Много хора продължават да схващат великденския пост като благоприятен период за отслабване. Те го възприемат като телесна хигиенна норма, а не като духовно пречистване. Въздържанието от блажни храни при умерена употреба на постни е само външната страна на четиридесетницата. Истинският пост означава също човек да се въздържа в помислите си и желанията си, да не се гневи, да прощава на враговете си, да отбягва преса, радио и телевизия, тъй като новините в съвременния свят никак не предразполагат към една истински постническа атмосфера.

Всяка религия се стреми да наложи някакви норми в храненето. Това е израз на едно дълбоко вкоренено в съзнанието на човека усещане, че трапезата го свързва с Бога. С това усещане, изглежда, са били мотивирани жертвоприношенията от ранното детство на човечеството. Но храната може не само да доближава човека до Бога, тя може и да го отдалечава от него.

В християнството, както и в други монотеистични религии постът има дълбок духовен смисъл. В Библията постът е регламентиран още със заповедта, дадена от Бог на Адам: "От всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш от него, защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш." (Бит. 2:16-17) С нарушаването на тази хранителна забрана започва да се разплита библейският сюжет. "Ако Адам беше послушал първото слово на Бога, казва св. Йоан Златоуст, нямаше да чуе другото: "Пръст си и в пръст ще се върнеш." (Бит.3:19)

В Стария завет постничеството често се представя като път към духовно съвършенство, начин за откриване на божествени истини и постигане на вътрешна хармония. Пророкът Мойсей постил 40 дни и 40 нощи, преди да получи десетте Божи заповеди. Св. пророк Илия бил удостоен да види Божията слава след строг пост. Велик постник бил и св. Йоан Кръстител.

Преди началото на евангелската си мисия Иисус Христос постил 40 дни и нощи в пустинята и когато сатаната опитал да го изкуши, Той му отговорил: "Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста." (Мат. 4:4) Така било отхвърлено покорството на човека единствено пред материалния свят, за да се утвърди неговото духовно освобождаване, в което е и чисто религиозният смисъл на поста. От този етап от земния път на Спасителя църквата извежда основанията за четиридесетницата - Великия пост преди Пасха.

В църковната практика са утвърдени два вида пост - пълен и аскетически. Пълният пост (тримирене) се състои в пълно въздържание от храна и питие и обикновено продължава един ден или само част от деня преди причастие. Някои по-строги постници и монаси тримирят и по три дни. Аскетическият пост се изразява във въздържание от определени храни и в ограничаване на количеството. Още от ранното християнство постът се разглежда като приготовление и очакване, като израз на духовно съсредоточаване върху това, което предстои да се случи - Възкресението.

В първите християнски общини не е имало точно определени правила за поста. Интересно е, че тогава за пълния пост е използван термин от военния речник - statio, който се употребява за войска в пълна бойна готовност. В този смисъл думата "пост", разбирана като въздържание от храна, е синоним на поста като стоене на стража. Това е естествено, защото църквата, обясняват богослови, винаги е "на пост" в очакване на Жениха с готовност и радост.

Строгите и съхранени до днес правила на четиридесетницата са оформени около IV век. Най-кратко те са обобщени в 56-о правило на VI вселенски събор (678 г.), където е казано, че по време на поста християнинът трябва да се въздържа "както от всичко заклано, така също и от яйца и сирене, които са плод и произведение на онова, от което се въздържаме". В така представените забранени храни не се вписват морски деликатеси като октоподи, миди, скариди, раци, а през Средновековието и рибата се е смятала за постна храна. Същото се отнася и за твърдия алкохол, който е открит доста след утвърждаването на катоните. Естествено това не е повод човек да пости с водка, черен и червен хайвер, раци и стриди.

Извън утвърдените от църквата периоди на пост преди празниците Великден, Рождество, Петровден и Успение Богородично, постни са и два дни от седмицата - сряда и петък. Първият напомня за предателството и залавянето на Христос, а вторият - за неговите страдания. В неделя постът е забранен, защото този ден е специален, той е от Царството Небесно и не принадлежи на земното време. В дните на четиридесетницата обаче всички съботи и недели са постни с изключение на празниците Благовещение и Цветница, когато се разрешава риба.

В миналото, когато се е водел по-активен църковен живот, в този период на въздържание се е създавала определена великопостническа атмосфера и тя значително е подпомагала личното усилие. Днес това не е възможно и постът остава акт на лична воля и духовна нагласа, при който, "макар външният човек да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява" (2 Кор. 4:16).





Салата от пресни зеленчуци с мед

Продукти: 3-4 моркова, няколко листенца целина, 2-3 ябълки, 2-3 едро счукани орехови ядки (може и лешници или фъстъци), 2-3 с. л. растително масло, малко настъргана кора и сокът от половин лимон, 2-3 с. л. пчелен мед, щипка сол, магданоз.

Почистените моркови и ябълките се настъргват на ренде, наръсват се със сол и се посипват със ситно нарязаните листенца на целината и магданоза. След това се прибавят ореховите ядки, лимоновият сок и растителното масло. Сместа се разбърква и се разпределя в чинии. Всяка порция се залива с пчелен мед.



Салата от млада коприва

Продукти: 300 г листенца от млада коприва, 3 с. л. зехтин, 1 с. л. лимонов сок, щипка захар, сол.

Внимателно измитите млади листенца от коприва се попарват съвсем набързо, оставят се да се отцедят, след което се нарязват. В съд за салата се приготвя заливка от зехтин, лимонов сок, сол и захар, прибавят се приготвените листа и се разбъркват. Може допълнително да се прибави и малко счукан чесън. Салатата се поднася веднага.



Праз с ориз и маслини

Продукти: 2-3 стръка праз лук, 2-3 домата, 50 мл растително масло, 1 ч. ч. ориз, 1 ч. л. червен пипер, 150 г маслини, сол.

Празът се нарязва на парчета и се задушава в мазнината с малко вода и червения пипер. Прибавят се доматите, нарязани на дребно, и се задушава още десетина минути. Ястието се залива с 2 ч. ч. вода и се кипва. Прибавя се оризът и се вари няколко минути на тих огън. След това се изсипва в тава, отгоре се нареждат маслините и се запича на фурна.



Зеленчукови крокети

Продукти: 1 ч. ч. бакла, 1 ч. ч. нахут, 2 с. л. булгур, 1 глава чесън, 1 глава лук, половин ч. ч. брашно, 1 бакпулвер, 1 ч. ч. олио, 1 връзка магданоз, сух кориандър, черен пипер, щипка канела, сол.

Баклата и нахутът се измиват и се накисват в студена вода за едно денонощие. Отцеждат се, заливат се със студена вода и се варят около 30 минути, след което отново се отцеждат. Булгурът се накисва за около половин час, след което се вари около 15 минути. Нахутът, баклата и булгурът се смилат. Прибавят се ситно нарязаният лук и чесън, бакпулверът, нарязаният на ситно магданоз, кориандърът, черният пипер и канелата. Всичко се омесва добре и се оставя да отлежи 1 час. С влажни ръце от сместа се оформят крокети с различна форма, овалват се в брашното и се пържат в горещо олио. Сервират се топли.



Зелен лук по гръцки

Продукти: 1 кг зелен лук, 2 с. л. растително масло, сок от два лимона, по 1 щипка мащерка и кориандър, сол, 5-6 зърна черен пипер, половин дафинов лист, 1 резен целина.

Лукът се нарязва на парчета по 1 см, а целината се настъргва на едро. Добавят се растителното масло, лимоновият сок и подправките, заливат се с малко вряла вода и се задушават до омекване, след което се оставят да изстинат в бульона. Ястието се сервира студено с бял хляб.





Страницата подготви: Ясен Бориславов



Текстове към илюстрациите:

1. Изгонването на Адам и Ева от Рая. Стенопис от Тома Вишанов в църквата "Покров на св. Богородица" в Рилския манастир, 1811 г.

2. Адам копае. Стенопис от Захари Зограф в църквата "Св. Никола" в Бачковския манастир, 1840 г.

3. Везната, премерваща човешките деяния. Детайл от сцената "Страшния съд" в Бачковския манастир.