен ред и сигурност. През 2015 г. за тази функция отделяме 2.8% от БВП, което е близо три пъти повече от скандинавските страни и Ирландия. Къде отиват тези пари? Не е за затвори - там харчим колкото средното в ЕС. Не е и за пожарната, където сме малко повече от средното. България е първенец по два вида разходи - за полиция и за съдебна система.



Съдебната система е очевиден фаворит на бюджета



с голям дял на разходите. Защо тогава е под европейски надзор и защо се класираме зле по международните сравнения? Ясно е, че наливането на пари само по себе си не може да реши проблемите в една система. Парите помагат, но са нужни и реформи, които да променят начина на действие на системата. Дори очевадни несъответствия - например това, че повечето съдилища и съдии са в провинцията, а делата са в София и големите градове, не се решават, и огромна част от ресурсите просто се хабят, тъй като финансират и слабо натоварени структури, докато натоварените съдилища се задъхват.

Подобен пример е здравеопазването. През 2005 г. бюджетните разходи бяха под 1.2 млрд. евро, или 4% от БВП, а сега са около 2.5 милиарда евро или 5.5% от БВП - значителен растеж, но без особена промяна в качеството, особено като имаме предвид, че се увеличават и частните разходи за здравеопазване. Като дял от БВП за здравеопазване България изпреварва почти всички нови страни членки, но остава последна по качество в международните изследвания.



Още един пример, че само с пари не става



Има нужда от повече средства, но трябва да се промени и начинът, по който те се разходват.

Около 1/3 от бюджета в България отива за социална политика - при около 40% средно в ЕС. Като дял от БВП България заделя 13.3% от БВП, колкото Естония и Швейцария. Повечето нови членки на ЕС харчат между 10 и 13% за социална политика. Най-ниски разходи има Ирландия, 9.5% от БВП. Франция и Финландия дават около 25% от БВП за социални разходи. Германия е някъде по средата с 19%.

Тук отново се виждат различията в приоритетите, но и в ефективността. Новите в ЕС, които имат да догонват, отдават по-голямо внимание на икономическото развитие, а не на преразпределянето през социалната система. Но и при богатите страни има огромни различия в разходите, без да има особено големи различия в резултатите. С други думи, една държава може да харчи много по-малко от Франция и пак да постигне голям социален ефект. Всичко е въпрос на насочване на ресурсите. В някои страни



достъп до социални помощи имат твърде много хора,



включително богати, което раздува разходите без ефект. В други ресурсите се насочват към най-нуждаещите се и така с малко средства се постига същият социален ефект.

През 2015 г. България и Унгария имат най-висок дял на бюджетните разходи за инвестиции - 6.6% от БВП, следвани от други нови страни членки, Словакия, Естония, Чехия, Румъния. Средно в ЕС разходите за инвестиции са доста по-ниски, около 3% от БВП. Това не е учудващо, тъй като по-изостаналите страни имат нужда от повече инвестиции, за да догонят стандарта на живот на по-богатите - най-видна е нуждата от инвестиции в инфраструктурата, но същото се отнася и за други публични услуги като здравеопазване, образование и т.н. Сериозен дял от публичните инвестиции в България и новите страни - членки на ЕС, се финансират от еврофондовете.

Инвестициите са едни от най-ефективните публични разходи за насърчаване на икономическото развитие. Обаче не е важно само количеството, а и насоката и начинът на харчене. Гърция например е лидер в Европа при покупката на военно оборудване и оръжие, но тези разходи, обичайно за внос, нямат ефект върху икономиката (както се вижда и от дълго продължаващата криза в южната ни съседка).

В България



пример за спорна бюджетна инвестиция е санирането



Да, има социален и екологичен ефект, но когато санирането е безплатно за всички в един блок и при раздути разходи, това не е най-ефективният начин за постигане на целите. Спортни зали, стадиони и други подобни строителни обекти в региони със западаща икономика са също пример за инвестиция, която не е насочена към най-належащите нужди. Нов фонтан, нов тротоар или улично осветление със соларни панели определено е нещо хубаво от естетическа гледна точка, но това ли е най-важното в община с 50% безработица?!

И за държавния бюджет, и за еврофондовете често липсва оценка за това кои инвестиции са най-полезни за дългосрочното развитие на икономиката. Често целта е да се усвои максимален обем средства, вместо да се постигне максимален икономически резултат. Това трябва да се промени. Време е да се отделя повече внимание на планирането на инвестициите.

България, Румъния и Гърция са единствените страни в ЕС, които харчат повече средства за отбрана и сигурност, отколкото за образование. А изследванията показват, че образованието има положителен ефект върху дългосрочния потенциал на икономиката и би било полезно да бъде истински приоритет в бъдещите бюджети. От друга страна, наливане на повече пари без реформи няма смисъл.

За последното десетилетие българският държавен бюджет се е удвоил - от под 9 милиарда евро през 2005 г. до над 18 милиарда евро през 2015 г. С този ръст България е в топ 4 в ЕС - след Естония (113%), Румъния (115%) и Словакия (129%). Средно в Европейския съюз държавните бюджети са се увеличили с около 31% за десетилетие. Най-зле е Гърция с едва 7% ръст за последното десетилетие. Накратко, България е сред държавите, в които разполагаемите бюджетни ресурси се увеличават най-бързо.

Като дял от брутния вътрешен продукт българската държава харчи 41-42% от БВП през последните две години. Подобни нива имат и останалите нови страни членки, докато средното в ЕС е около 47% от БВП. Динамиката обаче е противоположна. Държавните разходи в ЕС постепенно намаляват и се връщат към предкризисните нива от около 44% от БВП, докато



в България държавните разходи се увеличават,



и то значително - от около 33% през 2011 до 42% от БВП само няколко години по-късно.

Най-ниски държавни разходи има в Ирландия - под 30% от БВП. Следват балтийските страни и Румъния с 35-37 на сто. Всички те се развиват добре, а Ирландия е икономическо чудо с най-високи темпове на растеж в Европа през последните години. Най-високи са държавните разходи във Финландия, Франция и Гърция (55-57% от БВП). Гърция е в тежка криза, а Финландия и Франция се развиват изключително бавно.

Като цяло, по-ниските държавни разходи и данъчно облагане благоприятстват за икономическото развитие, докато твърде високият дял на държавно харчене вреди на развитието. Затова и България трябва да внимава с прекомерното увеличение на бюджетните разходи.

Бедните страни, именно защото са бедни, дават приоритет на икономическото развитие, за да могат да забогатеят, докато богатите страни не отдават толкова голямо значение на икономическия растеж, именно защото вече са богати. Затова имат различия в данъчното облагане, дела на бюджетните разходи в икономиката и структурата на бюджета. Страните, които преследват високи темпове на икономически растеж, имат ниско данъчно облагане, ниски бюджетни разходи и структурират бюджета по начин, който насърчава икономиката.