Чух, че Стоян Ганев щял да се връща в България и сериозно мислел дали да не се захване пак с политика. Чувам също, че в сметките на Иван Костов не влиза раздяла с политиката, дори се готви да оглави следващата листа на ДСБ в София за парламентарния вот, ако ще това да сложи точка на дългоочакваното дясно обединение. Чета и че един ляв депутат - Добромир Задгорски, се хваща на бас - следващият премиер пак ще е Сергей Станишев. Междувременно по медиите цъфна класация на 10-те хай дами на политическия елит.

Всичко това може да се синтезира в тези две изречения: "У нас излизането от политиката най-често



се схваща като неуспех и лична трагедия



Българските политици не напускат доброволно политиката по две главни причини - стандарт на живота и имунитет". Знаете ли кой е авторът им? Стоян Ганев. Яркият син трибун от началото на 90-те. Онзи, който имаше ключова роля в реденето на жълтите листи в първите дни на Симеон като партиен водач. Дясната ръка на царя за един кратък период от време. Човекът, който обяви НДСВ и Сакскобургготски за най-корумпираните в новата политическа история на страната. Пак този персонаж преди време обяви Бойко Борисов за човека, "който наистина иска да промени страната", а днес вече симпатизира на Яне Янев и неговата "Ред, законност и справедливост". И плете планове да сложи правителство, активно подкрепяно от САЩ, Великобритания, ЕС, НАТО, ЮНЕСКО, Световната банка и всички останали международни организации.

Не знам как ви звучи всичко това. Сигурно ще се намерят такива, дето ще зададат резонния въпрос: "А бе, що му обръщате внимание на тоя". Ако беше само "най-ваклото агънце на българската демокрация" (метафората, използвана от покойния бай Йосиф Петров), няма никакъв смисъл да се взема насериозно. Въпросът не е какво мисли отвъдокеанският професор по не знам какво си, а как този човек успява да влезе в медиите. Вярвайте ми, като нищо ще се върне и в политиката - може би с Яне, може би с друг, без значение кой. Ще говори като последна инстанция, ще дава интервюта и ще клати пръст към всички и сигурно пак някой ще му даде да реди листи.

Политиката тук се възприема като



занятие, в което всеки може да се пробва



Проблемът е да се докопаш до нея. Предлагат мислите си за "оправяне" на републиката. Някои смятат, че това е въпрос на 800 дни, други на личното им участие в процеса, трети търсят начини в Европа и къде ли още не.

Последните десни съглашателства показват ясно и недвусмислено, че култът към политика е издигнат на неподозирани висоти. Старите не щат да се оттеглят, младите не знаят как да се оправят в тая джунгла от интереси и интриги. Иван Костов ли е проблемът на дясното обединение? И той, но не само той. Ако го няма, ДСБ изпада под нулата проценти доверие. Ако остане, как да се примирят в СДС с човека, който хич не се замисли да разполови партията. Но и това не е толкова страшно. По-интересна е метаморфозата на този човек. Доскоро Командира не се колебаеше да заклеймява царското управление. В него бяха и Николай Свинаров, и Пламен Панайотов, и Лидия Шулева. Как така същите тези бивши управленци намериха път към сърцето на Костов, та с днешна дата вече не вижда дясното без тях? Как забрави, че ги отряза за участие във властта? Ами на принципа: няма непочтено занятие, ако трябва да се спасява кожата.

Спомнете си и как Бойко Борисов, уж между другото, обяви от далечно Чикаго, че води преговори с Костов. И как лидерът на ДСБ изобщо не го отрече. Проблем ли му е да намери допирателна със столичния кмет, предишен бодигард на Тато и главен секретар на МВР по времето на царя? Не, разбира се. Пък и ЕНП заличи моралните терзания на онези, които се колебаеха какъв е Бойко, като го призна за десен и полезен.



У нас непочтени коалиции - с лопата да ги ринеш



Бездоблестни към избирателите политици са си направо правило. Не е въпросът дали става дума за Костов, Станишев, царя, Бойко Борисов, Доган или някой друг. Важен е принципът, по който не искат да се пуснат от политиката. Искат властта. За какво ли? Казано е в ония две изречения на Стоян Ганев. Опозиционерството е най-подходящо да покажеш, че всичко ще се промени, ако влезеш във властта. А когато това се случи, всичко си тръгва по старому.

Затова не чакайте такъв гигантски компромис като въвеждането на повече мажоритарност при избора на депутати. Няма да се случи, не го иска нито мнозинството, нито опозицията. Защото ще развали партийния принцип при подбора и току-виж се промъкне някой неподходящ. Не че той няма да се изучи бързо как да оцелява. Не чакайте и закони, които да спрат корупцията, колкото и гръмогласно да се говори за тях. Досега никой не е показал, че декларираното желание съвпада с реалните му действия. Костов ли не знае, царят ли, или влъхвите около Станишев. Само погледнете какво се случи с прословутия закон за конфликт на интереси. Три месеца след като го гласува тройната коалиция потърси спасение в промените му и така го пренаписа, че го изпразни от съдържание. За лъжа в декларациите отговорност няма да се търси - спете спокойно. Ще продължаваме да сме на хранилката в бордовете, защото кой работи за без пари. Ако питате идеолога на промените Татяна Дончева - тази поборничка за справедливост ще ви обясни, че е неработещ. Естествено, въпросът е за кого.

Така че проблемът не е в Костов или в някой друг, а в това, че спасение не дебне отникъде. Защото политиката отдавна е за лично ползване, не в полза на обществото.