Четири години наричаха Иван Костов най-успешния премиер, сравняваха го със Стамболов и т.н. В момента за порeден път ни го припомнят предизборно. Главно от телевизията.

Много малко време е нужно всички тия заблуди да бъдат забравени. Кой си спомня днес, че наричаха Филип Димитров "Българския Кенеди"? Че излъчваха по 3 пъти на ден негови речи и в новините изписваха на екрана цитати с мъдрите му мисли?

Главният аргумент за успеха на Костов - че за разлика от Филип Димитров изкара пълен мандат - е само една от заблудите, на която самият той си повярва. Това не беше благодарение на него, а поради пълната немощ на досегашната опозиция, обезверяването и умората на хората след няколко разочарования.

Все пак



обществото, макар и временно, прие насериозно Костов



Дали защото след шумния провал на Виденов мнозина не обърнаха внимание на извратените му качества на политик? Те наистина са такива и сега, когато той си отива, се виждат по-ясно.

За Костов може да се съди дори само по личния избор, който той правеше на хората във властта. Той не случайно си спечели сред своите прозвището Командира. Всяко назначение в последните години беше налагано или одобрявано лично от него, затова е лесно да се оцени. Изборът му за шеф на БНТ беше Лиляна Попова. За шеф на радиото - Иван Бориславов. Неадекватните им кандидатури напомниха назначенията на случайни хора в ликвидационните съвети през 1992 г. И двамата - и Попова, и Бориславов, се държаха точно като ликвидатори. Неприятно е дори да се припомнят дилетантските гафове в БНТ и БНР и уволненията на кадърни журналисти там.

Избраните от Командира членове на НСРТ оставят потискащо впечатление. Този съвет беше превърнат от Костов в



нещо като отдел "Радио и телевизия" на ЦК на СДС



СДС избра и главния прокурор на независимата съдебна власт. Но не потърси юрист с авторитет, а своя номенклатура. И самият Костов впоследствие разбра, че Филчев не е съвсем за този пост, че разиграва политици с показни разпити, и в суматохата се изрепчи дори на своите. Шефът на Върховния касационен съд също беше строго партиен избор. Григоров без свян сипе похвали за Костов и се изказва политически. Неговата партизанщина тепърва ще се прояви истински, след като СДС слезе от власт. Всъщност стремежът на СДС да контролира съдебната власт я разстрои напълно. Поредица от сини закони разтурваха на два пъти Висшия съдебен съвет и назначаваха свои хора.

Шиляшки - избраникът на Костов за шеф на енергетиката, за 4 години ставаше все по-смешен и все по-непоклатим. Може дълго да се изреждат имена, включително на министри от първото и второто Костово правителство. Те бяха личен негов избор и с нищо не превъзхождаха противната живкова номенклатура.





В т.нар. приятелски кръг на Костов няма нито един авторитет



Премиерският приятел Красимир Стойчев беше натирен. След него изгря Славчо Христов от ресторант "Олимп". Той оглави частна банка, в която бяха набутани всички държавни плащания, такси, сметки и преводи на пари. Защо сериозният политик Костов не е свързан със сериозни бизнесмени, а с ресторантьори-парвенюта? Както и да анализират премиера и хората му, наблюдателите неминуемо ще преоткрият смисъла на понятието "плутокрация" - власт на забогателите от властта.

По модел, подобен на Живковия, около Костов се оформи кръг от "художествено-творческа" интелигенция. За разлика от априлските поети, в сегашния случай това са неколцина политолози и журналисти, които хвалят вожда и линията на партията. Забавно беше да се види как те се разбръмчаха като оси по телевизията и прописаха статии, след като на сцената излезе Симеон II.

Всъщност самият Костов през целия си мандат демонстрираше недопустимо за съвременен европейски политик високомерие и поучителен тон към журналистите.



И отношението му към политическите противници е като на фанатик -



с повод и без повод реагира с параноична мнителност, обижда, сипе обвинения и клейми тъмни сили, които искали да дестабилизират страната. В момента СДС упорито разпространява шизофренния слух, че Симеон II е агент на КГБ.

С времето ще става все по-ясно, че клишетата за Костов бяха елементарна пропаганда, налагана чрез контрол на водещи и събеседници в БНТ и БНР. Вече е очевидно, че отчитаните икономически резултати от управлението му са повече демагогия, отколкото реалност.

И Виденов през първата година от управлението си се ползваше с огромно доверие. И за него в началото имаше социологически сондажи, че бил най-успешният премиер до момента. Днес той е само лош спомен. Нещо подобно се случва и с Костов. Дори формално погледнато, той е лош държавник, колкото и силно да звучи това. Дошъл на власт с демократични избори, той разчиташе на силовото налагане и диктата (на Балканите и Милошевич дойде на власт с избори и силна подкрепа).

Костов е идеологът на талибаните в СДС, които не се задоволяват със законодателната и изпълнителната власт, искат и съдебната, и медийната, всичко, дори частния бизнес. Този рецидив и тяхната нетърпимост стават все по-невъзможни в съвременни условия.

Затова сега Костов си отива от властта заедно с талибаните. И ще отшуми като грип.