|
Иван Сунгарски е роден в София през 1946 г. в семейството на православен свещеник. Следва строително инженерство и се посвещава на автомобилите. Бивш депутат от ОДС. В 38-то НС беше председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите, а в сегашното е експерт към екипа на председателя на комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите. Областен председател на СДС-Софийска област за трети мандат.
Женен, има син и дъщеря.
----------
- Г-н Сунгарски, познавате ли отблизо Неврокопския митрополит дядо Натанаил и как ще коментирате обвиненията на разколниците, че той е морален подбудител за убийството на отец Стефан Камберов?
- По стечение на обстоятелствата познавам Неврокопския митрополит Натанаил от студентските му години, защото баща ми, докато беше жив, беше изповедник на Духовната академия. Не мога да приема това обвинение, защото дядо Натанаил е един дълбоко вярващ човек. Същевременно той е бил винаги сред най-непримиримите участници в борбите в защита на дядо Максим, бидейки фундаментално привързан към канона. Никога не е бил комунист, никога не е колаборирал с комунистите. Аз познавам и семейството, и семейната му история - между другото, баща му е бивш лагерист. Той никога не прие позицията на СДС по този въпрос, именно защото тя нарушаваше канона. Не мога да приема, че един архиерей може да бъде морален подбудител за убийство.
Убеден съм, че дядо Натанаил дълбоко страда за смъртта на събрата си - защото независимо от принадлежността към единия или другия синод, отец Стефан е човек, отдал живота си в служба на Бога.
- Вие вече цяло десетилетие наблюдавате отблизо разкола в Българската православна църква. Какво е мнението ви по повод споровете за легитимността на дядо Максим?
- Присъствах заедно с баща ми при въвеждането на дядо Максим в патриаршеско достойнство през 1971 г., където той като свещеник взе участие. Така или иначе, аз съм жив свидетел на богослужебния акт на интронизацията на патриарх Максим. Бих направил аналогия между този акт и номинирането на един народен представител за такъв. Със самия акт на обявяване на избора от Централната избирателна комисия не се става народен представител.
-----------
Фактически народен представител се става след заклеване пред конституцията на България в една сравнително тържествена процедура в самото Народно събрание. Подобен е и смисълът на процедурата при интронизирането на патриарха. Т.е. имаме един чисто богослужебен акт, което се полага на съответното духовно лице при встъпването му в длъжността, и това е тайнство, което легитимира пред Бога и обществото сана на дядо Максим.
-----------
- Има ли или няма в крайна сметка СДС вина за разкола?
- СДС има определено участие в създаването на конфликта - имам предвид тогавашния политически водач на Християнския съюз "Спасение" - пълноправен участник в коалицията СДС - Христофор Събев, който доста спонтанно и доста бурно постави въпроси, които наистина трябваше да бъдат поставени. Защото обществото чакаше от църквата и все още чака отговорите на тези въпроси. Става въпрос за липсата на каквато и да е нагласа във висшия клир по време на комунистическия период да отстоява с необходимата твърдост православието, особено при съпоставка със статута на църквата в други комунистически държави, имам предвид Румъния и Югославия. Там значимостта на институцията беше далеч по-добре защитена.
Вторият въпрос, на който църквата трябваше задължително да даде отговор и покаяние пред Бога и българския народ, бе половинвековното й безмълвие пред невинно дадените жертви от страна на духовенството в процеса на комунизация на страната. Видяхме какво направи католическата църква по отношение на далеч по-малкото по брой духовници, станали жертви в името Божие през този период.
-----------
Над 70 души са убитите православни свещеници, в това число и висши клирици... А репресираните са вероятно хиляди. Може би няма нито един истински духовник, който да не е пострадал през атеистичния период. Считам, че съм достоверен източник по този въпрос, защото като син на свещеник аз съм бил потърпевш от всички тези гонения.
----------
Разбира се, към баща ми имаше специално отношение, предвид неговата пастирска мисия в двореца като възпитател на невръстните тогава Симеон II и Мария-Луиза. В завещанието на екзарх Стефан дори е отбелязано, че баща ми заради това си служение е бил "набелязан за изчезване", това е използваният израз от екзарха. Тогава дядо Стефан, както е отбелязал в завещанието си, е ходил лично при Георги Димитров като министър-председател, за да измоли живота на баща ми. В противен случай е трябвало да бъде убит. Можете да си представите за какво става дума. Църквата трябваше да отговори на всичко това пред обществото, трябваше да извърши едно покаяние пред Бога за поведението си, което далеч не се припокриваше с мисията й в периода на атеизма. Трябваше да отдаде дължимото на своите мъченици. Ако тези неща бяха направени своевременно, конфликт нямаше да възникне.
- СДС се опитваше да вмени на висшия клир вина за колаборация с комунистите, постъпвайки обаче по същия начин като тях - опитвайки се с грубо вмешателство в църковните дела да постигне своите цели...
- За съжаление, може да се правят такива паралели. Използвани бяха почти същите методи за намеса. Имам предвид обаче и друго. Когато говорим за СДС, на тази позиция бяха далеч не всички симпатизанти на СДС. Истински вярващите, зачитащите канона и правилата на църквата никога не приеха тази позиция на СДС.
- Бихте ли посочил по-известни имена на такива седесари?
- От етичност не бих споменал имена. Може би единственото име, което мога спокойно да спомена, е собственото си име - защото аз съм отстоявал тази позиция, но за съжаление бях в малцинство. Мен по-скоро ме вълнува друго - защо, след като получихме достатъчно ясни, чисто канонични сигнали отвън, от сродните православни църкви, не се вслушахме в тези мнения, особено след провеждането на Всеправославния събор, където за пръв път вселенският и руският патриарх бяха на една позиция и се постигна съгласие. Сетне изведнъж като че ли всичко това се забрави и се почна отначало.
Имал съм много срещи и с двете страни като председател на комисията по вероизповеданията. По моя инициатива се състояха многобройни контакти между спорещите страни на различни нива. За съжаление, и двете страни проявяваха до голяма степен неотстъпчивост и несговорчивост. Ако трябва да бъдем коректни, твърдостта е съизмерима.
------------
Имам не по-малко от 4-5 срещи лично с патриарх Максим. Говорили сме си много задълбочено. Имаше някои възможности, но той не прие нито една от тях. Една от тях можеше до голяма степен да тушира разкола - ставаше дума да си запази патриаршеското достойнство, но да се оттегли от активно ръководство на църквата, оставяйки наместник, който да се занимава с практическите дела.
-----------
Това също не се прие. В църквата без покаяние опрощение и помирение не се постига. Основното качество за всеки православен е смирението и покаянието, за да може да разчита на Божията милост.
- Може ли да се каже така: докато сте заемали поста шеф на комисията по вероизповеданията, сърцето ви е теглило към каноничния синод на дядо Максим; от друга страна, политическите ви симпатии са ви принуждавали да се съобразявате с претенциите и на другия синод. Как решавахте в себе си този конфликт?
- Аз съм вярващ християнин. Така съм роден, така съм възпитан. Детството ми е минало в църквата. Достатъчно дълго съм живял в църквата, за да знам кое е правилно и кое - не от доктринална за православието гледна точка. Така че за себе си не съм имал въпросителни относно легитимността на дядо Максим. Не става въпрос за симпатии или за сърдечни пориви.
- А защо не предприехте по-драстични ходове тогава, за да анулирате домогванията на алтернативния синод и на кръга около Инокентий?
- Такова нещо, според мен, е присвояване на права, които един народен представител няма.
------------
Аз съм от хората, които винаги са твърдяли, че църквата сама трябва да реши проблемите си и намесата на политиците, ако не усложнява, то не помага за решаването им. Аз съм се опитвал като християнин, като човек, който более за единството на църквата, да търся разбирателство на тази база, а не на базата на властовия ресурс.
-----------
Чувал съм от много наши членове и симпатизанти, имам предвид тези, за които казах, че са дълбоко религиозни и вярващи, че поведението на политическата сила СДС към църквата не е адекватно. Чисто соцологически погледнато, тази позиция носеше загуба на СДС.
- Каква разлика имаше в поведението на двама министър-председатели от СДС - Филип Димитров и Иван Костов, именно по отношение на тези въпроси? Така или иначе исторически разколът се свързва с управлението на Филип Димитров.
- Отношението им към този въпрос беше свързано с каузата на оглавяваната от тях политическа сила към дадения момент. По времето на Филип каузата на СДС беше антикомунизмът. Филип стоеше на позициите, че църквата трябва да се декомунизира.
По времето на Костов каузата на СДС вече беше европейската и евроатлантическа ориентация, в това число и плътното ориентиране на СДС като християндемократическа и народна партия. От тази гледна точка, позицията на Иван беше - църквата трява да намери решение сама, ние няма да се намесваме в конфликта.
В промяната на позицията на СДС е закодирано едно политическо съзряване на организацията. СДС израстна. Една европейска народна партия, за каквато е призната СДС, трябва да има отлични отношения с Българската православна църква.
- СДС направи по отношение на църковния въпрос крачка към разкаянието, но не цялата крачка. Мога ли да ви призова към едно лично усилие, за да помогнете на СДС - тоест вие да признаете какъв е вашият грях по отношение на продължаващия и досега разкол в БПЦ?
- При всички случаи аз не съм направил достатъчно, поне за времето, когато това е било мой ресор, да убедя колегите си, че това поведение е грешка; че добрите отношения с църквата са част от нашата християндемократическа идеология. Мога само да вметна, че прави чест на Надежда Михайлова, която само от няколко месеца е председател на партията, но има смелостта, отговорността и почтеността да вземе това решение и по този начин да поеме и част от вината.