Преди има-няма един месец писах за кучета и човеци - как едните понякога хапят другите, пък другите ги трепят или се възмущават от трепането. И как това най-вече твори новини, пълни с едни и същи изводи - вече десетилетия..."После всичко потича постарому" - така си завърших текста - "До новия ротвайлер, до новата новина".

Новите новини се оказаха по-близо и по-безобразни, отколкото можех да предполагам. Някой беше драл живо куче: оставил го така - полуживо. Одрал и друго, но го оставил мъртво. Двете са намерени в "Малинова долина". Глутница пък бездомни псета нападнаха и нахапаха възрастен човек до смърт. Също в "Малинова долина", до Американския колеж. След втората новина чух коментари от зажужали като кошер чиновници, че обещават "всички кучета, участвали в нападението над професора, да бъдат приспани", или - таквоз - ако е без евфемизми, умъртвени. "Ако са агресивни", де.

Тези изказвания ми направиха впечатление с бездънната си нелепост. Кой точно може да каже колко кучета са участвали в нападението? И дали са тъкмо тези, или по-скоро са онези? А дали всички са ръфали, или някои са били само зрители, може би морално несъгласни с акцията? Намерило ли се е куче, което да свидетелства срещу другите и чрез това да отърве приспиването? То защитен ли свидетел ще е сетне? А ако има баш тартор, и той, старият помияр, се скатае? Ако отпосле си сбере нова, по-страшна глутница? Или се кандидатира за парламента и получи имунитет?

Как се измерва скалата "агресивност"? Ако едно куче плахо



бяга от приспивателя, но напада оногова, когото мисли за плячка,



то агресивно ли е, или само е по-умно? От общинари и природозащитници, взети заедно?

Както и да е, в резултат на всичко това се активизираха ловците на кучета и фотожурналистите; видяхме няколко полузадушени псета в примка, както и няколко преплашени мурджовци из кучкарниците. Кипи, демек, дейност - спете спокойно, нещата са под контрол.

Очевидно въпросните органи изпадат в ролята на големия ни писател Иван Вазов (не толкова голям като съдия), който, докато кадийствал в Берковица, осъдил едно куче за простъпка - дали на бой с тояга, дали на затвор, дали на "приспиване", вече не помня.

Както писах в предишния си текст, в общежитието Земя, за добро или лошо, реда осъществява нашият вид. Но този, който си е извоювал правото да въвежда реда, носи и голямата отговорност. Ако куче нападне човек и го нахапе до смърт, отговорност носи стопанинът на кучето. Ако има кучета без стопани в големия град, пак човекът носи отговорност. Големият град не е място за безстопанствени глутници, освен ако стопанисващите този град са некадърни. Стопанисващите града си имат име - община се казва. Някои дори персонифицират отговорния - зам.-кмета на Столична община Мария Бояджийска. Според неправителствените организации Федерация "Грижа за бездомните кучета", Фондация "АФА - България", Фондация "За правата на животните в България" и НКМ "Справедливост за животните" тъкмо тя носи главната отговорност за кучкарските безобразия.

Според тези организации бездомните кучета са се увеличили, въпреки че за тяхната кастрация и редуциране са изхарчени милиони левове обществени средства.

Не е за чудене, че когато резултат не дават оторизираните органи,



се намесват параобразувания -



народни милиции, о.з. завери, ентусиасти троглодити и прочее квартални волентири. Те ходят нощем да пукат по псетата, пък те са хора разни - някои от тях са загрижени за децата си и пътя им след училище, а други просто се оставят на дремещи садистични девиации. Оцелелите от такава разправа кучета едва ли вече гледат на човешкия вид като на нещо другарско, с произтичащите по-късно инциденти. В резултат на ситуацията расте количеството озверяване в големия град. То не е само животински приоритет, въпреки че следва да напомним - кучето все пак е съчинено от природата като вълк. Флуидите на озверяването лесно обсебват по-слабите глави при човеците, особено ако си съчинят простичка версия за неприветливия свят. И после я един мушнал с нож някого, щото пил до късно в бара, я друг извадил спрей срещу журналистка, щото се возела в рейса с камера, я трети взел да мята камъни или бомби по всички, които не му изглеждат правилни.

Навремето снимахме нещо за телевизията, в екипа участваше красива актриса. Бяхме в чужда къща в Бояна. На режисьора внезапно му хрумна да направи един-два кадъра с актрисата и кучето на стопанина. "Я го гушни за малко" - помоли я той и насочи камерата. Тя охотно гушна четириногото, на песа първом му беше приятно. Сетне за части от секундата я хапна по лицето, тя изпищя, запръска кръв.

По-нататък - олелия, "Пирогов", хирурзи.

Както вече казах, кучето е съчинено като вълк, после има някои ашладисвания (ъпгрейдвания). Все пак са му останали доста големи зъби. Вярно, че е най-добрият другар на човека, доста време тъкмо по тази причина - но човекът се размножи неимоверно. Освен това живее твърде натясно.

Понякога озверява, за да компенсира навярно намаляването на истинските зверове като количество и увеличаването на безпорядъка като собствен принос.