Корона
Ще те повикам някой ден
да ме спасиш от листопада.
Ще видиш как гори под мен
неукротимата му клада.
Как сурка вятърът метли
в светулковата ми хралупа -
преди снегът да завали
и преспите да ме затрупат,
преди дъха на мойта свещ
със ледни пръсти да ощипе,
вдигни ме - смешен таралеж,
заспал на дрипавия припек.
Преди - изплезен, сам и луд -
да люшна черния прозорец -
и ...
|
|