|
| Марин Белоев |
- Г-н Белоев, тоталната липса на кадри у нас засегна и заваръчното производство. Какво е положението в тази област в момента?
- Ами вижте - "Уолстрийт джърнъл" пише, че Америка се нуждае от заварчици, "както умиращ от глад има нужда от храна". Горе-долу и при нас е така. Щом като президентите на фирмите вече разговарят с всеки заварчик, когато той си поиска. И щом като критерий за бизнес стана как ще отговориш на въпроса: "Познаваш ли случайно заварчици?". По мои изчисления в момента само за текущи нужди на България й липсват най-малко 5000 високо квалифицирани заварчици и около 200 заваръчни инженери и технолози. Да не говорим за предстоящите големи проекти като АЕЦ "Белене", Бургас-Александропулис и др. За атомната централа ще трябват поне 1000 заварчици. Само моето предприятие, ако получи поръчки по тази линия, ще има нужда от още поне 500 нови работници, тъй като 130-те, с които разполагаме, няма да са достатъчни.
- Защо според вас се стигна до тази ситуация?
- Защото до 1989 г. имахме политика за подготовката на кадри. А сега е прекъсната цялата нишка на ранната професионална ориентация, за да се стигне до добрия специалист по заваряване след целенасочено обучение. Държавата сбърка още при концепцията за прехода към пазарна икономика. Някой излъга, че България ще се развива само в областта на туризма и земеделието. Заради късогледство на политиците ни, които не видяха бъдеще в индустриалното развитие, сега няма интерес към тази професия. Хората си помислиха, че след като държавата си унищожи работещите заводи и инженерите станаха продавачи на сергиите, ще дойде крах на индустриалното производство у нас. Само че сега се видя, че без машиностроене, без инвестиционни проекти една държава не може да има сериозно присъствие в международното разпределение на труда. Вече няма област, в която заваряването да няма решаваща роля.
- Искате да кажете, че да си заварчик вече става престижно? Младите хора май са на друго мнение...
- Наистина, те не осъзнават възможностите на заваръчната дейност за тяхната професионална реализация. Но това е, защото не можахме да поднесем на обществото, че това е престижна, международно призната професия. У нас има грешна постановка, че едва ли не всеки трябва да завърши модните сега информационни технологии или мениджмънт. Като видя момче-келнер се чудя защо не е станал заварчик. Майсторите-заварчици стигат и до 2500 лв. месечно възнаграждение. Освен това никога няма да има безработица на заваръчни кадри. Никога, защото дори у нас да има повече, отвън веднага ще ги засмучат. Поне до 2050 г. безработен заварчик у нас няма да има.
- Имате ли идеи как да се реши проблемът с недостига?
- Идеи имаме, но трябва време да се реализират. Държавата чак сега призна, че има остър проблем. Едва отскоро и работодателите осъзнаха нуждата от инвестиции в обучението на кадрите. Инвестициите за обучението на един заварчик излизат към 2500 лв., но възвращаемостта после си заслужава. При задграничен обект например приходът от един заварчик е минимум 30 евро на час или 240 евро на 8-часов работен ден.
Наборът и подготовката на високо квалифицирани заваръчни кадри обаче трябва да започнат още от училищната скамейка. Например техникумите - те имат добри възможности, но още не са въвели европейски критерии. Правят се много компромиси и пропуски. Не сме доволни и от качеството на подготовка в учебните центрове, лицензирани от Националната агенция за професионално обучение. Често давам за пример фирма от Швеция, която дойде у нас да избира заварчици - от 60 души шведът избра само един. Т.е. става дума за хора с книжки на заварчици, които обаче не могат да работят.
- А възнамерявате ли да внесете заварчици от чужбина?
- Ако искам да внеса, трябва да осигуря минимум 4000 лв. на човек. А българският работник излиза двойно по-малко. С него освен това можеш да излезеш на западните пазари, тъй като има европейски признат паспорт. Сега наши работници са на обекти в Белгия и Франция, без да имат нужда от работни разрешения. Така че ако се наложи да внасям кадри, ще предпочета тези с български произход - сега преговаряме с българите в Молдова, завършили техникуми и искаме да обучим 40 души. Определено ще ни излязат по-евтино от виетнамците, а и ще можем да излезем с тях в Западна Европа без ограничения. Трябва да се привлекат именно българите от Молдова, за да не ни ги вземат румънците.
- Одобрявате ли в такъв случай решението на правителството за отпадане на 10-процентното ограничение за броя на чуждите работници в една фирма?
- Според мен на този етап е правилно, защото почнеш ли да отказваш поръчки, и то печеливши, поради липса на работна ръка, вече те забравят като партньор в бизнеса. Не вярвам чужденците да подбият труда на българските работници, по-скоро ще са стимул те да търсят реализация. Добре е обаче да има максимум 3-годишен срок, в който чужденците да работят у нас и вносът им да е само в началото. Разчетите ми са, че ако се хванем здраво да решаваме проблема, е възможно да произвеждаме около 500 висококвалифицирани заварчици годишно и около 50 ръководни кадри по заваряване. Както се казва, който най-много го боли, той трябва да търси цяр.
С внедряването на нови технологии трябва да се преодолее и друг проблем - ниската производителност на труда. Тя идва от това, че много от приватизираните предприятия в заваръчната сфера отидоха в ръцете на непрофесионалисти, които засмукаха каквото е останало, без да работят за развитието на технологиите.
