|
Според някои данни точното число е 82,6%. То ще надхвърли 97%, след като бъде продадена и Банка ДСК - последният оцелял засега държавен трезор. Намеренията на управляващите са това да се случи някъде в началото на идната година.
Вярно е, че има и оценки, според които чуждестранният дял в банковата ни система в момента е с десетина процента по-нисък. Това е заради многото офшорки, които държат дялове в трезорите. Предполага се, че зад част от тях стоят български физически и юридически лица. Дори да е така обаче, формално собствеността е на чужди фирми.
"Биохим", предпоследният "мохикан" сред българските държавни банки, на 26 юли стана собственост на най-голямата австрийска банка - Банк "Аустрия". Тя пък е част от групата на една от най-големите банки в Европа - немската Хипоферайсбанк (ХФБ). За четвъртата по големина банка у нас бяха платени 82.5 млн. евро. Планът на купувача е "Биохим" да се слее с дъщерната му банка у нас - "ХФБ България". На 31 юли
българската Комисия за защита на конкуренцията одобри сделката
и сливането на двете кредитни институции.
Сега се очаква същото решение и от страна на австрийските органи по банков надзор и антимонополните регулативни институции. Вероятно тези условия ще бъдат изпълнени в края на септември или началото на октомври, когато реално ще приключи самата сделка и 99,59% от акциите на "Биохим" ще престанат да бъдат български.
Банковата статистика сочи, че към края на март (откогато са последните данни) в страната ни са работели 36 банки. За български можем да приемем само 7 от тях, и то не изцяло.
След като продадем и ДСК, няма да има нито една българска банка от така наречената първа група. В нея влизат най-големите банки в страната - тези с балансово число над 800 млн. лв. Другите банки от тази група освен "Биохим" (след сливането с ХФБ) са Обединена българска банка (ОББ) и Булбанк. ОББ е с общо 99.9% чуждо участие - 89.9% на Национална банка на Гърция и 10% на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). 85.19% от Булбанк пък са собственост на "УниКредито Италиано". Участие тук имат още немският застраховател "Алианц" и италианската държавна агенция за предприятията в чужбина "Симест", както и Международната финансова корпорация, поделение на Световната банка. Статистиката на БНБ обаче отчита само собствениците с дял от 10% и повече процента (всички следващи данни са именно за акционери с такъв дял).
При банките от втора група,
с балансово число между 300 млн. и 800 млн. лв., положението не е по-различно. Всичките 6 кредитни институции, които попадат в тази група, са в ръцете на чуждестранни акционери. 80% от "БНП Париба" са притежание на "Банк насионал дьо Пари", 20% - на ЕБВР.
59% от капитала на Първа инвестиционна банка държат Европейска приватизационна и инвестиционна компания и ЕБВР. "Райфайзенбанк" е изцяло австрийска, а 86.24% от акциите на Българска пощенска банка са в ръцете на кипърската фирма "ALIKO/CEN Balkan Holdings Limited", зад която стоят гръцки и американски капитали. След като 97.95% от акциите на Експресбанк бяха купени от френската "Сосиете женерал", а 99.65% от Хебросбанк - от регистрираната на британския остров Ман "Ай Риджънт груп", - на практика не останаха български банки и от тази група.
При трезорите, попадащи в трета група (с балансово число между 100 млн. и 300 млн. лв.), положението все още се крепи. От 7-те банки в групата 2 са изцяло български - Общинска банка, 67% от която са собственост на Столична община, и Централна кооперативна банка, а една няма преобладаващо чуждо участие - Стопанска и инвестиционна банка. Българо-американска кредитна банка е 99.9% собственост на Българо-американски инвестиционен фонд. 85.35% от капитала на Евробанк се държат от "Еврокапитал-България". Търговска банка "България-инвест" е 79.26% собственост на "Алианц-България", която обаче е част от международния застрахователен лидер, така че едва ли би било уместно да я числим към банките с преобладаващо българско акционерно участие. Последната банка от тази група - Росексимбанк - няма акционерни участия, надвишаващи 10%.
В четвърта група влизат банките с балансово число до 100 млн. лв. Тук попадат 9 от кредитните институции. От тях изцяло българска е само една - Насърчителна банка - 99.995% от която са собственост на Министерство на финансите. Други 2 са с над 10% български акционери. В Нефтинвестбанк българското участие се държи от "Нафтекс петролеум България", "Петрол" и "ДЗИ-Общо застраховане". Втората банка с голямо българско акционерно участие е "Токуда кредит експрес банк". 33.34% от нейния капитал са в ръцете на застрахователната компания "Булстрад".
В последната 5-а група влизат клоновете на чужди банки в страната и в нея има 6 трезора - Алфа банка, Банка "Пиреос", Национална банка на Гърция, Те-дже Зираат Банкасъ, ИНГ Банк, Ситибанк.
Настроението сред управляващите след продажбата на "Биохим", особено на фона на двата неуспешни опита преди това и при определено добра цена, бе повече от празнично. Министърът на финансите и шеф на съвета на директорите на Банковата консолидационна компания Милен Велчев и изпълнителният директор на компанията Нели Кордовска се надпреварваха да обясняват, че постигнатата цена е израз на нарастващото доверие на чуждестранните инвеститори към вървящата напред и нагоре българска икономика. Защото без доверие в стабилността на пазара такава цена нямало как да се постигне.
Освен това
Банк "Аустрия" е сериозен стратегически инвеститор,
който ще даде своя принос в привличането на инвестиции, ще улесни кредитирането на малките и средни предприятия (по думите на изпълнителния й директор Герхард Ранда в деня на подписването на договора) и ще допринесе за стабилизирането на толкова проблематичната в не чак толкова далечното минало банкова система у нас.
Всичко това е вярно. Но покрай пукота на тапите от шампанско остана и горчивият привкус, че банковата ни система вече ще се управлява на практика изцяло отвън. Не че системата на валутен борд ни е оставила кой знае каква пролука за управление на собствените ни финанси, но все пак...
Липсата на големи български банки отразява и слабостта на родната икономика, и отсъствието на сериозен и градивен роден капитал. Прогнозата на финансиста Емил Хърсев например е, че за известно време България ще остане без свои банки. След това може би ще се създадат нови - когато индустрията ни е в състояние да си позволи да поддържа собствена банкова институция. В момента страната ни не може да си го позволи и затова банките ни отиват в ръцете на чужди инвеститори, което не значи нищо лошо, допълва той.
Мнението на експерта е, че появата на нова българска банка, изградена изцяло от частни акционери, които осъзнават потребността от сдружаване в една финансова институция, ще отбележи края на прехода към пазарно стопанство вътре. Неговите очаквания са в рамките на една-две години
България да остане практически без българско участие в банковия сектор
"Има, разбира се, българско банково участие в малките частни банки. Но, първо, то не е голямо и второ, след приватизацията на държавните банки ще се получат доста добри оферти и ще бъде продадено участието и в други по-малки финансови институции", твърди Хърсев.
Дали по този начин не се лишаваме от контрол върху собствената си икономика е по-скоро сантиментален въпрос. Засега далеч по-неприятен е фактът, че няма особени признаци за повишаване на кредитната активност на банките. Нито пък за сериозно нарастване на депозитите. Така че въпреки безспорната стабилизация в последните пет години банковата ни система очевидно ще трябва да се пребори и за връщането на доверието към себе си, и за реализирането на безспорния потенциал за ускорен растеж.
Иначе шампанското след евентуалната успешна продажба и на Банка ДСК ще ни горчи дълго време.
|