В месеците преди избори на някои обекти им се отваря голям късмет да ги откриват. В Малко Търново например още помнят как един пазар го откриваха два пъти. Веднъж церемонията проведе кметът им, а подир някой и друг месец, преди местния вот, лента ряза и държавният глава Георги Първанов, дошъл да даде едно рамо на съпартиеца си. Към днешна дата пазарът е обезлюден, както и самото гранично градче, но пък колко хубава работа свърши в рамките на предизборната кампания. Цяла поредица от подобни мили тържества споходи и бургаското пристанище. Там бяха изградени разни нови разширения. Понеже това се случи пак около едни избори, ги откриваха три пъти. Първо това стори Симеон Сакскобургготски, още като премиер, после намина и Николай Василев - като негов транспортен министър, а най-накрая, за да затвърди, лента ряза и наследникът му Петър Мутафчиев.

Сега очевидно



щастието е споходило един обикновен водоем



край Созопол. Съоръжението бе открито още преди близо месец от местни чиновници. Само че в почивните дни изненадващ рейд в района направиха премиерът Сергей Станишев и регионалният министър Асен Гагаузов. Та спешно трябваше да им се издири подобаващ обект, край който хем да ги снимат, хем и да е нещо като доказателство за изградената от тройната коалиция могъща и процъфтяваща държава. А и още от времената на Тато има традиция голям политик да не ходи в провинцията просто ей така, без да пререже лентата на някоя нова придобивка. Затова се наложи в неделя водоема да го откриват пак. Още повече, че той се оказа свързващо звено точно между Тато и новите времена. След като щракна с ножицата, Станишев разясни, че решението за построяването му било взето от съответните партийни комитети още през 60-те години на миналия век. Но ето на, чак сега, под мъдрото ръководство на тройната коалиция дошъл и неговия ред. Тъй като до изборите остават доста дни, а около Бургас друго за откриване комай няма, водоемът може да свърши още много полезна работа.



Разходката на Станишев до морето



бе вмъкната в последния момент в програмата от цяла плеяда посещения из страната на червени управници. Това е част от новата, а всъщност поредна стратегия на БСП за сближаване между властта и народните маси. Тя предвижда управляващите да слязат при избирателите и да ги запознаят с големите успехи, постигнати в последните четири години. Кой знае защо обаче почти навсякъде бяха засилени все заместник-министри и обикновени чиновници. Единствено Бургас бе зарадван с нещо по-така. Градът бе отреден на социалния министър Емилия Масларова и на зам.-председателя на БСП Румен Овчаров. Но седмица преди двамата да дефилират се разбра, че акцията им ще бъде подплатена и с премиерска такава. Наместо обаче да подсили ефекта, Станишев, без да иска, постигна точно обратния резултат. Рейдът на червените в Бургас остана в сянката на един инфаркт.

В неделя премиерът трябваше да представи и пред бургаските читатели книгата си "Защото сме социалисти". Сам той рокер и привърженик на всякакви младежки дръзновения, точно под заглавието е поставил главата на Георги Димитров, но край нея радостно се мъдрят и тези на други двама изтъкнати социалисти - Джон Ленън и Стинг. Рокери край залата нямаше. Затова пък половин час преди срещата аулата на Бургаския свободен университет вече бе пълна с поклонници поне на единия от тези тримата, курдисани на корицата.



Баби и дядовци се суетяха пред входа,



някои даже си купиха книгата и с трепет зачакаха момента, когато другарят Станишев ще им даде автограф. Премиерът дойде. Поздрави другарките и другарите. Успя да каже, че за 3 години и половина БСП е изпълнила преобладаващата част от всичките си обещания, а България е постигнала такъв растеж, какъвто не е виждала от 1989 година. И в този момент бе принуден да спре с оптимистичното си изложение, защото видя как електоратът се топи пред очите му. Един от присъстващите в залата получи инфаркт, а по-късно лекарите констатираха смъртта му.

На следващия ден драматичната случка бе основната тема за разговор между социалистите в Бургас. Когато дойде ред на Масларова и Овчаров да радват актива, двамата бяха посрещнати почти на нож от собствените им избиратели. Залата вече не бе така пълна, а зрителите тихо споделяха помежду си за високо кръвно, инфаркти и всякакви други болежки. В самото начало водещият ги призова с минута мълчание да отдадат почит на починалия си другар. А малко по-късно един от присъстващите не се сдържа, направо грабна микрофона и гласно посочи основния проблем пред червените маси:



"инфарктите ни покосяват като мухи, а вие нищо не правите"



Той каза, че наместо да редят положителни доклади, от БСП трябва да изградят една кардиоклиника, в която безплатно да се лекуват избирателите й. Защото даже една инвазивна терапия на сърцето струва 2000 лева, които никой възрастен човек не може да плати.

Овчаров обаче охлади ентусиазма му. Той отсече, че не може болниците да се увеличават "с 300 на година" и дори леко му се скара. "Не правим нищо? Кое нищо не правим? Не искаме да ни кажете "браво", ама поне някакво елементарно задоволство може да изразите. Я си погледнете фишовете отпреди 4 години и сега, да видите как пенсиите ви са се увеличили с 60%!"

Масларова обясни, че пенсионерите вече живеят къде-къде по-охолно от времето на НДСВ, а за периода на Костов въобще и дума не може да става. Тя посочи, че средната пенсия от 134 лева при Кобурга сега се е повишила на рекордните 247 лева. Пък и като се вдигне таванът, едни щастливи пенсионери щели да могат да получават даже и по 700 лева. Тук обаче залата зашумя недоволно и соцминистърът се поправи, че такива пенсии щели да взимат всъщност само 17 000 души, и то в Мадан и още един-два миньорски града.

Възрастна жена, на границата на инфаркта, почти се развика на Масларова, че говори глупости, понеже тя въобще



не усещала нищо от този хубав пенсионерски живот,



описан току-що. Заедно с добавката от починалия си съпруг получавала всичко на всичко 160 лева пенсия, от които 80 веднага отивали за лекарства. "И как да живея аз с тези 80?", попита старицата. Но и Масларова на свой ред й се скара. "160 лева сигурно са малко, но това са си 160 лева, които една жена получава гарантирано всеки месец. А как живее едно семейство с две деца, което взима 680 лв.? Нали се сещате, че не можем да даваме пари за починал съпруг до безкрай!? Даваме толкова, колкото има в държавната хазна", отсече сърдито министърът.

Една майка се възмути, че не получавала необходимите помощи за отглеждането на детето си и попита кога най-сетне БСП ще започне да отделя достатъчно средства, както е по белия свят. Това направо преля чашата на търпението у Масларова и тя изригна:



"Не ми говорете фантасмагории



Ами идете в Испания или в САЩ да видите какво получават. Давали памперси на новородено... Да, дават - и това е. А ние даваме 200 лева и после даваме още. Ама не можем да даваме до безкрай. Ние трябва да решим - или само за пенсионерите, или за болните. Не можем наведнъж. Един по един!"

Извън тези негативни емоции Масларова остави впечатление, че за самата нея животът сигурно е безметежен, понеже тази дума й е станала паразитна в речника. За има-няма и пет минути тя я употребява поне дузина пъти в най-противоречив контекст. Нарече "безметежно" положението с безработицата в Бургас. Сетне даде да се разбере, че е свършило вече времето на социализма, а с него и на "безметежните помощи, които хората бяха свикнали да получават". После насочи вниманието си и към детските градини, които за последните 20 години били "безметежно разрушени".

Накрая Овчаров обобщи: "БСП има морално задължение да продължи да управлява страната. А на Станишев му се полага втори премиерски мандат, защото изпълнихме 99% от обещанията си".