Издигането на паметници се превърна напоследък в перманентно тестване на обществените нагласи и настроения. Почти сигурно е, че коментари ще предизвика предложението на адмирал Христо Контров, отнасящо се не до един, а три паметника във Варна.

Адмирал Контров, който е общински съветник от СДС в малкия варненски парламент, предлага паметникът на френските войници, загубили живота си в района на Варна, да бъде върнат от сегашното си място - на пътя над Виница, там, откъдето е бил преместен - в Морската градина. Адмиралът предлага още в градината между Дома на флота и окръжния съд да има паметник на всички варненци, загинали във войните, водени от България. Третата му идея се отнася до кап. Иван Томов и екипажа на кораба "Мария-Луиза". "Техният подвиг остава непочетен вече повече от 60 години. И е малко известен, за което всички носим вина", мотивира се Контров.

---------------------

На 30 май 1941 г. кап. Томов извежда с помощта на неколцина души от екипажа си горящия кораб "Мария-Луиза" извън пристанището на Пирея, за да спаси гръцкото градче. Пожарът на българския кораб е можел да предизвика верижен взрив на борда и на сушата, което е застрашавало живота на хиляди хора. Седмина българи губят живота си в тази трагедия. Факт е, че подвигът им е бил премълчаван и оспорван в продължение на половин век. Причината - "Мария-Луиза" е пренасял взривоопасни материали за немската армия. Почти сигурно е, че пожарът на борда е бил предизвикан или от гръцки антифашисти, или от тайните служби на страните, воюващи с Германия.

Затова, когато през 1991 г. за първи път във Варна се отбелязва годишнина от взрива в морето пред Пирея, се пораждат протести срещу отдаването на почит към стореното от кап. Томов и екипажа му. Същевременно в сп. "Морски свят" в началото на 1991 г. авторът Кирил Геров пояснява - ако не е бил подвигът на капитана, Пирея е можела да бъде "втори Халифакс".

На 8 декември 1917 г. в пролива Те Ноурс, разделящ канадския град Халифакс на две, се сблъскват два кораба - канадският "Имо" с френския "Монблан". Френският съд е натоварен с 200 тона тринитротолуол и 2300 тона пироксинова киселина. Капитан Льо Медейк вижда, че не може да овладее кораба, натоварва се с екипажа си в спасителните лодки и намира убежище зад дебела дига. "Монблан" се врязва в града, а последвалият взрив убива около 5000 човека. Напълно унищожени са 1600 къщи, ранени и ослепени са хиляди хора.



Днес в пристанището на Пирея няма знак,



че седмина българи са спасили града от разрушение. 63 години минават, преди да се заговори за паметник във Варна.

Капитан Иван Томов е 43-годишен, когато загива в морето край Пирея. Роден е в село Златен рог, сега Антоново, и в семейството му са очаквали той да остане селски работник, какъвто е бил баща му. Въпреки съпротивата на родителите си обаче през 1914 г. Томов записва във варненското Висше Военноморско училище, а след като завършва трети курс е изпратен във Фленсбург, Германия, да следва за корабен офицер.

Там го заварва обаче Първата световна война, той е отзован в България и през 1920 г. е произведен в чин мичман II ранг. Същата година той сключва брак с Екатерина Михайлова, дъщеря на руски белоемигранти във Варна. Година по-късно опитват да се установят във Виена, там се ражда дъщеря им Елена, но в крайна сметка се връщат в България.

Иван Томов започва работа на варненското пристанище, а през 1931 г. става старши помощник в Българското търговско параходно дружество. Първото му назначение е на кораб "Евдокия", след това на "Бургас" и "България". Последният кораб под негово управление е "Мария-Луиза".

В края на април 1941 г. излиза правителствено разпореждане, според което БТПД предоставя корабите си "Бургас" и "Княгиня Мария-Луиза" на германската военнотранспортна служба "Зеетранспортщеле".

На 2 май корабът отплава от Варна към Солун, където трябва да натовари провизии. Седмица по-късно разтоварва в Пирея. Връща се в Солун за нови товари - този път боеприпаси и варели с бензин.

На 28 май "Мария-Луиза" акостира в пристанище Пирея. Веднага започва разтоварването от местните докери. В 6,30 ч. на 30 май дежурният моряк Васил Илиев забелязва гъст черен дим от трюма.



Той вдига по тревога екипажа



Мъжете правят опит да загасят пожара с вода, но бензинът се разгаря още повече. В борбата с огъня се включват гръцки пожарникари, но и те не успяват да го овладеят. По свидетелски разкази става ясно, че е имало непосредствена опасност пожарът да се прехвърли и на съседни кораби в порта на Пирея. Още по-сериозна е опасността да бъдат засегнати пристанищните складове, пълни с взривоопасни материали.

Пирея е била на косъм от реалната заплаха да повтори трагедията на Халифакс.

Решението на Томов, за което той и част от екипажа му плащат с живота си, спасява хиляди от ужасяваща смърт. Капитанът разпорежда командният състав да остане на борда и да опита да върне кораба в открито море. Редовите моряци са освободени, кап. Томов им дава шанс да останат на сушата и да се спасят.

Според челната статия на в. "Варненска поща" от 5 юни, "преди корабът да напусне пристанището, в него се явява експлозия и в 8 часа той потънал". Според данните на Българското търговско параходно дружество загиналите на място "при изпълнение на своя дълг" са капитан Иван Томов, помощникът му Георги Бабев, вторият капитан Веселин Георгиев, Петър Каракчиев - втори механик, маслянчикът Георги Кръстев, радиотелеграфистът на кораба Стоимен Захариев, маслянчикът Георги Винаров и помощник-готвачът Тодор Стойнов. Ранени са третият капитан Йордан Чолаков, рулевият Никола Караколев и огнярят Христо Бонев. Според дописката съдбата на още петима мъже "остава неизвестна".

"Всички останали членове на екипажа, на брой 28 души, са живи и здрави и се намират под грижите на нашите представителни власти в Пирея", пише "Варненска поща".

Различните източници не са еднозначни за развръзката на драмата в морето при Пирея. По-късно се оказва, че Веселин Георгиев се е спасил.



Със счупен крак той успял да се прехвърли през борда



Заедно с него във водата са се хвърлили още четирима мъже, сред които третият помощник Йордан Чолаков.

Стоимен Захариев също е можел да спаси живота си, защото заповедта на капитана корабът да бъде върнат в открито море го заварва на сушата. Той обаче се преборва с опиталите се да го задържат моряци и се прехвърля на борда. Думите му, цитирани от оцелелите, били: "Другарите ми са там, отивам да помогна, с каквото мога."

Когато корабът "Мария-Луиза" достига почти на миля навътре в морето, кап. Иван Томов е призовал останалите с него членове на екипажа му да се спасяват, като е искал сам да изведе кораба до точката, в която горящият товар би убил единствено хората на борда, а не и тези на брега.

Взрив обаче събаря надстройката на офицерската столова, която затиска и убива първия помощник Георги Бабев. Експлозията изхвърля на десетки метри телата на Стоимен Захариев и Георги Винаров. Смазан от срутилото се прикритие, където търсил спасение, е открит и помощник-готвачът Иван Стойнов.

Отдалечаването на "Мария-Луиза" дори с една миля навътре в морето е било спасително за Пирея, категорични са изследователите на мореходното ни минало. Случаят е спорен, както са спорни не един и два мига от историята на България днес.