Интервю
"Дънди" ще прави кюлчета злато у нас само ако е безопасно
Нямаме намерение да национализираме мината край Челопеч, твърди депутатът Петър Кънев
Юлиана Бончева
| СНИМКА: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ Петър Кънев |
Петър Кънев е роден на 18 декември 1953 г. Той е инженер по образование, преди да стане депутат от БСП в сегашното НС, бе собственик на печатница. Зам.-председател е на икономическата комисия в парламента и член на бюджетната. | - | Г-н Кънев, разбрахме, че тримата с Милен Велчев и Йордан Цонев сте "разбили леда" с канадската компания "Дънди прешъс металс", която добива злато и мед край Челопеч. Научихме, че занапред държавата ще получава много по-висока концесионна такса - между 2 и 8% вместо сегашните 0.75%, че ще получи 25% от акциите в бъдещата компания, която ще направи металургичен завод край находището, и така ще получава и дивидент. Но защо се наложи депутати да водят търговски преговори с чуждестранна фирма? | | - | Това бе решение на ръководството на коалицията отпреди половин година. Тогава министър-председателят директно постави въпроса пред Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски и предложи да бъде излъчена политико-експертна група, която на друго ниво - не на ниво изпълнителна власт - да започне преговори с "Дънди" за решаване на споровете около концесията. Знаете, че там се натрупаха проблеми през последната година и половина. Нещата трябваше да се съгласуват с две министерства - на екологията и на икономиката. От една страна, отговорник за договора за концесията е Министерството на икономиката. От друга страна обаче, разширението на концесията може да стане само със съгласието на МОСВ. И след като в рамките на година и половина нещата блокираха, "Дънди" като всяка мултинационална компания, която иска да си гони докрай интересите и която усеща, че изпуска момента, вдигна страхотен вой. | | - | Кой момент изпуска? | | - | Ами в рамките на последните няколко години цената на медта се вдигна три пъти. Имайте предвид, че големите пари не са в златото, те са в медта. Цените на медта скочиха от 290 долара на тон на 900 долара. | | - | И златото също поскъпна много. Даже днес то достигна рекордните 1000 долара за унция ... | | - | Да, и златото тепърва ще поскъпва много, виждате как върви по борсите. По стария договор за Челопеч "Дънди" имат право да добиват 1 милион тона концентрат годишно злато и мед. И като всяка нормална компания, която си прави добре сметките, "Дънди" са преценили, че сега е моментът да се увеличи поне двойно количеството руда, която добиват. | | - | Всъщност "Дънди" вече трета година настоява за разширяване на концесията? | | - | Настоява да вдигне двойно добива. От друга страна, след като тримата лидери се запознали и с финансовата част на договора, видели интересни неща. При приходи от добива на рудата за 150 млн. лева миналата година например компанията е декларирала чиста печалба около 60 млн. лева, с рентабилност над 36-37%, а пък концесионната такса, която плаща на България, е само 1.7 млн. лева. |
Ето защо, когато ние влязохме в преговорите, поставихме въпроса така - преразглеждаме условията на концесията, ако искате да ви дадем правото да добивате двойно повече. | - | Разбра се, че наред с удвояването на добива канадците искат да правят и металургичен завод в съседство с рудниците? | | - | Искат да правят хидрометалургична установка, която "да лее на място кюлчетата", както пишете вие журналистите. Идеята е металите да се извличат тук, а не да се вози концентратът - 1 млн. тона, до други континенти - в Перу, Канада, Намибия и на няколко други места в света. В рудата на Челопеч има и други компоненти освен злато и мед. Българската страна обаче не знае какво точно се извлича и как се извлича от този концентрат, защото извличането става в чужбина. | | - | Да де, но нали точно тук е препъникамъкът - "Дънди" искат и извличането да става в Челопеч, но технологията е много "мръсна" - ще се получават не само кюлчета злато, а и опасни отпадъци - арсен, цианиди, които са силно токсични. Местните хора и "зелените" твърдят, че при разширяването на дейността на "Дънди" Челопеч ще се превърне в екологична бомба, в огромно хвостохранилище - защото ще скочи количеството на отровните отпадъци. | | - | Нито вие, нито аз можем да кажем дали технологията е опасна или безопасна. За това си има МОСВ, има си специалисти. На преговорите ние изрично заявихме, че ако ще се прави такова предприятие, то трябва да получи задължително ОВОС от българска страна, а освен това ще поискаме експертиза и от европейските органи по опазване на околната среда. Ако се окаже, че не е безопасно, няма да има инсталация. |
И второ, ако това предприятие получи необходимите екологични разрешения и одобрения, държавата задължително ще участва него. Подчертавам, в това ново предприятие, а не в мината, както погрешно писа един вестник, който даже ни обвини, че сме договорили национализация на златодобива. | - | Вие самият разбрахте ли защо министър Джевдет Чакъров мълча толкова дълго - близо три години той не каза нито "да", нито "не" на заявките на "Дънди"? | | - | Ние се разбрахме в "тройката", че назад няма да се връщаме, че не е наша работа да даваме оценки кой е крив и кой е прав. Нашата задача бе да решим проблема, да излезем от зациклянето и мисля, че успяхме. | | - | Излиза, че тримата депутати сте се намесили и сте свършили работата на изпълнителната власт. Не можеха ли Джевдет Чакъров и Петър Димитров, а преди това и Румен Овчаров, сами да разсекат гордиевия възел? | | - | Факт е, че година и половина те не можаха да се договорят. | | - | Колко време глътнаха преговорите с "Дънди"? | | - | Половин година. | | - | Кой друг участва освен вас в тези разговори? | | - | Участва и Драгомир Стоянов, икономическият съветник на премиера. Ние четиримата участвахме през цялото време и само ние знаехме за какво точно става въпрос. | | - | А експерти? | | - | Използвахме много експерти през тези месеци, но никой от тях не знаеше, че водим преговорите. През цялото време участваха шефовете на "Дънди", които периодично пристигаха в България. Лично Джонатан Гудман идваше, изпълнителният директор на компанията майка. | | - | Значи преговорите са протекли при голяма дискретност. А защо не поискахте държавата да участва и в златотобива, не само в металургичното предприятие, което евентуално ще започне да работи след две или три години, а и не се знае колко години ще минат, докато започне да формира печалба. .. | | - | Държавата много би искала да участва в добива, но за съжаление няма как. Този въпрос е решен преди 10 години с договора за концесията. Ние не можем и нямаме никакво намерение да национализираме и да се връщаме назад - защото едно връщане на държавата в добива вече си е чиста национализация. | | - | Разпитвам ви така настойчиво, защото все пак това металургично предприятие е Нероден Петко, не се знае дали изобщо ще го има, кога ще тръгне ... | | - | О, "Дънди" много бързат. Защото, първо, цената на металите расте много бързо и те искат да се възползват от това. И второ, превозването на рудата е много скъпо, навлото е много високо, а ще им излиза още по-скъпо, ако трябва да транспортират до Америка или Африка двойно повече от сегашните 1 млн. тона. Така че те имат интерес бързо да започне да работи металургичната инсталация. | | - | А чия бе идеята държавата да стане съдружник на "Дънди" в това предприятие чрез т. нар. Сребърен фонд? | | - | Не мога да ви кажа, нямам спомен кой точно е предложил, но още в първите разговори в коалицията дойде това предложение. | | - | Малко е странно, защото нито има дружество, нито има Сребърен фонд - той още не е създаден, законът за него още не е написан. | | - | Ние по принцип сме говорили на различни съвещания в коалиционния съвет, че всичко, което може да носи трайни дивиденти за облекчаване и допълване на плащанията на НОИ за пенсиите, е добре да влиза в Сребърния фонд. | | - | През 2006 г. се появи един законопроект за този фонд в парламента, той беше на МС, тогава се чуха предложения някакъв процент от всяка концесионна такса, от таксите по всички концесионни договори, да влиза в сребърния фонд | | - | Точно това имаме предвид и ние в нашето предложение - цялата концесионна такса от Челопеч да влиза в Сребърния фонд, а не процент. Не говорим за евентуалните дивиденти от бъдещото предприятие. Говорим за тези около 50 млн. лева годишно, когато се достигне добивът от около 2 млн. годишно, а то ще стане много бързо, тези пари да влизат в пенсионния фонд. Но нека първо да го създадат Сребърния фонд, мен ме притеснява това, че се бави законът. | | - | Това е странното - вие сте правили някакви уговорки с чуждестранната компания, без този фонд де юре да съществува. | | - | Това не е толкова сложно, фондът може да стане много бързо. | | - | Да де, но вашата коалиция обеща закон за Сребърния фонд още през 2006 г. Защо толкова се бави? | | - | Кое по-напред? Вие виждате колко много работа има. Но аз лично бях свидетел, когато министър-председателят възложи на министъра на финансите Пламен Орешарски в много къси срокове да подготви проект на закон. |
|
[/b]
