Открай време се знае, че най-стабилната политическа организация у нас е ДПС. Там преврати не стават, думата на лидера на две не се цепи, йерархията е ясна - редниците могат да се сборят, понякога получават пагон, но генералът е несменяем. Електоратът е един и същи, а мястото на ДПС в парламента - пожизнено осигурено. За първи път тази година статуквото може да бъде нарушено. Почти всички социологически агенции отчитат, че ДПС е на ръба на 4%-та граница за влизане в НС. А точно в този момент в ДПС започнаха бъркотиите - закъснели листи, демонстративно отстранени авторитети, липсата на Доган на важни за организацията чествания. Какво се крие зад всичко това?
Според едната версия Доган просто подготвя
алиби за евентуалния провал на ДПС на изборите.
Сокола допусна, умишлено или не, няколко грешки, които наистина може да му струват влизането в парламента. На първо място това е коалирането с Евророма. Вярно е, че ромите трябва да имат свои представители в НС и най-добре е ДПС да изразява техните интереси. Но свързването с Цветелин Кънчев гарантира провала на идеята още в зародиш. Най-малкото заради тъмното му минало, арестантско битие и политическа хамелеонщина. Кънчев е водач на две от листите на движението и се очертава като единственият представител на ромите в НС.
Втората грешка на лидера бе, че до последния момент държа хората си в напрежение как ще изглеждат листите. Това бе причината и за гафа в Благоевград - закъснението по обективни причини като катастрофи, шествия и т.н., можеше да се избегне, ако Доган не беше седнал да пише нова листа един час преди крайния срок на РИК. Интересното е, че въпреки прословутия си авторитаризъм, Доган така и
не можа да наложи нови лица сред кандидат-депутатите.
На избираемите места са все същите "стари муцуни".
Третата грешка на Доган са в безкрайните му демонстрации. Така например в знак на несъгласие с нежеланието на антуража му да допусне нови лица, Сокола отказа да се кандидатира за депутат от Кърджали. За пръв път в историята на ДПС. Този знак обаче бе предназначен и разбран само от най-тесен кръг депесари. В Кърджали това изглежда като предателство.
Четвъртата грешка бе публичното компрометиране на двама от най-верните хора на Доган - Емел Етем и Рамадан Аталай. Преди седмица лидерът втрещи всички, като назидателно ги отстрани от водещите места в Разград и Русе заради подаване на подвеждаща информация и недопустима намеса в реденето на листите. Ходът бе абсолютно нелогичен по няколко причини. Етем и Аталай никога не биха си позволили да престъпят волята на лидера си. Още повече по такъв идиотски начин - измамата веднага ще лъсне, а съдбата им ще бъде решена мигновено. Да не говорим, че Доган лично разписва всяка листа и е нелепо да се смята, че е парафирал нещо, без да го прочете.
По-скоро интригата е друга и тя се крие
в борбата между заместниците на Доган за влияние в ДПС
По време на драмата примерно направи впечатление, че Осман Октай единствен си позволи да коментира случая, при това със зле прикрито задоволство. Именно той намекна, че Етем може да се раздели и със зам. председателския пост.
Интригата се засилва и от факта, че Октай и Етем са топлата връзка на Доган съответно със СДС и БСП. От развръзката на скандала до голяма степен можеше да се съди за нагласите на лидера в бъдещата политическа игра. Засега явно има паритет на силите, защото след седмица мълчание Доган все пак реабилитира Етем и Аталай. Сокола обича тактиката "Разделяй и владей".
Това поведение навежда на мисълта, че цялата драма може да е елемент от друг сценарий - за
затягане на редиците в ДПС.
От една страна, Доган показва на избирателите, че държи партията в свои ръце. От друга, оставя в листите популярните в ДПС лица (по време на скандала в централата пристигнаха куп декларации от местни организации, които поискаха точно Етем да им помага в изборите).
Не е изключено стратегията на Доган да е по-далечна - драстично обновление на ДПС след изборите. Трусът с Етем и Аталай да е лакмус за популярността на отделните му заместници и за настроенията вътре в самото движение. А същинското почистване на Авгиевите обори да започне веднага след изборите. Ако ДПС не успее да влезе в НС, ще е напълно логично "вечните", макар и недолюбвани заместници да станат изкупителната жертва. Ако бариерата все пак бъде прескочена, новите лица могат да бъдат лансирани в изпълнителната власт, където да наберат популярност и авторитет преди следващия парламентарен вот. И в двата случая волята на Доган ще бъде изпълнена.
|
|