|
Все пак интервютата и проявите на икономическите експерти на НДС II в предизборните дебати, както и съставът на листите дават представа за рифовете, а и за изкушенията пред царската коалиция оттук нататък.
Икономическите намерения на НДС II трябва да се разглеждат на два етапа - преди и след изборите. През първия ще видим прекрасните идеи на млади, амбициозни и неизползвани в политиката досега хора. Във втория ще проличи дали те имат сили да реализират идеите си на практика и най-вече дали странната смесица от хора, свързани с различни икономически групировки, оказали се в листите на НДС II или гравитиращи около царя с надежда да получат пост поне в изпълнителната власт, ще им позволи да го направят.
Решението на Симеон II да привлече за икономическата си програма най-активните участници в "Българския Великден" безспорно бе удар в десетката. От една страна, така той изпълнява обещанието си да даде шанс на кадърни и млади хора. От друга, отговаря на очакванията на избирателите да им предложи нови, неопетнени и доказали се личности. От трета, елиминира повечето от аргументите на основния си политически опонент - СДС, който от две години сочи точно тези хора за пример. Любка Василева, Милен Велчев и Николай Василев са
водачи на царските листи в три ключови за СДС градове
- София, Пловдив и Варна. Техни противници там ще са не кои да е, а премиерът Иван Костов и външният министър Надежда Михайлова, рекламирани като най-успешните представители на управляващите. Ако великденци успеят да спечелят срещу тях, победата им ще бъде емблематична и ще нанесе съкрушителен удар по авторитета и самочувствието на СДС.
Така че по-важното оттук нататък е как ще се отрази влизането на великденци в политиката. Макар да е твърде рано да се дават категорични оценки, вече се виждат предимствата и слабостите на едно подобно начинание.
В икономическите предложения на великденци няма нищо кой знае колко фрапиращо. Залага се на изпитани рецепти за съживяване на икономиката - ниски данъци, нулев бюджетен дефицит, привличане на чуждестранни инвестиции, премахване на бюрократичните пречки и т.н. Неща, които се срещат в икономическите програми и на всички останали политически сили. Разликата е, че НДС II обещава всичко това да стане не постепенно, а драстично, за да се получи обрат и да се почувства разликата в най-кратки срокове.
Проблемите на НДС II идват не от самите идеи, а от
вписването им в типично българската среда
така, че да помогнат, а не да досъсипят окончателно икономиката. Защото и най-добрите намерения могат да имат трагични последици, ако се прилагат "на сляпо".
В това отношение недостатък на великденци е липсата на практически управленски опит и недоброто познаване на българската икономика. Това особено ясно пролича по време на дебата между Николай Василев и шефа на Агенцията за приватизация Левон Хампарцумян. Пратеникът на царя приличаше повече на студент на изпит - на всички по-конкретни въпроси той или отговаряше с готови, взети от учебниците фрази, или прибягваше до морални категории. Затова досега не е ясно как НДС II ще се справи с конкретните проблеми в самата икономика. Какво ще стане с губещите предприятия? Как ще бъдат неутрализирани многобройните бомби със закъснител, заложени при продажбата на ключови за отделните региони предприятия на неплатежоспособни РМД-та? Как ще се преодолеят последиците от чисто популистките решения на управляващите като замразяването на цените на редица стоки?
В интерес на истината не само НДС II избягва отговора на тези неудобни въпроси. Същото правят и опонентите му. При НДС II обаче има и допълнителна трудност - основните фигури, които пишат икономическата програма и на които явно ще се разчита в бъдеще, идват от чужбина. Колкото и внимателно да са следили всички процеси в България,
това пак си остава поглед отвън.
Най-малкото може да възникне проблем при приемането на отделните закони. В очертаващата се парламентарна група на НДС II малцина са тези, които могат да претендират, че познават законодателството. Опитът от предишните парламенти показва, че и невинен на пръв поглед текст в един закон може да блокира действието на куп други. И се налага спешно "преправяне", което забавя реализацията на намеренията.
А един от основните врагове на НДС II след изборите ще бъде именно времето. Настроенията сред хората са за бързи промени и резултати, които да засегнат положително по-голямата част от населението.
В този аспект трябва да се има предвид още нещо важно - очакванията, че чуждестранните инвестиции ще потекат, ако на власт дойдат хората на Симеон II, са нереалистични. Не защото западните бизнесмени имат нещо против личността на монарха. А защото всеки сериозен инвеститор действа предпазливо и изчаква да види накъде ще задуха вятърът, преди да даде парите си. Самият Симеон II не подпомага този процес - при срещите си с представители на големи западни компании той избягва под един или друг предлог конкретните отговори, с което само засилва предпазливостта им. Затова песимистични анализи на големите западни агенции и банки са съвсем логични.
Тактиката на НДС II може да има
негативно отношение не само в международен, но и във вътрешен план
Вярно е, че НДС II получава най-силна подкрепа от хора с ниски доходи и образование, които ще гласуват по емоционални причини и не се вълнуват много-много от това кой е в листите на царя или какво конкретно смята да прави той след изборите. А и дори да се заинтересуват, сложната терминология, с която боравят експертите на Симеон II, не би им помогнала да се ориентират. Не бива да се забравя обаче, че своята подкрепа за НДС II засега дават и хора със стабилни доходи и добро образование, които се интересуват кой какво ще направи, за да се подобри ситуацията в страната. Неслучайно сред електората на НДС II има най-голям дял колебаещи се за кого да гласуват. Първата вълна разочарование, дошла след обявяване на листите, може да бъде последвана от втора, още по-голяма, предизвикана от съдържанието на програмата или от липсата на такава. Това едва ли ще попречи на НДС II да спечели изборите, но значително ще намали шансовете му за самостоятелно управление и ще го направи прекалено зависимо от прищявките на останалите сили в парламента.
Евентуалният паритет на силите в НС и сложността при съставянето на правителство е само един от проблемите. Другият, който е също толкова сериозен, се крие в самото НДС II, в гаранциите, че на великденци ще им бъде позволено да приложат идеите, с които са спечелили изборите, на практика. Хората, които дърпат конците зад кадър, вече поднесоха достатъчно неприятни изненади (при реденето на листите примерно) и, ако продължат да имат решаващата дума по ключови въпроси, това не вещае нищо добро. Самите великденци също признават, че
нямат гаранция, че ще могат да реализират идеите си.
"Гаранциите са на ниво личности", каза Милен Велчев.
В този аспект от голямо значение е съставът на самата парламентарна група на НДС II и на хората, гравитиращи около нея. От една страна, там има достатъчно личности, работили на доста отговорни постове или били съдружници с фирми на различни икономически групировки - СИК, "Мултигруп", "Трон", "Нове холдинг", "Мобилтел", Общинска банка, Росексимбанк, ПИМБ и т.н. Има и достатъчно представители на регионалните икономически барони.
От друга страна, самите икономически съветници на царя имат солидни бизнесинтереси в ключови области на икономиката. Така например компаниите на Владимир Каролев (Балканска консултантска група) управляват предприятия от голям спектър от икономиката и консултират или проявяват интерес към доста от предстоящите приватизационни сделки. Фирмите на Максим Димов ("Хеджър", "Прима Брокерс"), на Мирослав Севлиевски ("Станчов, Севлиевски и ко"), на Калоян Нинов (Първа финансово-брокерска къща) са основни играчи на фондовата борса, а развитието на капиталовите пазари е сред приоритетите в икономическата програма на царя. И макар че почти всички декларират, че са напуснали компаниите си, това не е гаранция, че няма да помагат по приятелска линия. Още по-смущаваща е появата на скандалния бизнесмен и доскорошен премиерски приятел Красимир Стойчев сред хората от икономическия тръст на Симеон II.
Така че е нужен механизъм за контрол върху евентуално фаворизиране и облагодетелстване на фирми, върху лобизма. Изкушенията са твърде големи, за да се разчита само на морала на доверениците на царя. Поне не в България.