Те са си извоювали статута на отделна субкултура, чиито проявления отдавна носят главоболия на британските власти. Имат собствен стил на обличане, техният говор се смята за гавра с езика на Шекспир, а съпротивата им срещу установените порядки е пословична. Най-лесно може да се открият около заведенията за бързо хранене и магазините със сезонни намаления. Британците са им посветили стотици вицове, за да изразят презрението си към тях.

Това са т.нар. "чав"-и. Думата е една от 1500-те, които заради широката неформална употреба на Острова бяха включени официално в Collins English Dictionary преди три години. Кратката дефиниция за "чав" там е: "млад човек от работническата класа, който носи небрежни спортни дрехи" с уговорката, че терминът е унизителен. Колко ли труд обаче полага индивид, който разчита на държавни помощи и дребни кражби, за да преживее? Всъщност определението за тази разрастваща се обществена група е далеч по-всеобхватно. Американският еквивалент е



white trash - или "бял боклук",



а Шотландия си има ned (non-educated delinquent), "необразован нарушител"

Няма категорични данни кога и защо групата е получила точно това име. Произходът й е социален и трябва да се търси в кварталите на британските градове, за чиито жители са характерни ниското образование, ниските заплати, ниските страсти и ниските критерии към живота. В течение на десетилетия при специфични условия там кристализира особен тип субкултура. Тя притежава всичко необходимо, за да позволи на чавите да се открояват от "обикновените" британци.

Модата прави чавите особено разпознаваеми. Блузи с качулки, закривени настрани бейзболни шапки в характерно каре "Бърбъри", анцузи от известни спортни марки, чиито крачоли често пъхат в извадените навън бели чорапи. По вратовете им висят тежки, но фалшиви бижута. На тях често са изписани кратки имена, като Кев например. Предпочитанията им за музика се свеждат до рапа сред момчетата и актуалните денс и поп хитове сред момичетата, известни още като чавети. Опънатата назад коса и късата пола са запазената им марка. Обиците им са толкова големи, че на тях може да кацне папагал.

Зад този привиден колорит обаче се крият антисоциални модели на поведение. На първо място, това са хулиганските прояви. Чавите нямат афинитет към училището, разполагат с много свободно време и предпочитат да се шляят на групи, обикновено под въздействието на алкохол. Това се случва по всяко време на денонощието. През последните години във Великобритания се забелязва тревожен скок в престъпленията в централните части на градовете. Медиите изобилстват с истории за пияни младежи с познатите блузи с качулки, които се забавляват, като рушат обществената собственост,



тероризират мирните граждани



и правят градовете недотам сигурно място

Неотдавна самата вътрешна министърка Джаки Смит направи шокиращото признание, че не се чувства в безопасност нощем по лондонските улици. Просто защото се притеснява да не попадне на пътя на поредната вършееща банда. В опит да се справи с хулиганството британското правителство предвижда първото от 1997 г. насам увеличение на акциза за подобни стоки. Специални занятия пък ще предупреждават децата за вредното влияние на алкохола още от 4-годишна възраст. Последните правителствени доклади сочат, че средно 40 пожарникарски екипа биват замеряни с камъни от "агресивни младежи" всяка седмица при изпълнение на задълженията им. Жертва на хулиганите са дори и погребални процесии. Забавленията на чавите стават все по-разнообразни и опасни, а вече пищят цели квартали, в които се строят общински жилища за "социално чувствителни" групи. За благодарност местните власти си патят от тях до такава степен, че приеха планове за скорострелното изхвърляне на наематели, които се държат непристойно. Бившият премиер Тони Блеър пък си позволи открито да обвини влиянието на "черната хип-хоп култура" за повишения брой престъпления с употребата на нож, а експерти по социалните въпроси обявиха, че младите британци са склонни да героизират антиобществените прояви.

Характерна тяхна черта е и ранният полов живот. По тази причина



чаветите забременяват още на 15 години,



тъй като контрацептивите за тях са досадна подробност. В този ред на мисли не е никак случайно, че Великобритания е първа в Западна Европа по брой бременни тийнейджърки. Това неизбежно смъква възрастовата разлика между поколенията. За трайното настаняване на феномена говорят многото популярни вицове. "Как се нарича 30-годишно чав момиче? - Баба!" Безразборният секс означава, че тийнейджърката рядко знае кой всъщност е баща на детето й. Това обаче едва ли има толкова голямо морално значение, след като бебето е гаранция за общинско жилище на символичен наем и детски надбавки. Средствата се увеличават с всяко новородено. Този начин на живот обхваща все повече британски поданици. Лошите държавни политики на поредица правителства всъщност помагат на чав-културата не само да се възпроизвежда между генерациите, но и да се увеличава количествено. Кой би се трудил, ако може да живее на помощи? Всъщност една от интерпретациите за произхода на думата "чав" е абревиатура от Council Housing and Vulgar - "настанен в общинско жилище и вулгарен".

Подобна философия изповядват вече милиони островитяни, които не намират мотивация да се образоват, да работят и да имат принос към добруването на обществото. Смятаният за нормален път от училище към успешна професия в здрава семейна среда се заменя с консуматорска нагласа към живота за сметка на редовните данъкоплатци. Мнозина на Острова се гневят, че вместо да създава съвестни граждани, властта насърчава паразитизма. Последиците се оказаха толкова катастрофални, че дори управляващите лейбъристи преминаха от тревожните констатации към конкретните действия. Съветник на социалния министър изготви план за реформа на социалната политика и осигуряването. Промените са най-големите от Втората световна война насам и говорят красноречиво за мащаба на последствията от "унаследената липса на добър пример" сред все повече британци. Реформата цели преди всичко



броят на получаващите държавна подкрепа



да се намали с бързи темпове със стимули за частните работодатели. Властите са решени да орязват помощите на онези, които отказват да съдействат на социалните органи и не се явяват на интервюта за работа. И има защо. Генералният директор на Британската търговска камара Дейвид Фрост коментира, че "растящата култура на зависимост от държавните помощи" сред сънародниците му принуждава компаниите на Острова да наемат все повече източноевропейски имигранти. Официалните данни в това отношение са повече от тревожни - 9/10 от новосъздадените работни места миналата година са отишли в ръцете на пришълци. И как иначе, след като са са преселили на Острова, за да работят?

Отишла ли си е добрата стара Великобритания безвъзвратно, отстъпвайки място на млади поколения хулигани и социални паразити? Търпението на честните хора там, изглежда, се изчерпва. Според доклад на Службата по национална статистика от 2007 г. на всеки три минути британец напуска родината си завинаги. Главната причина е прозаична - липса на сигурност. Дали ситуацията ще се промени, зависи само от твърдата ръка на властта.