Парламентът излезе във ваканция. Дори и ветото на президента върху закона за опазване на околната среда не може да я помрачи. Шефът на комисията по околната среда реши, че депутатите ще обърнат внимание на президентските забележки наесен.

За разлика от миналата година, когато народните ни представители се измъкнаха на море, без да приемат нито един закон, сега се оттеглиха, след като отчетоха, че за последната си сесия - от началото на май до края на юли, са приели 45 закона, а други 40 законопроекта са гласувани на първо четене.

В интерес на истината през тази четвърта сесия парламентът наистина работи на по-големи обороти. През май депутатите приеха отчета си за миналата година, в който пишеше, че средната им работна заплата е 986.6 лв. и това като че ли ги стимулира да се трудят по-усърдно.

В НС влязоха законопроектите за МВР, за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, за приватизация и следприватизационен контрол, за подпомагане на земеделските производители, за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, за здравното осигуряване. В деловодството попаднаха Законът за мерките срещу финансирането на тероризма, за научните звания, за ордените и медалите. И още Законът за движението по пътищата, Законът за занаятите и т. н.

През последната сесия парламентът промени Закона за съдебната власт, като даде право на 1/5 от състава на ВСС да иска оставката на главния прокурор.

На закрито заседание в средата на юни НС ратифицира меморандума между София и Вашингтон за ликвидирането на ракетите СС-23. ДАМС стана министерство с промяна в закона за спорта. Беше приета нова енергийна стратегия. С промени в закона за МВР бе дадено право на полицаите да мобилизират при нужда автомобили и GSM-и. Парламентът забрани със закон танцуващите мечки.

В началото на юни след дебат за РВД стана ясно, че бившите министри Муравей Радев и Вилхелм Краус ще бъдат разследвани. Пак в началото на юни Ахмед Доган разкритикува финансовото министерство заради парите от еврофондовете.

На 10 юли Диляна Грозданова представи на парламентарните групи проект за нов избирателен закон, който бе сътворен от работна група, в която участват експерти, симпатизиращи на различни партии.

Почти през целия период се обсъждаха идеи за промени на конституцията.

Партиите в парламента продължиха да се занимават с вътрешните си проблеми, породени от регистрирането на НДСВ, националната конференция на СДС и конгреса на БСП.



За социалистите сесията започна със скандирания "Царят е гол"



и "Оставка" по време на първомайския митинг. Въпреки че започнаха кампании за възстановяването на бронзовите паметници на Георги Димитров в центъра на Кърджали и в Перник, или може би точно заради това, БСП влезе в последното тримесечие със загубите от частичните кметски избори в Русе и Благоевград.

В началото на юни се чуха призивите на Румен Овчаров за коалиция между БСП и НДСВ, но няколко дни по-късно 45-ият конгрес на БСП избра с 94.93% от гласовете Сергей Станишев за председател. Станишев пък поведе партията си по линия, отдалечаваща се от сегашната власт. На годишнината от парламентарните избори левите оцениха управлението на Симеон с двойка. Ръководството на БСП се видя с представителите на "Подкрепа" и заедно поразсъждаваха за необходимостта от радикални промени във властта. В същото време двама от членовете на Коалиция за България - социалдемократите Камов и Радоев, предложиха на Симеон Сакскобургготски да направи втори кабинет.



Новото ръководство на СДС укрепваше позициите



си през последните три месеца. За синия НИС този период стартира с обиколки от кампанията "СДС слуша България". В началото на май ръководство бе в Кърджали, Стара Загора и Сливен и затова не успя да се порадва заедно с Иван Костов за раждането на първото му внуче.

През май сините бяха забъркани от Едвин Сугарев в кратък конфликт - бившият посланик заяви, че преди година и половина експрезидентът Петър Стоянов е искал да маха Иван Костов и СДС да сформира коалиция с ДПС. По-късно Сугарев спря да приказва, а на 6 юни Петър Стоянов се срещна в централата на СДС с Надежда Михайлова - и тази история

бе замазана.

Но последва нова драма. В средата на май неизвестни пребиха издателката на "Демокрация" Теодора Халачева, а два месеца по-късно Надежда Михайлова и Иван Костов спряха вестника. На 4 юли ИПК "Родина" повдига обвинение срещу издателство "Демокрация" за умишлен фалит.

Трети спор в СДС кипна около съдебния закон. Парламентарната група на сините депутати първо реши да гласува "против" закона, после НИС й препоръча да преразгледа позицията си, а най-накрая депутатите съвсем се разцепиха по оста "Филчев".

В началото на юни - нова беда - Денис Ершов заведе дело за клевета срещу шефката на СДС Надежда Михайлова. Искът е за 1 евро, а на 27 септември лидерката сигурно ще застане лично пред съда.

В средата на юни имаше още една синя драма - СДС-София избра за свой шеф Евдокия Манева. Това моментално бе изтълкувано като удар срещу Надежда, но тя успя впоследствие да си върне столицата, като вкара в софийското партийно ръководство хора от екипа си.

На 4 юли СДС представи своите 24 радикални идеи за промяна на конституцията. Михайлова обсъди промените с президента и премиера, но пропусна да направи това с колегите си от БЗНС-НС - в резултат на което те рекоха, че одобряват само половината от предложенията.

Предпоследната акция на сините бе от 16 юли, когато Националният съвет на СДС поиска оставката на тримата вицепремиери и министър Калчев, а последната - на 25 юли, когато СДС призна църквата и нейния патриарх Максим.

Няколко пъти през тази сесия в парламента се говореше за



възможна коалиция между НДСВ и СДС



Слуховете бяха подхранвани от авторитетни издания като "Икономист интелиджънс юнит" и от изказвания на Стефан Софиянски.

СДС категорично отхвърляше подобна възможност. НДСВ - също.

Жълтите депутати обаче признаха, че младата им организация иска да отиде там, където е СДС - в Европейската народна партия. НДСВ реши това на Националния си съвет от 20 юли, когато Симеон Сакскобургготски трябваше да отчете първата година от управлението си. Той обаче рече: "Преходът, периодът на експерименти и конфронтация, свърши", и с това темата се приключи.



НДСВ бе раздирано от конфликти и през тази сесия



През май набедиха Борислав Цеков, че говорил срещу Пламен Панайотов в Силистра. Местни имали запис от изказване на Цеков. Последва драмата с областните управители, които били подслушвани и записвани. Логично се появиха депутати, които подчертаваха собствените си позиции и негодуваха от партията си. Например депутатката Анели Чобанова каза в Русе, че "липсва екипност и координация между депутатите и правителството". Нонка Матова продължи да воюва срещу Лучано, Емил Кошлуков демонстративно подкрепи СДС при съдебния закон - той бе човекът, който обясни, че с устава си НДСВ е заникъде.

Заради вътрешните конфликти НДСВ не успя да преодолее в края на сесията второто вето на президента - върху закона за биологичното разнообразие. Заради неразбирателство с коалиционния си партньор - ДПС, НДСВ не успя да излъчи министър на спорта.



Парламентът завърши сесията си така, както я започна - трудно и тромаво



Драмите с ветото на президента върху закона за биологичното разнообразие показаха, че е налице лоша политическа дисциплина в управляващата партия. Станаха ясни и трудностите около избора на Васил Иванов за министър на спорта, което нагледно доказа, че в парламентарното мнозинство има и лоша коалиционна дисциплина.

Въпреки усиленото законодателство парламентът би могъл да се включи в общата характеристика за действащата власт- "стабилизация на мизерията". Действията на парламента не раждат перспективата, че нещата в страната ще се оправят.

Народното събрание често изпадаше в ролята на подгласник на изпълнителната власт. Както всички депутати от мнозинството, в 38-ото НС чакаха какво ще каже Костов, така и мнозинството в 39-ото НС трепетно чака решенията на премиера Сакскобургготски. Едва напоследък броят на депутатските законопроекти надвиши броя на проектите, внесени от правителството.

Депутатите продължиха практиката да гласуват с чужди карти и да отсъстват често от пленарни заседания. Част от царските хора се заеха с това, което вършеха и колегите им от предните парламенти - кадруваха по места. Историята около областния управител на Шумен показа, че за доста народни избраници е по-важно кой ще бъде шеф на фабриката в град Х, отколкото кой законопроект ще бъде приоритетен.

Това, което най-много блести с отсъствието си, е реалната дискусия в пленарна зала. Чат-пат от опозицията се появяват подготвени оратори, но отсрещната страна избягва да влиза в диалог. Така че и малкото оратори ентусиасти увяхнаха.

Мнозинството си има мнение и рядко го обсъжда с по-опитната опозиция - класически пример за това стана ветото върху закона за биологичното разнообразие.