|
--------------------------------
10 000 държавни служители от Сеул вече излязоха да протестират срещу замисленото местене на столицата, което ще ги принуди коренно да променят бита си. По-глобалният им аргумент е, че за целия масраф ще бъдат потрошени - със съмнителен ефект - грешни държавни пари. Противниците на идеята са дълбоко скептични към въодушевлението на президента, че това е "проект за хилядолетия напред", защото смятат, че откъсването на чиновническия апарат от естествения културен, образователен, финансов и икономически център, какъвто е Сеул, само ще затрудни напредъка на държавата.
Против са и жителите на нароченото Йонги. Те са
ужасени от перспективата да ги залеят потоци от пришълци,
алчни да завземат земите им и да унищожат традиционния им селскостопански поминък.
Но Му Хен и екипът му обаче упорито рекламират проекта като панацея за нов тип развитие на страната. Според тях изместването на столицата ще стимулира раздвижване на човешките и финансовите ресурси и ще открие нови перспективи пред целия регион около глухото Йонги. "47% от южнокорейците живеят на 12% от територията си. Не можем да развиваме икономиката и да повишаваме стандарта си, ако запазим тази деформация", твърди депутатът Пак Бьонг Сог от управляващата пропрезидентска партия "Ури", която е и вносителка на утвърдения от парламента проект.
Недоброжелатели съзират в ентусиазма на президента стремеж за отклоняване на общественото внимание от съвсем наскоро приключилата сага с неговия импийчмънт. На 14 май Конституционният съд отхвърли гласуваното от стария състав на парламента 2 месеца по-рано решение за отстраняване от власт на Но Му Хен. Ден по-късно - на 15 май - лично президентът се яви по телевизията, извини се за кризата и се зарече да поведе страната към икономически подем. А малко след това започна да набира скорост и проектът за местене на столицата.
Той отрича това да е просто наложено от актуалните политически страсти залисване на електората и припомня, че подобна идея за първи път е била лансирана още през 60-те години на миналия век.
Нищо чудно. Онова време е плодовит генератор на подобни амбиции, вдъхновени от
съвсем пресния пример на Бразилия
Латиноамериканският гигант тъкмо през 1960 г. освещава своята нова столица Бразилия, разположена насред отвоюван от джунглите и блатата на Амазонка терен.
Градът е построен буквално сред нищото само за 41 месеца с усилията на 30 000 работници. Цялата държавна администрация е изнесена от предишната столица - съчетаващия бедняшките фавели с луксозната Копакабана Рио де Жанейро - в проектираната като образец на социално равенство Бразилия. Новият "град на мечтите" е изграден по идеални пропорции, осигуряващи достойни прехрана и подслон на всеки жител.
Утопичният проект е в синхрон и с тогавашното политическо управление в Бразилия, което не само намира средства за проекта, но и наистина вярва, че той ще доведе до икономическо съживяване на "вътрешността" на грамадната страна. Целият свят е възхитен и завладян от бразилската романтика. И то за много години напред. През 1987 г. ЮНЕСКО слага град Бразилия в списъка си на най-ценните архитектурни наследства - редом с Рим, Париж, Хавана.
Архитектурата наистина впечатлява и днес, но урбанистично градът не оправдава надеждите на създателите си. Проектиран за 400 000 жители, днес той е принуден да побере над 2 милиона, които си спомнят само с ирония за мечтите за социално равенство. А 97-годишният архитект Оскар Нимайер доживява дните си не в сътворената от фантазиите му Бразилия, а в Рио...
Въпреки това бразилският пример остава заразителен и през 80-те, и през 90-те години на миналия век - най-вече за страни от Третия свят. Един от "бащите" на Движението на необвързаните и на "африканския социализъм", президентът на Танзания Джулиус Ниерере,
е сред най-въодушевените му последователи
Преди около четвърт век той предлага да се пренесе и танзанийската столица от пристанището Дар-ес-Салам в Додома, за да се даде тласък на развитието на "вътрешността". Само липсата на средства осуетява проекта.
В богатата на петрол Нигерия обаче пари се намират. Там също решават още през 1976 г. да си пренесат столицата от разположения на крайбрежието Лагос на по-закътано място. Така, досущ по бразилски модел, от "нищото" през 1991 г. изниква Абуджа, днешната нигерийска столица, в която сега живеят около 300 000 души.
Казахстан също извървя подобен път. През 1998 г. бившата съветска република заряза старата си столица Алма Ата (или Алмати) и тържествено обяви за свой нов главен град Астана - бивша Акмола и още по-бивш Целиноград. Под личното ръководство на несменяемия казахстански лидер Нурсултан Назърбаев, с помощта на петродолари и солидни турски и американски инвестиции върху просмуканите от сол степни недра изникна поръчаната нова столица с впечатляващ административен център и трудно отличими от глухите аули покрайнини.
Заради високото съдържание на разяждаща сол в почвите всички тръби в Астана минават по повърхността и придават на фамозната столица
вид на гигантски химически комбинат
Изобилието на подпочвени води пък непрекъснато развъжда пълчища комари, които с нищо не могат да бъдат изтребени. Най-тежко страдат от кръвопийците хората, които живеят край т.нар. "президентски път". По сградите на трасето, откъдето обикновено минава кортежът на Назърбаев, е забранено да се слагат мрежи по прозорците, за да не се загрозява гледката.
Може би единствената постигнала целите си изкуствено построена столица досега е създаденият от Петър Велики Санкт Петербург. Особено след като статутът му пак се доближи до столичния след издигането на родения в него Владимир Путин...
|
|
|