ГЕРБ бавно започна да убива Държавната агенция "Национална сигурност", след като разбра, че заради нея може да падне много бързо от власт. Намаляването на бюджета за агенцията, неглижирането на дейността й, фаворизирането на ГДБОП, обезглавяването на ръководството й са само част от очевидната тенденция от последните дни към натикване на ДАНС в ъгъла.

В началото на мандата след дълги колебания и противоречиви послания



ГЕРБ реши тържествено да не закрива структурата



Независимо че преди това Цветан Цветанов твърдеше, че тя работи като политическа полиция, че той самият е нейна жертва и го разработвали преди вота, въпреки че и тогава, и сега жена му е шеф на отдел в същата тази агенция. А премиерът Бойко Борисов обясняваше, че там се биели по коридорите и е цяло щастие, че не се гърмят. Но въпреки това Борисов и Цветанов отидоха тогава на крака при служителите на ДАНС, за да им съобщят, че службата остава. Борисов не спести хвалбите: "Мисля, че след днешния разговор съм оптимист. Видях в очите на хората заряд и желание да си изчистят името", "Контраразузнаването работи перфектно". Той дори даде картбланш ДАНС да работи и срещу фактори в ГЕРБ, като заяви, че ще "оцени най-високо" онзи служител на агенцията, който му донася разработка срещу действащи министри, зам.-министри и кметове на властта.

По това време и Цветанов разтвори торбата с обещанията: "ДАНС ще я има. За мен като вицепремиер и министър на вътрешните работи е много важно ДАНС да съществува, защото по този начин ще могат да подпомагат и дейността на МВР". И Борисов, и Цветанов бяха категорични, че трябва да има коректив на дейността на останалите структури от сектора за сигурност.

Истината обаче е, че в сектора за сигурност липсват контролни механизми. А това концентрира много власт, най-вече в МВР. Затова и управляващите бяха наясно, че ако посегнат на ДАНС, може да се чуят гласове на недоволство отвън. Както и обвинения в нова концентрация. Затова те опитаха по другия начин - да овладеят агенцията. Очевидно не успяха. Затова напоследък задействаха нов сценарий - за закриването и обезличаването на службата. Но го правят бавно и внимателно. С кадифени ръкавици. Беше ясно, че



премиерът няма да прости на агенцията,



че най-вероятно от нея изтекоха неговите бирени записи. От тях стана ясно, че проверка на митниците в пивоварната на покойния вече Мишо Бирата спира с личното му разпореждане. Както и че урежда на по-добра работа митничар, с когото рита топка. Не е изненада, че точно Борисов съобщи новината за напускането на зам.-шефа на ДАНС Иван Драшков. Пусна новината между другото, докато обясняваше как всеки ден си задава въпроса "Аз работя ли добре като премиер или не". Последва изненадващото: "И като установя, че нещо не е добре, сменям министри, сменям зам.-министри. Днес ще приема и оставката, която е депозирана и на зам.-председателя на ДАНС Драшков". Но категорично отказа да даде каквито и да е подробности защо си отива един от хората, които от години е на едно от най-възловите места в българските специални служби. И зад които в определени моменти са заставали едновременно ДПС, БСП, ДСБ, ГЕРБ и дори лично Борисов.

Самият Драшков лаконично коментира, че решението му е лично, но оставката не е продиктувана от скандали. Просто в края на годината изтича мандатът на сегашното ръководство на агенцията и това също било причина сам да поиска да бъде освободен. Той стана особено популярен, след като бе уволнен от ДАНС през октомври 2008 г. в разгара на скандала около сайта "Опасните" и подслушването на журналисти и политици в рамките на делото "Галерия". Тогава Драшков оглавяваше лагера в агенцията, който не бе съгласен с тогавашния шеф Петко Сертов и неговия приближен съветник Алексей Петров. И двата лагера се замеряха с взаимни обвинения за подслушване на журналисти и политици.

Отстраняването на Драшков бе съпътствано и от друг скандал, свързан с брат му - Петър Драшков, който бе за кратко дори задържан по случай за незаконно прехвърляне на общинска собственост в София, и то точно с подпис на тогавашния кмет Бойко Борисов. Последният и досега твърди, че парафът му е фалшив. Но не говори защо няма хванат или осъден за това. Пак тогава се появи и информацията, че 25-годишният син на Иван Драшков е собственик на жилищен комплекс с над 170 апартамента.

При отстраняването му направи силно впечатление, че Драшков бе защитаван едновременно от всички политически сили и дори от ГЕРБ, които тогава не бяха все още на власт. Лично Бойко Борисов се застъпваше за него. Мандатоносителят Доган пък обяви отстраняването на Драшков за тежък гаф. Все неща, които



подсказват повече за някакви зависимости,



отколкото за политическа или държавна подкрепа. Година след махането си Драшков се върна на работа в ДАНС, след като бе възстановен на поста от Върховния административен съд. И преди, и след завръщането си той отговаряше за контраразузнаването в ДАНС. Преди създаването на агенцията той бе шеф на Национална служба "Сигурност" към МВР. Драшков е работил и във Второ главно управление на ДС, чийто приемник е НСС, а и ДАНС. Със сигурност той може да се окаже много неудобен противник на ГЕРБ, защото знае прекалено много. Особено за Борисов и Цветанов.

Наскоро Татяна Дончева леко открехна портата с обяснението, че повторно напусналият зам.-шеф на ДАНС е един от последните, които знаят за какво става дума в тези институции. "Той не беше просто зам.-началник, той беше човекът, който посочва началниците", обясни тя. И като че ли с пълно основание. Още повече, че точно Дончева не може да бъде обвинена в любов към ДАНС или Драшков, след като те писаха декларации срещу нея, докато в предишния парламент депутатката ги проверяваше.

Когато се създаваше агенцията, бе определено натоварена с много надежди и очаквания. Дори бе наложена от тогавашния премиер Сергей Станишев, който заложи целия си авторитет, за да прокара идеята за т.нар. българско ФБР. На което обаче за разлика от американското не бяха дадени правомощията да разследва например. Нещо, което



още тогава правеше разликата огромна



В крайна сметка ДАНС, макар и със зор, бе създадена и бе приветствана и от САЩ, и от Еврокомисията. Дори се твърдеше, че експерти и от двете места участвали в избистряне на идеята и в реализирането й, а и в структурирането и първоначалната й дейност.

Но приповдигнатите очаквания свършиха някъде там. Защото почти веднага след това тайната структура, в която механично се вляха военното контраразузнаване, финансовото разузнаване и Национална служба "Сигурност" (т.нар. цивилно или политическо контраразузнаване), се овъргаля в такива кухненски проблеми, в политически и партийни скандали и се оплете в толкова организационни, кадрови и подзаконови кълчища, че наистина в един момент всеки можеше да се зачуди какъв е смисълът от нея. В крайна сметка обаче тя е единствената, която може да е някакъв коректив на овладялото цялата власт и всички мръсни тайни МВР.

Че ГЕРБ и особено основните фактори в нея се страхуват да не излязат кирливи ризи, е повече от очевидно. Те например засмукват всеки напуснал службата високопоставен чиновник. Така стана с предишния шеф на ДАНС Цветлин Йовчев, който бе прибран за съветник на Борисов, а после пратен от него за началник на президентската канцелария на новия държавен глава. Така бе прибран в Министерския съвет и доскорошният шеф на разузнаването Кирчо Киров. Премиерската легенда беше, че не иска да допусне да минат от другата страна, което трябваше да се разбира като на страната на престъпността. Нещо твърде смешно само по себе си. Затова пък е очевидно, че той много се страхува точно от тези хора. И с пълно основание. Затова гледа да бяга пред вятъра. Дали обаче ще успее? И дали не е забравил максимата, че накрая обикновено печелят специалните служби?