Вървях по планинската пътека, дишах дълбоко и наблюдавах как стройна се калина вие, а до нея кичест явор клони сплел е.
Зад поредния завой на мъхнат камък седеше мъжага с червеното яке на планински спасител. До него лежеше меланхоличен санбернар с окачена на нашийника бъчвичка.
- Добра стига! - поздравих както си трябва. - Как е, как е, имате ли много работа, да пази Господ? - попитах и извадих манерката си.
- Това какво е? - изръмжа ...
|
|