|
| Стефан Чурешки |
Философията и идеологията на Левски е либерално и интернационално дефинирана
Не е излишно и модерните български националисти да направят справка с думите и поръченията на Апостола, за да видят какъв всъщност е идеалът на бащата на модерната българска политическа доктрина. Левски е обобщен образ на модерните просвещенческо-революционни идеи, които навлизат в българското общество през епохата на късното Възраждане. Затова и той става знаме на политическата идеология на новата българска държава след 1878 г.
Популярността на Левски в модерното българско съзнание е факт не само защото той е изучаван в училищата и защото националната литература е отделила много място за негова прослава. В исторически план трябва да се изтъкне, че не друг, а съратниците на Левски създават модерната държава и при разрешаването на националния въпрос на българите през ХХ в. организациите на националните дейци копират идеите и структурата на организацията, изградена от Апостола. Фактически наследникът на Левски в комитетското дело - Стефан Стамболов - става най-успешният министър-председател на България и идеолог на модерността като строител на новата държава.
Организациите за Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 80-те години на ХIХ век, водени от Захари Стоянов, копират структурата и идеите на организацията на Левски. Страшните революционни комитети на ВМРО, известни със своята непоколебимост и пристрастие към модерните идеи за свободата, също се считат за
изконни наследници на започнатото от Левски
Фактически делото му в контекста на европейската либерална традиция не е нищо друго освен борба за правата на човека - такива каквито ги разбира западната традиция. Всеки, който е запознат с политико-философското наследство на революционера, знае, че представите му за държавата, за обществото и за политическото устройство са почерпани от либералните идеи на Френската революция и на революциите в Западна Европа през ХIХ в. Това го определя като прогресивен политически мислител в духа на европейската традиция, а защитаваните от него представи за етническа толерантност и за построяване на свободна парламентарна република като особено актуални през съвременността. В днешния контекст на обществено-политическо развитие на България неговият пример е особено нужен, за да се запази от философски позиции етническият мир в страната и да се изведе собствено българска историческа традиция в защита на голямата идея за свободните политически права на човека и на гражданина, да служи като историко-философска преграда за избуяването на фанатичен етнически национализъм, който бедността и политическата интрига биха могли да породят в България.
Личността на Левски и цялата национална патетика по негов повод не може да генерира по своята политико-философска тъкан ксенофобия и нетолерантност, защото национализмът на Левски във философията си изхожда от идеализма на прогресивните разбирания за нацията като политическо единство, а не като етническа доминация на даден етнокултурен елемент. Националната свобода се схваща като свобода, която гарантира правото на всеки човек без оглед на произход и религия да живее в демократичен правов ред, който му осигурява политическата система на републиката. Неслучайно дейците на ВМРО, които се считат за наследници на комитетската мрежа от Възраждането, поставят въпроса за освобождението на Македония като част от борбата за правата на човека за самоопределение, а не като националистическа претенция за доминацията на българите на Балканския полуостров. Това е тънка специфика на националния въпрос на Балканите и затова българският национализъм се различава съществено по философията си от сръбския или гръцкия национализъм, които са етнофилетически национализми, несъобразени с философията на свободата в Западна Европа. Приемствеността с идеите на Левски в областта на вътрешната и външната политика на България в наши дни е повече от желателна. Става дума за съвпадение между базисни философски идеи и политически представи на автентичното българско развитие и развитието на европейския свят, към който още през ХIХ век идеологията и практиката на българските революционери е приобщила България.
|
| Личността на Левски и дори цялата национална патетика, свързана с него, не могат да генерират ксенофобия и нетолерантност, защото национализмът на Левски изхожда от идеализма на прогресивните разбирания за нацията като политическо единство, а не като етническа доминация. |
Не , по-хаотична и поръчкова статия за Апостола на Българската Свобода отдавна не бях чел Без повече коментари- 
. Заради тази чисто политическа "интерпретация", името на Българската планина в Анадола може да се срещне под няколко форми - Bulgar , Bolkar , Bolgar ... 
