Гладът за кадри у нас вече стана пословичен. 2008-а дори бе обявена за годината, която ще бъде белязана от тотална липса на работна ръка и в която, щем не щем, ще започнем да внасяме чужди работници - от Китай, Виетнам и откъде ли не.
Недостиг действително има - както на нискоквалифицирани работници, така и на служители с много висока квалификация, показват справките на работодателите. Особено остър е проблемът в строителството, някои сфери на производството, в туризма. В същото време обаче в България все още има огромен брой безработни и не всички те са необразовани. От 273 000 официално регистрирани в бюрата по труда около 104 000 са със средно и висше образование. По неофициални данни обаче допълнително има поне още толкова безработни, които са извън регистрите.
По данни на Надя Василева, управляващ директор на агенцията за подбор на персонал "Мен пауър", в страната ни има 182 000 души, които не търсят подходящо работно място, просто защото се страхуват от самия процес на търсене на работа. "Някои от тях страдат от липса на самочувствие и не вярват, че могат изобщо да бъдат избрани и предпочетени от даден работодател. Други пък смятат, че обучението им не е достатъчно, което невинаги е така", обяснява Василева. Според нея огромният недостиг на кадри се дължи на това, че трудът у нас е сред най-ниско платените в Европа, а от друга страна - че сме държава с много бързи темпове на застаряване на населението. Експертите очакват гладът за работна ръка да се изостри още, особено във връзка с предстоящите големи проекти в страната ни, заради което ще се наложи да внесем чужди работници. Същевременно обаче Василева е на мнение, че можем да задоволим отчасти масовия недостиг, ако използваме пълноценно ресурсите си.
"Потенциал имаме, но просто той не се използва, тъй като трудовият ни пазар не е гъвкав", казва Василева. Според нея един от начините да се облекчи острият дефицит е работодателите да се възползват от възможностите, които им дава временната заетост. Освен че би решила отчасти недостига в някои фирми, този тип заетост би помогнала и на т.нар. "обезкуражени", които дори не смеят да започнат да търсят работа. "Те ще започнат лека полека да трупат знания и опит и да придобиват самочувствие, много по-добре е да работят няколко месеца, отколкото да стоят вкъщи и да получават социални помощи", споделя Василева. Според нея бизнесът действително трябва да се замисли за този вариант. "Ако преди за едно работно място имаше 10 кандидати, сега за десет работни места има един кандидат", казва тя. А по всичко изглежда, че тенденцията "кандидатът диктува правилата", ще продължи и в бъдеще.
Гладът за работна ръка НЕ СТАНА пословичен от вчера и от самосебе си. Той беше подготвен по сценарии, методично обезпечен от цялата държавна машина, с десетки фирми износителки на специалисти и мощната подкрепа на медийте. Достатъчно е да разгърнем кой да е вестник и да видим стотиците предложения за работа в чужбина. Стигна се до парадоксалните обяви за търсене на медицински сестри и учители за Щатите, овчари за Австралия и въобще на всичко, което е годно за работа. Нашите студенти отиват в чужбина за да не се завърнат никога, защото разликата в заплатите няма да го допусне.
Сега се налагало да внасяме кадри от всякъде, с което се прави плануваната ПОДМЯНА на населението. И някой пак ще каже лъжат ни Господа, ама ние не се усещаме. Срам и позор.
Само да добавя - не малка част от българите емигрират по НЕикономически причини, а как да го кажа...по чисто идеологически: ТЕ ОТКАЗВАТ ДА ЖИВЕЯТ В ТАЗИ СТРАНА - НЕ ИСКАТ. Не малка част е такава - аз емигрирам по тази причина. Освен, че аз не искам да живея тук, още повече не искам и децата ми да израстнат тук. Ще сме в другаде и отдалече ще се възхищаваме на "чудните български гласове" и на "чудно красивата ни природа". Казах!!!
3000 лв си ги заеш ката месец - чисто. Моя познат до там я докара, че им плаща като извънреден труд пътуването и връщането при уславие, че той им осигурява транспорт 
Ее-е-е-ех заварчик да бях 
