:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,211,229
Активни 57
Страници 1,933
За един ден 1,302,066
Горчив опит

Аз съм майката на Адам Ланза

След масови убийства в Америка се говори за контрол върху оръжията, а истинският разговор трябва да бъде за психичното здраве. Защото сега единственият начин някой да обърне внимание на тези болни е те да бъдат обвинени в престъпление
Може би никога няма да научим каква е истинската история на Адам Ланза.
Всяка семейна история на хора с психично заболяване е различна и може никога да не узнаем цялата истина за Адам Ланза, но истории като тези трябва да бъдат чути. И семействата, които живеят в тях, заслужават нашата помощ и подкрепа.

Три дни преди 20-годишният Адам Ланза да убие майка си и след това да открие огън в класна стая, пълна с малки деца, моят 13-годишен син Майкъл (името е променено) изпусна училищния автобус, защото бе с панталон в неподходящ цвят.

"Мога да нося този панталон", ми каза той и тонът му ставаше все по-войнствен, а зениците на очите му се разширяваха.

"Те са морскосини. Училищната униформа е панталон в черно или каки", отвърнах му аз.

"Казаха ми, че мога да нося тези панталони - настояваше той. - Ти си тъпа кучка! Мога да нося каквито си искам панталони. Това е Америка. Аз имам права!"

"Не можеш да носиш каквито си искаш панталони - казах му със спокоен и аргументиран тон. - И определено не можеш да ме наричаш тъпа кучка. Наказан си да не ползваш компютър и каквато и да е електроника до края на деня. А сега влизай в колата, ще те откарам на училище".

Имам син, който е психичноболен.



Обичам сина си. Но той понякога ме ужасява.



Преди няколко седмици Майкъл взе нож и заплаши да убие мен, а после и себе си, след като го помолих да върне в библиотеката книгите, които бе забавил. Другите ми две деца - на 7 и 9 години, знаят спасителния план - изтичаха до колата и се заключиха вътре, преди дори да съм им казала. Успях да взема ножа от ръцете на Майкъл, после методично прибрах всички остри предмети от къщата в контейнер, който сега постоянно е в колата. През цялото време той не спря да ми крещи обидни думи и да заплашва да ме убие или нарани.

Край на конфликтната ситуация сложиха трима полицаи и парамедици, които успяха да се преборят със сина ми, да го вържат на носилка и да го откарат до местна "Бърза помощ". В този ден в психиатричната болница нямаше свободни места и Майкъл се успокои в спешното. Оттам ни изписаха с рецепта за антипсихотика "Зипрекса" и предписание за преглед при детски психиатър.

Все още не знаем какво му е на Майкъл. Аутизъм, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, опозиционно предизвикателно разстройство, пулсиращо експлозивно разстройство - всички тези диагнози ни бяха подхвърляни при разговори със социални работници, съветници, учители, директори, служители по пробация. Пие какви ли не антипсихотици и лекарства за моделиране на настроението, премина през руски бихейвиористични програми. Нищо не помага.

В началото на 7-и клас Майкъл беше приет в ускорена програма за високо надарени ученици по математика и природни науки. Коефициентът му на интелигентност е извън всякакви скали за измерване. Когато е в добро настроение, с удоволствие ти разказва за какво ли не - от гръцка митология до разликите между физиката на Айнщайн и Нютон, за д-р Ху. През повечето време той е в добро настроение. Но когато не е, с него трябва да се внимава. И не е възможно да се предположи какво може да го накара да превключи.

След първите няколко седмици в новото училище Майкъл



започна да демонстрира все по-странно и заплашително поведение



Решихме да го преместим в най-рестриктивната поведенческа програма в квартала, в специфична училищна среда, където децата, които не могат да посещават обикновените класове, могат да разчитат на безплатен обществен личен възпитател от 7.30 до 13.50 ч. от понеделник до петък, докато навършат 18 г. Сутринта, в която се случи инцидентът с панталоните, Майкъл продължи да спори с мен, докато го карах на училище. От време навреме ми се извиняваше и изглеждаше, че съжалява. Тъкмо преди да спрем на паркинга на училището, той ми каза: "Виж, мамо, наистина съжалявам. Мога ли днес да поиграя на видеоигри?"

"Няма начин, отвърнах му. - Не може да се държиш по начина, по който се държа тази сутрин, и да мислиш, че можеш да си върнеш привилегиите така бързо".

Лицето му изведнъж замръзна, очите му се изпълниха с гняв. "Тогава ще се самоубия. Ей сега ще скоча от колата и ще се убия", отвърна той.

Това преля чашата. След инцидента с ножа му казах, че ако още веднъж ми говори така, ще го заведа веднага в психиатрична болница, без уговорки, молби и обяснения. Не му отговорих, но вместо да спра на паркинга, завих.

"Къде ме водиш, къде отиваме?", внезапно разтревожен попита той.

"Знаеш къде отиваме", отговорих.

"Не! Не можеш да ми причиниш това!



Изпращаш ме в ада, изпращаш ме направо в ада!"



Спрях пред болницата и започнах да махам на стоящия отпред случайно лекар. "Викайте полиция, бързо", извиках.

Майкъл вече крещеше и удряше. Прегърнах го силно, за да не може да избяга от колата. Удари ме няколко пъти, постоянно ме блъскаше с лакти в гръдния кош. Все още съм по-силна от него, но това няма да продължи дълго.

Полицията дойде бързо и отведе крещящия ми и ритащ син в болницата. Започнах да се треса от нерви, сълзи пълнеха очите ми, докато попълвах формуляра - "Имали ли сте някакви трудности с...на каква възраст детето ви започна...имате ли проблеми с...изпитвало ли е някога детето ви...имало ли детето ви..."

Поне сега имаме здравна осигуровка. Неотдавна започнах работа в местен колеж, отказах се от свободната си професия, защото, когато имаш дете като моето, ти трябват осигуровки. Всичко ще направиш за него. Нито една индивидуална полица не покрива такъв тип грижи, от каквито се нуждаем.

Дни наред синът ми твърдеше, че лъжа - че съм си измислила всичко, за да се отърва от него. Първия ден, когато му се обадих по телефона, ми каза: "Мразя те. Ще си отмъстя веднага щом изляза оттук".

На третия ден пак беше моето спокойно, сладко момче, извиняваше се, обещаваше да бъде по-добър. Години наред слушам тези обещания. И вече не им вярвам.

Във формуляра на въпроса "Какви са очакванията ви от лечението", написах "Имам нужда от помощ".

Наистина имам. Този проблем е твърде голям, за да се справя с него сама. Понякога няма нито един добър вариант на решение. Тогава само се молиш за милост и вярваш, че все пак има смисъл.

Споделям тази история, защото аз съм майката на Адам Ланза. Аз съм майката на Дилън Клиболд, Ерик Харис (Ерик Харис и Дилън Клиболд са двамата ученици, които извършват масовото убийство в гимназията Колумбайн, Колорадо, убиват 13 души, раняват 21 и се самоубиват - бел.ред) и Джеймс Холмс (24-годишния студент по медицина, който уби 12 души по време на премиера на най-новия филм за "Батман" в Аврора, щата Колорадо през лятото - бел.ред.). Аз съм майката на Джаред Локнър (22-годишния младеж, който откри огън на предизборна среща в Тусон, Аризона, уби шестима души и рани 13, включително конгресменката Габриел Гифърдс). Всички тези момчета и техните майки имат нужда от помощ. Преди следващата ужасяваща национална трагедия е лесно да се говори за оръжия. Но е време да заговорим за психичните заболявания.

Според изданието "Мадър Джоунс" от 1982 г. досега в страната са извършени 61 масови убийства с употреба на огнестрелно оръжие. При тях 43-ма от убийците са бели мъже, само 1 е жена. Изданието се фокусира върху това дали убийците са придобили законно оръжията си и повечето наистина са. Но този очевиден знак за броя на психическите заболявания трябва да ни накара да помислим и



колко хора в САЩ живеят в страх като мен



Когато попитах социалния работник на сина ми какви са възможностите ми, той ми отвърна, че единственото, което мога да направя, е да обвиня Майкъл в престъпление: "Ако влезе в системата, ще има досие. Това е единственият начин да успееш да ги накараш да направят нещо. Никой не ти обръща внимание, ако не му е предявено обвинение".

Не смятам, че мястото на сина ми е в затвора. Хаотичната среда изостря чувствителността на Майкъл до сензорни стимули и не обръща никакво внимание на патологията под повърхността. Но сякаш САЩ използват затвора като решение на проблеми на психичноболните хора. Според "Хюмън райтс уоч" броят на психичноболните затворници в американските затвори се е учетворил от 2000 до 2006 г. и продължава да нараства. Всъщност процентът на психичноболните в затворите е пет пъти повече (56%), отколкото сред населението на свобода. С намаляването на държавните центрове и болници затворът сега остава последна възможност за психичноболните.

Никой не иска да изпрати 13-годишен гений, който обича Хари Потър, в затвора заедно с колекцията му от животински фигурки. Но обществото ни, със стигмата на психичните заболявания и съсипаната си здравна система, не дава други възможности. И след време още една измъчена душа ще открие огън в ресторант за бързо хранене. В мол. В начално училище. И ние ще започнем пак да кършим ръце и да казваме - нещо трябва да се направи.

Съгласна съм, че нещо трябва да се направи. Време е за смислен, национален разговор за психичното здраве. Това е единственият начин нацията ни наистина да се излекува.

Бог да ми е на помощ. Бог да е на помощ на Майкъл. Бог да е на помощ на всички ни.
СНИМКИ ЕПА/БГНЕС
Жители на Нютуан преди траурната церемония в католическа църква за жертвите на Адам Ланца в началото училище "Санди Хук".
 Джаред Локнър e стрелецът от Тусон, Аризона, който уби шестима души и рани 13, включително Габриел Гифърдс, член на долната камара на Конгреса на САЩ. Полицията обяви, че 22-годишният мъж не е "душевноболен", но е "нестабилен".
33
8791
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
33
 Видими 
19 Декември 2012 20:01
Този извод важи не само за САЩ, но и за много други страни. Не е ясно доколко психолохията или психиатрията може да помогне, защото синдромът почти не е изследван. Ние в България също се опитваме "да се борим" с агресията и насилието в училище без да си даваме сметка за неговата основа, която може да е личностна, а може и да не е...
19 Декември 2012 20:15
.
19 Декември 2012 20:20
Да, разговорът трябва да е за психичното здраве, но все пак майката е прибрала всички ножове в заключен контейнер, нали?
19 Декември 2012 20:30
Според "Хюмън райтс уоч" броят на психичноболните затворници в американските затвори се е учетворил от 2000 до 2006 г. и продължава да нараства. Всъщност процентът на психичноболните в затворите е пет пъти повече (56%), отколкото сред населението на свобода.

Да-а, поколението на ГМО...
Днес в Щатите, утре в Европа...
19 Декември 2012 21:24
Две странни случайности:
Случайност № 1: Бащата на на Адам, Питър Ланза и бащата на убиеца, застрелял хората на премиерата на Батман, са замесени и двамата в скандала за манипулирането на LIBOR. Първият е вицепрезидент в General Electric Financial, обвинен в неплащане на данъци, а вторият работи във компанията FICO. И двамата ще дават показания в Сената по делото. По чиста случайност единият вече няма жена и син, а синът на другия е заплашен със смъртно наказание...
Случайност № 2: В една от сцените на въпросния филм за Батман (на чиято премиера бяха застреляни доста хора) за 3 секунди в кадър се появява карта, на която ясно се чете едно име. Името е "Sandy Hook"... Натисни тук
19 Декември 2012 22:10
Ми не можах никъде да видя Санди Хук. Къде точно е?
19 Декември 2012 22:49
Вляво на картата, под черните уокитоки-та
виж и тук
19 Декември 2012 23:08
Баси, верно там е! Трябва де що има физици на теорията на относителността да се впрегнат да разгадаят този факт!
19 Декември 2012 23:08
Да, разговорът трябва да е за психичното здраве, но все пак майката е прибрала всички ножове в заключен контейнер, нали?

Да, така е, но скриването на оръжията само ограничава обсега на трагедията.
В България стават все по-често убийства от синове на майки, баби и т.н. Макар най-често да не са "гениални", очевидно се касае за ексалация на психична възбуда - дали убийсттвото ще е с множество прорезни рани, ритници, многократни удари с тъп предмет и т.н. скриването на оръжието не решава проблема.
19 Декември 2012 23:20
В САЩ, всеки трети град който е по крайбрежието и има пясъчен нос се казва "Sandy Hook".
19 Декември 2012 23:46
Han 19 Декември 2012 21:24
1-во къде могат да се проверят фактите за бащите?
2-ро Ти гледал ли си филма. Ти ли направи този стоп кадър? Ако не .. да не забравяме, че живеем в ерата на фотошоп.
20 Декември 2012 00:29
Покъртителен разказ!
Най-смисленото нещо което съм прочел по темата откакто се случи нещастието...
20 Декември 2012 01:09
ogo, не съм правил аз стоп-кадъра, но ето го и като видео: Натисни тук
20 Декември 2012 04:28
Boatswain Spyder, 19 Декември 2012 20:15



По мое време бяха 31.... Ама това беше преди 40 години. Знам, че малко по-късно правеха някакъв вариант за разузнаването - с подцевен гранатомет и 100 патрона в пълнителя, но не съм го виждал. И - както вече отбелязах, това беше по времето, преди да сменят ТТ с "Макаров"; по времето на НУРС-овете, ПТУР-совете, РПГ-тата и СПГ-тата; 130 милиметровите гаубици, Ванюшите и Т-54...
20 Декември 2012 05:10
"Парица е царица"
И после седативи и друга химия...
20 Декември 2012 06:08
Да, разговорът трябва да е за психичното здраве, но все пак майката е прибрала всички ножове в заключен контейнер, нали?


Хах, ти, като отявлен десен, да не предлагаш правителството да стане майка?....
20 Декември 2012 08:04
За недоразбралите,ще повторя.Това е поредния false flag.Тази година има повече хора умрели от ухапвания на пчели,отколкото от масови разстрели.Има повече умрели хора,падайки в съня си от леглото.Има 150 000 умрели от бактерии в болниците в САЩ.Ако бяха избили 50-60 бабички,никой нямаше да обърне внимание.Затова жертваха тези невинни душици.Да имат претекст да се опитат да изземат оръжието на хората.В някои страни го направиха преди години/след подобни "масови убийства"/и резултата е плачевен.Справка- Англия и Австралия.Бум на убийствата.Има държава в Европа,където убийствата са кът,и всичко е спокойно.Да,става дума за Швейцария,където всеки има пушка под кревата си.Ами защо са им на хората оръжия,би попитал някой?Ами да се защитят от ненормално правителство,не от крадци,такава е била идеята на 2 поправка.Би ли ви било приятно,правителството да реши,да ви вземе 75 % от реколтата,да речем?Жерар Депардийо,каза на висок глас,че не му е приятно.Ех,мъдри са били древните.Попитайте пак,Qui bono,и може и да почнете да вдявате.Бъдете здрави.
20 Декември 2012 09:28
30 патрона си събира пълнителя на калашника. 31 или 32 влазят при пълнител с по-мека пружина, с помощта на голяма отвертка или щик-ножа. Това говорим за 7,62*39 АК-47 и АКМС. При АК-74 (5,45*39) доколкото знам допълнителни патрони не могат да влязат, нашто зктч разправяше, че в пълнителя имало специален щифт, който не позволява такива волности. Щото заради два патрона повече рискуваш засечка, нищо че е калашник. Иначе за АК-74 има пълнител с 45 патрона - за щурмовия вариант с подцевен гранатомет ГП-25 Кастор. Чувал съм (без да го видя), че дисковия пълнител за 75 патрона за РПК (ручной пулемет калашникова - калашник с по-дълга и по-тежка цев използван без особен успех, като ерзац на "леката пенка" - ПКМ при мобилните подразделения - десантчици, щурмови части, морска пехота) ставал за АК-74. По-големи пълнители май няма, а няма и смисъл - цевта на калашника ще се нагрее прекалено много за да дава точна стрелба. Иначе за филмите и за заря - може. Иначе със 100 патрона пълнител има модел на един много оригинален модел картечен пистолет ПП-19 Бизон, разработен от сина на М.Калашников - Виктор. Стандартният пълнител (от т.нар. шнеков тип) е 64 патрона, но бяха разработили и 100-патронен пълнител, но имаха проблем с нагряването на пълнителя при бърза стрелба и май не се наложи в употреба.
20 Декември 2012 09:30
НАШИТЕ ОТКАЧАЛНИЦИ ПОДГЪЗУВАТ НА УЛИЧНИТЕ КУЧЕТА, КОИТО СЕ ХРАНЯТ С ЧАСТИ ОТ ПЕНСИОНЕРИ
20 Декември 2012 09:50
Леко, индексът за убийства по данни на ООН на 100 000 души годишно:
за САЩ - 4,2
за Великобритания - 1,2
За Швейцария - 0,7
За Норвегия - 0,6
За Исландия - 0,3
А си погледни сега какво си писал, и кажи има ли нещо общо с реалността.
20 Декември 2012 09:53
И да кажа и повторя - швейцарците са въоръжени, но оръжието им не служи за самоотбрана, нито за отбрана на собствеността. И съвсем определено не се държи под креватите.
То се държи разглобено, заключено и запечатано в метална каса в къщи за целите на отбраната на страната, а не на собственика на оръжието.
Ако някой швейцарец си помисли да си извади автомата от къщи и да тръгне с него по улицита или да се отбранява с него от крадци незабавно ще попадне в затвора.
Стана ли ясно?
20 Декември 2012 11:48
Индексът на Австралия е 1,0.
Значи е 4,2 пъти по нисък от американския.
20 Декември 2012 12:09
Пие какви ли не антипсихотици и лекарства за моделиране на настроението, премина през руски бихейвиористични програми. Нищо не помага.

Аз съм пълен лаик, но поне от това, което съм чела разбрах, че много много психични болести не се лекуват, а по някакъв начин се контролират с лекарства.
Изглежда, че не във всички случаи помагат.
Майката в иска синът й да бъде лекуван и поведението му контролирано, но и да си живее вкъщи. Естествено и за самия болен това е най-добрият вариант. Но дали въобще е възможен? Болният има непредвидими реакции и не се знае в кой момент ще излезе от контрол независимо от лекарските прогнози. В интерес на обществото агресивните психичноболни трябва да се изолират колкото и нехуманно да им се вижда на някои. Защото след всеки такъв случай хората се питат защо извършителят не е в специализирано заведение въпреки демонстрираните тежки психически отклонения и заплахите за саморазправа с близките?
20 Декември 2012 15:17
Да, разговорът трябва да е за психичното здраве, но все пак майката е прибрала всички ножове в заключен контейнер, нали?


Хах, ти, като отявлен десен, да не предлагаш правителството да стане майка?....


Отявлените дренкаджии искат Правителството да е един-едничък Баща, а всички други да са майки. Но тъничко приплакват когато Боце и дългоносата му посегат на цигарката в закрити помещения.
20 Декември 2012 15:46
А майката замислила ли се е колко чАса от будното си ежедневие детео е прекарало бухайки видео-игри в които се лее по две цистерни кръв на час и какъв процент от животът му е това?
Щото в един TED бяха изследвали, че едно американче на 16 вече е прекарало повече време във видео-игри, отколкото в УЧЕНЕ! Повече време, отколкото един възрастен ходи на работа! В ПЪТИ повече време, отколкото комуникира с връстниците си!
Е, за какви социални навици може да се говори изобщо?
Не говорим за филмите, не говорим за новините, където ако не е убиство - не е новина, а па рекламите направо са за олигОфрени...
20 Декември 2012 16:22
/\\eko
20 Декември 2012 08:04

Тоя па... милиони загубиха имотите, спестяванията и работата си покрай финансовата криза, дето трае вече пета година. Не съм чул да са тръгнали да свалят правителството с оружие в ръце заради това. Тези приказки, как правителството го е страх може да ги разказваш на децата преди лягане. Правителството, тамошното, че и другите, правят каквото си искат. Никой не е рипнал да брани правата си с оръжие под формата на въстание. Няма и да рипне... да не говорим,
че има много по ефикасни методи от кръвопролитията...
20 Декември 2012 16:24
4.2, но за последните 30 години е спаднала от над 10

20 Декември 2012 20:47
Данни?
20 Декември 2012 20:49
И дори да е вярно, за което бих помолил за някакви факти, очевидно няма общо с притежанието на оръжие. Преди 30 години режимът за оръжие в САЩ е бил толкова либерален, колкото и днес.
20 Декември 2012 20:56
Никога не е минавал 10, но от 70 -тте до 2010 има пик.
Вероятно може да бъде свързван с разпространението на автоматично оръжие.
20 Декември 2012 21:11
Психиятрите казват че тези заболявания не само не се лекуват а се предават и по наследство. Що ми се мотае нещо в главата че преди 89 -та година за да сключиш граждански брак се ходеше на психиатър и нещо се подписваше че са те предупредили че половинката ти има проблеми и че това може да се прояви през някое друго поколение.
20 Декември 2012 21:24
Що ми се мотае нещо в главата че преди 89 -та година за да сключиш граждански брак се ходеше на психиатър и нещо се подписваше че са те предупредили че половинката ти има проблеми и че това може да се прояви през някое друго поколение.


Това не си спомням, но си спомням, че вдигнах скандал на една докторка на излизане от кабинета, а мъжът ми чакаше вън.
Тя, като го видя, гневно попита: "Тази жена Ваша ли е?"
Той учудено казва: "Моя е", а тя - "Тежко Ви!"
Така го предупредиха
21 Декември 2012 14:15
http://vbox7.com/play:33e22dd51f

Да не става въпрос за такава майка?

Защото ако да това поражда много интересен казус - в общество на алкохолици и психопати дори психиатрите ще са
психопати и ще издигат в норма на психично здраве(т.е. нормалност) психопатии... и токсикомании... :-)
(И да се изяснят сега, кое повече ги притеснява - дали че Адам е агресивен(и за това крие ножовете от него) или, че е "безпантовъй"? )

Руменовците (и разни други)психолози от НБУ усещат ли вече ножа в гърлото си? :-)

Адам значи се казвал стрелеца така ли?

http://www.imdb.com/title/tt1374992/
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД