Почти две години 19-годишната Ники Едуардс си търси работа - каквато и да е. Тя говори любезно и е запазила самообладание. Но подобно на много млади хора във Великобритания, тя не можеше да си позволи да остане в университета си, а това прави невъзможно да си намери работа. Лондонските младежки бунтове миналото лято хлопнаха още повече врати за хора като нея. "Ако не работиш, не стажуваш или не учиш в колеж, можеш да станеш крадец и работодателите просто не те вземат на сериозно. В един момент си казваш: "Никога няма да си намеря работа."

Може би най-тежката последица от икономическия спад в еврозоната и от кампанията й за затягане на коланите заради дълговата криза е скокът на младежката безработица. Безработицата в Испания за хората на възраст от 16 до 24 приближава 50-процентния праг, в Гърция той е 48%, в Португалия и Италия - 30 %. Тук, във Великобритания, младежката безработица е 22.3% - най-високо равнище, откакто започна отчитането й през 1992 година (аналогичният показател за САЩ е 18%).



Липсата на възможности подхранва нарастващото отчуждение



и гнева сред младите хора в цяла Европа, а враждебността заплашва да отрови стремежите на едно поколение и вече действа като източник на поредица от протести в европейските градове - от Атина до Лондон. Икономическите данни, които показват, че голяма част от Европа е в стагнация или рецесия, дава малко надежди за намиране на работа в близко бъдеще.

Специалистите казват, че мнозинството от вилнелите по лондонските улици миналото лято са били млади хора, които са без работа, не учат и не участват в програми за усвояване на занаят. Официалната статистика гласи, че във Великобритания те наброяват 1.3 млн. души, или един на всеки пети на възраст от 16 до 24 години. Младежката безработица отдавна е хроничен проблем тук, а това е пречка пред ангажимента на британското правителство да обуздае социалните разходи и да намали държавния дълг, казват експерти. Недостатъчните и незадоволителни програми за професионална квалификация, твърдят те, допринасят за големия брой трайно безработни млади хора във Великобритания. "Очевидно е погрешно младите хора да имат такъв лош старт в живота, при положение че може да направим много повече за тях. Това, че не искат да учат в университет, не означава, че не искат да работят", казва Хилари Стидмън от Лондонската школа по икономика.

Много млади хора във Великобритания месеци наред кандидатстват за технически служби, за които нямат необходимата подготовка. В много случаи месеците се превръщат в години и хората карат на социални помощи за неопределено време. През миналата фискална година държавата е платила 4.2 млрд лири стерлинги за тази възрастова група, но част от тях може да бъдат изразходвани по-добре, примерно за квалификация и усвояване на занаят, казват някои експерти. "Една добре финансирана програма за професионална квалификация е



важна социална инвестиция,



която може да повиши конкурентността на икономиката", каза Джон Мартин, икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който изучава въпроси, свързани с пазара на труда в цяла Европа. Хилари Стидмън, която е специалистка по професионално ориентиране, твърди, че Великобритания изостава далеч зад страни като Германия, Австрия и Холандия в прилагането на програми за обучение за постоянна работа, предназначени за млади хора.

Според нея през 2010 г. по-малко от един работодател във Великобритания е предлагал обучение за усвояване на занаят, докато в Германия, Австрия и Швейцария такива работодатели са най-малко една четвърт. Държавното финансиране на такива програми се е увеличило през последните няколко години, твърди още Стидмън, но голяма част от парите отиват за професионално обучение на лица от 25 години и нагоре, вместо за лица на 18-20-годишна възраст. "Това е изцяло сбъркан подход", казва тя, посочвайки, че 40% от парите за професионално обучение на 500 000 лица отиват за хора, по-големи от 25 години. "Компаниите субсидират 25-годишни, които вече имат работа", твърди специалистката.

Ники Едуардс е учила две години в лондонския колеж "Грийнфорд", но го е напуснала през март 2011 г., защото повече не може да си позволи разходите. Искала е да прави кариера в психиатрията, но сега е свела амбициите си до грижи за деца и възрастни. Въпреки че не може да си намери работа, тя продължава с опитите си - почти всеки ден изпраща CV-то си в интернет, случва се да го носи и лично. И търпи срама да разчита на помощи за безработица. "Не искам да ми плаща държавата. Но какво трябва да направя? Хората не могат да получат работа", споделя Едуардс, която живее в Западен Лондон.

18-годишният безработен Джеймс Лоусън живее в дотирано общежитие в квартал "Хамърсмит", Западен Лондон. Той също отчаяно си търси работа. На всеки две седмици получава едва от 103 лири помощ за безработица. С ограниченото си образование и малкия си опит Лоусън вижда единствената си надежда в усвояването на някакъв занаят. Наскоро завърши курс по информационна технология в местно училище. Но обучението не му донесе работа и сега той се надява да бъде одобрен за курс по обучение като електроинженер към британската оръжейна компания BAE Systems. "Когато се събуждам всяка сутрин, си казвам: "Аз нямам работа". Но трябва да бъда позитивен, дори това да означава да приема хиляди "не"-та, докато накрая получа търсеното "да", казва Лоусън.

Нито Лоусън, нито Едуардс са участвали в размирици миналото лято. И двамата обаче казват, че разбират разочарованието, което кара много от техните връстници да нарушават закона. 19-годишен младеж, който призна, че е участвал в грабежите миналия юли, потвърди, че се е присъединил към една банда и извършва дребни кражби, за да свърже двата края.



"Просто не ми пука. Писна ми да живея като боклук",



твърди той, отказвайки да се идентифицира.

Но и хората с образование трябва се борят, за да си намерят на работа. 25-годишната Там Чаудхъри е завършила през 2010 г. криминология и право в столичния Саутбенк юнивърсити (Southbank University). Тя е подала 105 молби за работа, но само два пъти е била извикана на интервю. "Дори да имаш ценз, може пак да е трудно", признава Чаудхъри, която работи в "Тъмороуз пийпъл" (Tomorrow's People) - благотворителна организация, която обучава и подготвя млади хора в неравностойно положение да навлязат на пазара на труда.

Заради рецесията младите във Великобритания и в цяла Европа все по-трудно си намират работа. Икономистите твърдят, че без стратегическо партньорство между държавата и частния сектор, който обучава онези, които искат да усвоят занаят, младежката безработица в много страни ще остане висока дори след възстановяването на икономиката.

Джон Мартин от ОИСР казва, че европейските страни като Германия, Австрия и Холандия, които изпълняват програми за професионално обучение и квалификация, имат силно производство и износ. В други икономики сътрудничеството между работодателите, правителството и синдикатите не е толкова силно. "В Англия, например, много работодатели предпочитат да мачкат квалифицираната работна ръка", каза г-н Мартин.

Няма добри новини и за 19-годишния Стефан Раданович, който е подал стотици молби за работа в сферата на услугите и търговията. Търсел е работа и в музикалната индустрия, но е готов да върши всякаква работа, за да издържа себе си и майка си, с която живее в квартала "Ийлинг", Западен Лондон. Раданович излъчва увереност и изисканост. Всичко, което иска, е да има шанс. Но той разбира защо все още не е получил такъв шанс: "Аз не ги обвинявам. Те просто не искат да обучават", казва той за безбройните работодатели, които са пренебрегнали CV-то му.