За софиянци той може би е спасителят от боклука. За селяните от Габра - със сигурност е настойник на биячите им. За трети той е енергиен бос, за четвърти - просто оправен консултант на сделки в бранша. Благодетел или пресметлив инвеститор? Трудно е да се каже. За бизнесмена Христо Ковачки тепърва ще се говори - много, открито и неособено ласкаво.

През последните години името на Ковачки нашумя с поредица от сделки предимно в енергийния сектор, недоказани съмнения за връзки с убития контрабанден бос Косьо Самоковеца, както и с влизането му в Общинска банка, изненадало даже столичната община. Самият Ковачки се пази от публичност - интервютата му се броят на пръсти, а появите му на обществени места са съпътствани от внушителна група гардове, които полагат завидни усилия да попречат на фоторепортерите да го снимат.

За първи път по-сериозно за неизвестния само допреди няколко години бизнесмен се заговори през 2003 г., при сделката за „Атоменергоремонт". Тогавашният енергиен министър Милко Ковачев публично се оплака, че АП е позволила на фирма без опит в бранша да купи основното ремонтно дружество в АЕЦ "Козлодуй", а австрийското списание "Формат" свърза Ковачки с именития му съгражданин Константин Димитров - Самоковеца. Оттогава Ковачки непрекъснато отрича да познава Самоковеца, данни за връзка липсват и във фирмените регистри.



Изграждането на бизнесимперията на Ковачки започна в края на управлението на ОДС,



но процъфтя истински при либералната коалиция НДСВ - ДПС.

Първата приватизационна сделка е за предприятието „Лазерни и оптични технологии". Следват ВЕЦ „Пасарел" и „Кокаляне", препродадени от Ковачки още през 2001 г. на смесено дружество между френската „Мекамиди" и „Литекс". След "загрявката" с двата малки ВЕЦ-а, последва истински щурм в енергийния сектор. Резултатът е, че пряко или индиректно самоковският бизнесмен вече контролира пет въгледобивни мини - „Чукурово", „Бели брег", „Черно море", „Балкан 2000" и „Открит въгледобив" - Перник. Пряко има дялове в ТЕЦ "Марица 3"-Димитровград, официално се води за консултант на сделките за "Брикел" и "Топлофикация Враца".

Напоследък самоковският бизнесмен предпочита да се явява като консултант и отрича пряко дялово участие. За характера на консултантския му бизнес твърде показателна е сделката за "Брикел" през миналата година. Фирмата "Калиста 2004", която спечели фабриката, е регистрирана на адреса на компаниите на Ковачки в софийската промишлена зона "Орион". Неин едноличен собственик и управител е 23-годишната Ива Цветкова. „Ива Цветкова е студентка в четвърти курс в Софийския университет. Младото момиче е доста надеждно и господин Ковачки е преценил, че може да я консултира при управлението на дружеството, при изготвянето на инвестиционната програма и да спомогне с контактите си", обясни тогава пресаташето на бизнесмена Виктор Сокачев.

Извън енергетиката Ковачки има собственост и в „Консорциум гуми еко", бившия завод "Сигнал" - София, държи веригата магазини "Европа".

Самоковският бизнесмен не крие, че се интересува и от приватизацията на ТЕЦ „Бобов дол" и ТЕЦ „Сливен". Първият ТЕЦ е основният потребител на въглищата, добивани в част от мините на Ковачки. Вторият бе вкаран в съда за несъстоятелност по искане на притежаваната от бизнесмена мина "Черно море".

Ковачки бе заподозрян, че



стои зад синдикалните миньорски протести тази пролет,



които блокираха продажбата на ТЕЦ "Бобов дол" на гръцката компания PPC. Той отрича това, но откровено лансира като единствено възможна версията за едновременна приватизация на ТЕЦ-а и на едноименната мина.

На въпрос откъде взема пари, за да купува толкова много дружества, в едно от редките си интервюта Ковачки отговаря: "Всяко предприятие купувам с банкови кредити". И действително, повечето приватизационни сделки са заплащани със заем, основно от Първа инвестиционна банка.

Наскоро бизнесменът се насочи и към финансовата сфера. В началото на лятото той изненадващо се оказа ключовият миноритарен собственик в Общинска банка. Фирми на Ковачки бяха изкупили спорните акции на общинските дружества, продадени тайно по времето на Любомир Павлов. Сега самоковецът държи в цайтнот общината и тя въпреки внушителното си 72% дялово участие не може да вземе нито едно решение, ако малкият частен акционер не е съгласен.

Изненадващото насочване на самоковския бизнесмен към банковия бизнес логично породи и спекулациите, че енергийната империя вече се нуждае от собствена финансова институция. Затова и мнозина анализатори отсега сочат Ковачки като най-реалния купувач на дела на СОС в банката, който новият кмет Бойко Борисов обяви категорично, че ще продаде.

Изтичащата 2005-а определено е "софийската" година за самоковския инвеститор. Успоредно с навлизането в Общинска банка, Христо Ковачки изведнъж се оказа и единственото спасение за складирането на балите с боклуците на софиянци, въпреки огледаните многобройни държавни терени. При това ще поема балите по християнски милозливо, на минимална печалба според твърденията на пресаташето му Сокачев.



"Минимумът" обаче не е уточнен



Със сигурност след някоя и друга година, а може би и още по-скоро, под напора на събитията ще се появи и по-детайлна версия как симпатичният външно млад мъж, с още по-симпатична съпруга - фолкпевицата Деси - е успял да извърви стъпките от родния Самоков до енергийния бизнес. Засега официално се броят само перлите в короната на Ковачки, последната от които малко понамирисва, но нищо чудно да се окаже и най-голямата.