Вечеряхме четиримата - Капитан Боб, Уилфред, едно от двете момчета на Капитан Боб и аз. Боб (Робърт Максуел) и Уилфред Бърчет потънаха в разговор. Момчето и аз останахме като безмълвни паметници на пренебрегнатите сътрапезници. Момчето се прозя. Прозявките, ако сте забелязали, са заразителни; прозях се и аз. Момчето и аз се разсмяхме. То ме запита за какво мисля.
- За демона на Максуел.
- Татко е Максуел. Аз съм Максуел. Нямаме демон.
- Онзи с демона е един друг Максуел.
- Разкажи за демона.
- Той искал да излъже термодинамиката.
- И после?
- Не помня.
- Ти за нищо не ставаш - каза момчето. - И на мен ми казват, че съм good for nothing - побърза да ме успокои, защото беше добро момче. - Играеш ли поло? Скуош?
- Не.
- Яхтинг?
Почувствах се в познати води, но сгреших. Момчето нямаше предвид гнилите ветроходки от тогавашния клас "Пират", а плаващите дворци на милиардерите, които бях виждал на картинка. Наближаваше денят, в който медиите щяха да гръмнат, че капитан Боб бил уж паднал от яхтата си и се бил удавил, но това щеше да стане след години. Това, което Уилфред знаеше или ми каза, че знае за Максуел, бе, че той е наричан "цар на България", понеже оперира с подкрепата както на Тодор Живков, така и на Андрей Луканов, независимо от подозрителността между тях двамата.
Момчето попита вярно ли е, че българите сме били фашисти, а после сме станали комунисти. Така му бил казал баща му. Казах, че да, така е. Щях да му кажа, че и демократи ще станем, но тогава не знаех, че ще станем демократи.
- Чух вашата песен... дето една река шуми.
- "Шуми Марица" - подсказах му.
- Хубава е. Тя е като марша на SS.
Сега маршът на SS е в YouTube (Spongebob as Nazi soldier parody).
Приликата между двата марша ми я обясни по-късно Петър Увалиев. Писа ми от Лондон: щял да дойде; хайде да се запознаем; кани ме на обяд в "България". Там той ми разказа, че двете песни произхождат от по-стара песен, в която се пеело как всички момичета излизали на прозорците да гледат ескадрона на напетите хусари.
Момчето на Капитан Боб хем беше против фашистите, хем харесваше есесовците. От Уилфред разбрах защо. Робърт Максуел (Капитан Боб - Robert Maxwell) се родил в еврейско семейство в градчето Слатинске Доли. То било в Чехословакия. Сега е част от Солотвино, Украйна. През 1939 там влезли унгарските фашисти. През 1940 17-годишният Ян Хох избягал, добрал се до Англия и се преименувал на Робърт Максуел. През 1944, преди да побегнат пред настъпващата Червена армия, унгарците избили семейството на Боб заедно с останалите евреи. Междувременно Боб се записал редник в британската армия, дебаркирал в Нормандия и щял да стигне до Берлин, ако Червената армия не беше изпреварила англоамериканците. Англичаните оценили храбростта на Боб, умението му да говори европейски езици, дали му чин капитан и ордена Military Cross. След войната го направили цензор на вестникарските издания в окупираната Западна Германия. Боб купил на безценица Springer Verlag и PPL (Pergamon Press Limited). После Капитан Боб и другият медиен император (Рупърт Мърдок) се сджафкаха кой да купи News of the World. После Капитан Боб купи The Daily Mirror, Sunday Mirror, Sunday Mail, Collier books, Berlitz language schools, контролния пакет от MTV. После той купи Oxford United Football Club и през 1986 го изведе той да вземе Тhe League Cup, но през 1984 той се опита да лапне Manchester United и не сполучи.
Ала Капитан Боб не се даваше, оплете и Майка Тереза: той да й дава пари за благотворителност, тя да му благодари публично и така да му създава ореол на благодетел. И тя, горкичката женица, му благодареше. Виждал я бях в Калкута тази старица; тя беше едно дребосъче, но каква себеотдаденост! Яд ме беше на Капитан Боб, че я оплете в мрежите си.
На връщане към тъжната кръчма и Уилфред го беше яд. Капитан Боб поискал и него да оплете в мрежите си. Казал му, че ще уреди Канети да посети България, стига Уилфред да направи две неща. Първо - да не праща повече дописки на вестниците от медийната империя на Рупърт Мърдок. Второ - да не праща повече дописки на вестниците, които не са нито от едната, нито от другата медийна империя. Що се отнася до вестниците в СССР, България и останалите страни от нашия блок, Капитан Боб не възразявал те да публикуват Уилфред, затова той не искал от Уилфред ексклузивни права, но ако Уилфред се съгласял да му даде ексклузивни права, той, Капитан Боб, щял да осигури на Уилфред трибуна в още повече вестници.
Когато над тъжната кръчма се разсъмна, Змарайда ме повика да се кача на смокинята и да пускам смокините в престилката й.
- Ама, лельо Змаро, зелени са - казах аз.
- Ти ли се ме уцис мене - сопна ми се тя.
Като ще вариш сладко от смокини, трябвало да ги береш зелени и рано сутрин.
Аз се изкатерих на един клон, пуснах в престилката й една смокиня и когато понечих да пусна втората, клонът се откърши и аз тупнах на земята. Уилфред се разсмя и му се оправи настроението. Леля Змарайда каза:
- Дзимо, Дзимо-о-о.. Ти за нисто не ставас.
- Good for nothing - преведе без моя помощ Уилфред и пак се разсмя.
(Следва)
